чл. 12 ал. 2 ЗН
Чл. 12. [..] (2) Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При иск чл. 12, ал. 2 ЗН, с който ищецът претендира, че е допринесъл за увеличение на наследството, от което се облагодетелстват всички наследници, кой носи тежестта да докаже положителният факт, че претендиращият увеличението е бил възнаграден по друг начин?
Длъжен ли е съдът да приеме, че фактическият състав на чл. 12, ал. 2 ЗН е осъществен при доказване на останалите предпоставки за уважаване на този иск, ако в нито един момент насрещната страна по този иск не е навела доводи, че ищецът е бил приживе възнаграден от наследодателя по някакъв начин?
Явява ли се осъществена отрицателната предпоставка на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН чрез ползване имота на наследодателя от ищеца и счита ли се той за възнаграден по друг начин, ако стойността на ползване, пресметната като среден пазарен наем за периода на ползване, е несъизмеримо малка спрямо осъщественото от него увеличение на наследството?
Длъжен ли е въззивният съд, да обсъди всички събрани но делото доказателства, поотделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Настъпват ли последиците на дарението на имот съпружеска имуществена общност, извършено при действието на СК от 1968 г. от единия съпруг без съгласието на другия и следва ли това дарение да се вземе предвид при определяне на наследствената маса по чл. 31 ЗН на неучастващия съпруг, след като сделката не е била оспорена от него в предвидения в закона срок.?
Как следва да се формира наследствената маса по чл. 31 ЗН, когато са налице извършени от наследодателя дарения в полза на наследника със запазена част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът служебно да съобрази настъпила промяна в гражданското състояние на лице (пълно осиновяване в чужбина по смисъла на чл. 101 СК), която води до прекратяване на наследствените права, или е обвързан единствено от представеното удостоверение за наследници, дори когато то е доказано невярно? Допустимо ли е съдът, под формата на „тълкуване, служебно да преквалифицира иск за абсолютна нищожност в искане за намаляване на запазена част, като по този начин прегражда пътя на защитата по чл. 59 ЗЗД (неоснователно обогатяване)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение и при обсъждане на доказателствата по делото да вземе предвид и да обсъди изразените становища на страните, както и направените възражения?
Следва ли при съобразяване с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН при определяне на стойността на запазената част на ищцата, респ. дали същата е накърнена, съдът да вземе предвид и запазената част на преживялата съпруга /майка на страните по делото/, която не е предявила претенция по чл. 30 ЗН?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти; визира се противоречие с възприетото в постановени по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК решения на касационната инстанция по гр. д. №5980/2014 г., гр. д. №2683/2015 г. и гр. д. №890/2011 г., всички на I г. о. и гр. д. №1798/2016 г. на IV г. о. на ВКС?
Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, обусловили изхода на спора; сочи се противоречие с практиката на ВКС, изразена в Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК, решение №81 по гр. д. №5534/2014 г. на IV г. о., решение №42 по гр. д. №4492/2014 г. на III г. о., решение №127 по гр. д. №1224/2013 г. на IV г. о.?
Упражнявано ли е владение върху процесния поземлен имот и това владение могло ли е да легитимира ищцата, като собственик на имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност към заявените в моменти - както приживе на общите наследодатели, така и след кончината на всеки един от тях; сочи се противоречие с решение №60137/31.01.2022 г по гр. д. №609/2021 г. на II г. о. и решение №61/07.07.2022 г. по гр. д. №1659/2020 г. на I г. о.?
Какви са предпоставките за установяване на владение и в частност представлява ли такова окупацията /завладяването/ и ако да, то при позоваване на придобивна давност трябва ли да се установи и начинът на окупацията /завладяването /; сочи се противоречие с решение №445/21.07.2012 г. по гр. д.№283/2010 г. на I г. о?
Необходимо ли е при въведено възражение за придобивна давност да се установява начинът и моментът на завладяване на имота с оглед изискването същото да е явно и спокойно, както и с оглед предвидената в чл. 79 ЗС продължителност на владението и обстоятелството в полза на кое лице е започнала да тече, съответно е изтекла придобивната давност - противоречие с на Тълкувателно решение №1/2012 г. на ОСГК?
Допустимо ли е държане на поземлен имот и/или на идеална част от поземлен имот, за който към момента на установяване на фактическа власт у владелеца не е имало съзнание/знание, че същият е собственост на трето лице и кое е това лице - противоречие с Тълкувателно решение №1/2012 г. на ОСГК; решение №110/20.03.2012 г. по гр. д. №870/2011 г. на II г. о., решение №79 от 05.07.2019 г. по гр. д. №3706/2018 г. на II г. о., решение №75 от 03.07.2019 г. по гр. д №2871/2018 г. на II г. о. и решение №2 от 11.04.2019 г. по гр. д. №1117/2018 г. на II г. о./?
С какви действия претендиращият собствеността следва да демонстрира владение и намерение за своене; след като никой не се е противопоставил на установеното от него владение и не се е индивидуализирал като собственик на имота с нотариален акт?
Дали позоваването е елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗС?
Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношения между лица, които не са знаели, че са съсобственици на един и същ имот; чия е доказателствената тежест по оборване презумпцията на чл. 69 ЗС в отношения между съсобственици, единият от които е упражнявал фактическа власт върху реална част от общия имот, когато единият от тях се домогва да установи придобиване по давност на част от имота, която никога не е държал и владял - противоречие с решение №45 от 15.04.2014 г. по гр. д. №6619/2013 г. на II г. о., решение №136 от 17.08.2011 г. по гр. д. №774/2010 г. на II г. о., решение №153 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №889/2012 г. на I г. о, решение №112/07.08.2019 г. по гр. д. №3065/2018 г. на I г. о, както и с Тълкувателно решение на №11//2012 г. на ОСГК?
