всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Публична продан

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Публична продан” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съставляват ли представените с молбата за отмяна писмени доказателства нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК?
Могъл ли е молителят с дължимата грижа своевременно да узнае за и да се снабди с писмените доказателства, на които се основава молбата за отмяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дияна Ценева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Налице ли е влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство, когато същото не е съобщено на пострадалото лице?
Доставени ли са доказателства за отпадане на основанията, обусловили спирането на въззивното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В случаите, когато след уважен изцяло, поради изтекла погасителна давност, отрицателен установителен иск по реда чл. 439 ГПК, предявен от длъжника като частичен, е предявен последващ иск по чл. 439 ГПК за съдебна защита за разликата /остатъка/ от задължението на длъжника, основан на същите факти, приложимо ли е разрешението по т. 2 Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк. д. №3/2016 г. на ОСГТК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

дали процесните подобрения, чието възстановяване се търси, са извършени за сметка на имуществото на ищците; 12) следва ли в производството по иск за неоснователно обогатяване ищецът да докаже своето обедняване и причинната му връзка с обогатяването на ответника; 13) достатъчно ли е ищецът да установи, че ответникът се е обогатил, или трябва да установи за чия сметка е това обогатяване; 14) длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; 15) процесуално нарушение ли е непълното и едностранно обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда; 16) може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства; 17) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора; 18) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска; 19) длъжен ли е въззивният съд да изложи точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е образуването на ново производство по твърдяна нищожност на нотариални актове да се приеме като ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение по извършване на съдебна делба?
Налице ли е нарушаване на правото на участие на страна в съдебното производство поради здравословно състояние и неподкрепено с надлежни документи искане за отлагане, което да обоснове основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Обуславя ли наличието на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, които установяват съществуването на вземането по спогодба, недопустимост на последващи искове за прогласяване на нищожност на тази спогодба или сделки, свързани с нея, от страна на длъжника, включително в производство по несъстоятелност?
Води ли недопустимостта на обуславящите искове за нищожност на спогодбата и договорите за ипотека, както и на исковете за недействителност на публичните продани, до недопустимост на обусловения иск за собственост по чл. 108 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Разполага ли кредиторът с вземания за разноски за съхранение и пазене на ремонтирана движима вещ, с възможност да защити и реализира привилегията си на предпочтително удовлетворение на вземанията за тези разноски, произтичаща от упражненото право на задържане по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ, в рамките на индивидуално принудително изпълнение, инициирано от същия този кредитор, когато собственикът на вещта не е предявил иск за нейното връщане и поради това възражението за право на задържане не може да бъде релевирано по съдебен ред?
Необходимо ли е съдебно признание на правото на задържане, за да се реализира привилегията на предпочтително удовлетворение по чл. 136, т. 4 ЗЗД (да се приложи от съдебния изпълнител) в рамките на индивидуално принудително изпълнение за тези вземания срещу собственика на вещта?
Допустимо ли е правото на задържане да бъде предявено като самостоятелен иск, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск за защита на вземанията за разноски по ремонт, съхранение и охрана на движима вещ, предявени срещу собственика й?
Допустимо ли е правото на задържане да бъде предявено като самостоятелен иск, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск за защита на вземанията за разноски по ремонт, съхранение и охрана на движима вещ, предявени срещу собственика й?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Създава ли сила на пресъдено нещо съдебното решение, постановено по реда на чл. 435 ГПК относно законосъобразността на обжалваното изпълнително действие, както и при обявяване на сделка за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД същата запазва ли действието си и имуществото счита ли се за собственост на приобретателя по отношение на всички с изключение на кредитора?
Докъде се простира служебното начало при разпределение на доказателствената тежест в процеса, при допускане на доказателства и даване на указания при повторно разглеждане на делото сред връщане от ВКС?
При констатиране на пропуск или недостатък в доклада на първоинстанционния съд или при липса на доклад, следва ли въззивният съд да даде указания за ангажиране на доказателства?
Може ли основание за отхвърляне на иска да бъде недоказване на факт, който не е включен в предмета на доказване с доклада по делото?
Може ли въззивният съд да променя подлежащите на доказване факти и ако го направи, следва ли да даде изрични указания във връзка с доказателствената тежест?
Може ли въззивният съд без да изготви нов доклад да приеме за недоказани факти, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване?
Длъжен ли е ищецът да доказва факти, които ответникът не е оспорил в срока за отговор на исковата молба?
Задължителни ли са за въззивния съд указанията на ВКС при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК, във връзка с разпределяне на доказателствената тежест?
При връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане с указания на ВКС за излагане на мотиви по материалноправен въпрос, който не е бил включен като спорен, длъжен ли е въззивният съд при повторното разглеждане да даде указания за излагане на твърдения и за ангажиране на доказателства, както и да допусне събиране на нови доказателства за установяване на факти, които са във връзка с този въпрос?
Може ли въззивният съд да откаже събиране на нови доказателства, ако те са представени своевременно след връщане на делото ВКС за ново разглеждане и са относими към въпрос, който не е бил спорен в инстанциите по същество и е указан за първи път от ВКС?
Решението на съда, с което се потвърждава отказ на съдебен изпълнител да извърши определено изпълнително действие, задължително ли е за съдебния изпълнител и длъжен ли е той да се съобрази със същото при повторно искане от взискателя за извършване на същото изпълнително действие без да е налице изменение на фактическата обстановка и на приложимото право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Дачев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от деликт вреди под формата на пропуснати ползи, пропуснатите ползи следва ли да бъдат доказани със сигурност при условията на пълно и главно доказване проведено от страна на ищеца?
Може ли съдът да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди от деликт под формата на пропуснати ползи, ако последните почиват единствено на логически допускания досежно евентуален техен размер, респ. могат ли твърденията за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, да почиват на предположения?
Може ли съдът да приеме, че ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи за свой имот само на основание обстоятелството, че за процесния период е имало теоретична възможност да отдава имота под наем, а наред с това по делото не е установено липса на възможност, респ. намерение за личното му ползване от страна на ищеца?
При иск за вреди под формата на пропуснати ползи за недвижим имот, достатъчно ли е за доказване на иска само приемането на една СТЕ, която установява единствено какви са средните цени на наемите за сходни имоти в процесния период?
Следва ли при предявен иск за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани доходи от наем, ищецът да докаже, че е имал намерение да отдава имота под наем?
Може ли да се приеме, че само въз основа на обстоятелството, че в документите за собственост на имота същият е индивидуализиран като офис, ищецът е щял да го отдава със сигурност под наем, и то без ищецът да е установил по делото по предвидения в ГПК ред каквито и да е факти в тази посока?
При предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от деликт вреди, под формата на пропуснати ползи, следва ли да са установени в процеса, и то при условията на пълно и главно доказване, проведено от ищеца, всички предпоставки за възникване на отговорност за вреди от непозволено увреждане, а именно: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и вредите; 4. Вина на делинквента?
При предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от деликт вреди под формата на пропуснати ползи достатъчно ли е за доказване на елемента противоправност единствено обстоятелството, че в чл. 403, ал. 1 ГПК е регламентирана възможност при отхвърляне на иска, по който е допуснато обезпечението, ответникът да може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди, или ищецът следва да е доказал при условията на пълно и главно доказване на естеството и конкретния размер на претендираните вреди?
Разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК създава ли презумпция, че ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен, действията на ищеца са били противоправни или противоправността подлежи на доказване в производството при предявен иск по чл. 403, ал. 1 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

123484 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела