„1. Ползват ли се с материална доказателствена сила документи /книжа/, които не отговарят на изискванията за първичен счетоводен документ, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗСч, за които е прието по делото, съгласно заключение по допусната и назначена от съда ССчЕ и които не са осчетоводени по предвидения в ЗСч ред и търговските книги на ищеца ответник по касационната жалба са водени в нарушение на изискванията на ТЗ и на ЗСч?; 2. Следва ли при предявен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати суми, представляващи дължимата 1/3 от извършени разходи за твърдени подобрения в обект, да бъде същият осъждан да заплати разходи, преобладаващо свързани с основната търговска дейност на ищеца – ресторантьорство, а не по сметка 618 Разходи за придобиване на ДМА, съгласно прието по делото заключение на повторна ССчЕ?; 3. Представлява ли нарушение на основаните начала в българския граждански процес, изложени в чл. 5 и чл. 12 ГПК, игнорирането на множество събрани по делото доказателства досежно изрично противопоставяне от страна на ответника касатор относно извършени разходи и незаконосъобразни СМР като едномесечно уведомление за прекратяване на договора – 9.05.2020 г., протокол от 9.07.2020 г., подписан от двете страни в процеса, 2 бр. нотариални покани и свидетелски показания и приемайки обратното в мотивите на решението – „липса на доказателства за изричното противопоставяне или несъгласие/стр. 3 от обжалваното решение/? Как да се защити страна в процеса и да се ползва от правото си на справедлив съдебен процес съгласно чл. 47 Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес от Х. на основните права на Европейския съюз при игнориране и незачитане от страна на решаващия съд на надлежно събрани в процеса доказателства?; 4. Каква е разликата между разходи, извършени за подобрения в чужд имот от наемател, и разходи, извършени по повод на обикновената търговска дейност на наемателя от една страна, а от друга - извършени във вреда на наемодателя в отклонение от договореното, без негово съгласие и при наличие на изрично противопоставяне и не по предвидения от закона ред?“. Касаторът твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение по т. д. №546/2008 г., II т. о. и решение по т. д. №588/2010 г. По въпросите по т. 3 от изложението прави позоваване на разрешаването им в противоречие с решение по т. д. №2897/2018 г. на ВКС, I т. о. и определение по гр. д. №3648/2017 г. на ВКС, III г. о., а по въпроса по т. 4 – на отклонение от ТР №85/2.12.1968 г. на ОСГК на ВС и от решение по т. д. №313/2008 г. на ВКС, I т. о. Всички въпроси поставя и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа, че въззивният акт е очевидно неправилен.