Следва ли страната, която легитимира своето право на собственост с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание - противоречие с Тълкувателно решение №11/2012 г. на ОСГК?
Въззивната инстанция длъжна ли е да обсъди всички събрани по делото доказателства и да даде отговор на всички заявени от страните възражения и оплаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
В какъв обем е длъжна ответната страна по иск по чл. 12, ал. 2 ЗН да докаже положителния факт на възнаграждаване на ищеца; дали само наличието на факт облагодетелстващ ищеца или и намерението на наследодателя това да е възнаграждение за извършени подобрения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът да се произнесе по въпроси, по които не е сезиран с искова молба за възстановяване на запазена част от наследство, съответно да разшири предмета на делото, като въпреки че иска не е за делба, съда взима решение за определяне маса на наследството, като се добавя стойността на имоти, чието съществуване и стойност не е било известно на ищцата, съответно при изчисляването се добавят дробни части от други имоти, който не са били в патримониума на наследодателя към момента на неговата смърт?
Какви действия следва да предприеме наследник, който не знае за оставено при нотариус завещание, което също така не му е предявено и/или обявено, нито вписано по предвидения в Закона за наследството и/или ГПК ред, съответно длъжен ли и кога в този смисъл да приема наследствена маса за която не знае, по опис, и съответно да предвид неспазена процедура от нотариуса за извършване на опис, с какви права разполага ищцата спрямо лице, за което съда не е установил по правилата на ЗН дали е заветник или надарен и му придава и двете качества?
След като нито един от преките наследници на наследодателя не е приел наследство по опис, следва ли само и единствено ищецът в производството по възстановяване на запазена част да бъде ограничаван от разпоредбите на Закона за наследството, съответно иска му отхвърлен, когато отправя претенцията си и срещу лице, което не е призовано за наследяване, но също не е приело наследство под опис? Предприемането на конкудентни действия от страна на ищцата, чрез разпореждане с дробната част, която остава от процесната сграда, счита ли се също за форма на приемане на наследството?
При положение, че както наследодател, така и неговият пряк наследник - син/ответник по делото, са се отказали доброволно от своите 1/3 части, от друг общ наследствен имот в полза на ищцата (дъщеря/сестра), то законосъобразно ли е синът, след смъртта на баща си и 12 години по-късно от писмения доброволен отказ, да претендира срещу сестра си размера на съответната дробна част, от която само лицето се е отказало, с цел добавяне на тази част към масата на общо му наследство, съответно ще се облагодетелства ли от това, и следва ли съдът да отхвърли тази конкретна дробна част, не само поради противоречие на волята на ответника, но и неоснователно обогатяване до което той ще достигне? Каква е давността в този случай?
Наследник, който не е призован за наследяване, но получава от своя дядо част от конкретна недвижима вещ/къща, същият получава ли и същата дробна част от останалите в имота и допълнително построени сгради, с отделни идентификатори - гараж и тоалетна, или не следва да бъде признат за съсобственик на друго имущество в имота, извън предоставената по силата на завещанието част от къща?
При оспорване от ищцовата страна на данни, изложени в Констативен протокол, с който ответниците са признати за собственици на сгради, които не са им предоставени по силата на конкретното завещание, съдът дължи ли произнасяне по оспорването?
Макар законодателят да е предоставил възможност на страната-жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства, нарушение ли е на процесуалните му задължения по чл. 146 ГПК, с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК?
Допустимо ли е съдът да се произнася по незаявени в петитума искания и да разширява предмета на делото служебно?
Длъжен ли е съдът да се произнесе при позоваване на погасителна давност като средство за защита във висящ процес за направени подорбения при жив наследодател в завещан имот?
За доказателствената стойност и значение по делото на доказателства за факти, които са не поискани от ищцата и допуснати от съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 12 ал. 2 ЗН, чл. 146 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗН, чл. 290 ГПК, чл. 30 ал. 1 ЗН, чл. 30 ал. 2 ЗН, чл. 30 ЗН, чл. 31 ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как следва да се определи сутеренният етаж на една жилищна сграда (като надземен, подземен или полуподземен) тогава, когато етажът е с височина от 2.40 м. и е изграден изцяло под нивото на улицата, но поради голямата денивелация на застроявания терен не е вкопан в прилежащия двор и поделяема ли е жилищна сграда, в която в такъв сутеренен етаж може да се обособи самостоятелен, функционално годен обект на собственост?
Допуснат до делба гараж с работилница към него може ли да се възложи в самостоятелен дял и възможно ли е такъв гараж да се характеризира като неразделна част от възлагано по реда на чл. 349 ГПК жилище и ако да – то в кои случаи и по какви критерии на преценка?
Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и връзките между отделните доказателствени средства и следва ли, когато констатира противоречие в показанията на свидетелите да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелстват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При наличие на предпоставките за задържане на дарения имот по чл. 36, ал. 2 ЗН коя сума следва да плати дареният на наследника със запазена част - дали това е цялата стойност на запазената част по цени към момента на възстановяването или стойността, необходима за допълване на запазената част съобразно накърнението, изчислена по цени към момента на възстановяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните;
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.