Подобрения

При анализ на доказателствата по делото и извършените действия, свързани с тяхната оценка и съотносимост към доказателствената теза на страната, в какви граници е допустимо /и изобщо допустимо ли е/ извършване на повторен анализ от въззивния съд на същите доказателства с установяване на противоположни изводи от тези, постановени от първата инстанция?
Доколко магистратите имат свободата да прилагат вътрешното си убеждение върху обективните доказателства, при положение, че приемат, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение, а изразяването на вътрешното убеждение се свежда до „липса на житейска логика и доколко този израз може да бъде възприет като основание за вземане на решение, след като същият е неясен и прекалено общ?
След като за едни и същи доказателства, различните съдебни състави възприемат противоположни заключения, коя трябва да бъде разграничителната линия за обсъждането им по начин, който да не създава предпоставки на страната да възприеме, че е проведен справедлив процес; колко трябва да присъства в едно решение субективното вътрешно убеждение, и независимо че е част от нормативната база, трябва ли да бъде мотивирано, а не да се изрази само като констатация под общата формулировка житейска логика?