чл. 24 ал. 4 СК
Управление и разпореждане с общо имущество
Чл. 24. […] (4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Настъпват ли последиците на дарението на имот съпружеска имуществена общност, извършено при действието на СК от 1968 г. от единия съпруг без съгласието на другия и следва ли това дарение да се вземе предвид при определяне на наследствената маса по чл. 31 ЗН на неучастващия съпруг, след като сделката не е била оспорена от него в предвидения в закона срок.?
Как следва да се формира наследствената маса по чл. 31 ЗН, когато са налице извършени от наследодателя дарения в полза на наследника със запазена част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?
Може ли да се приеме, че надстроеното и пристроеното по време на брака към съществуващата стара сграда /главна вещ/, лична собственост на единия съпруг, която е придобита преди брака, представлява съпружеска имуществена общност /СИО/ и приложима ли е разпоредбата на чл. 92 ЗС в този случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали е допустима съдебна делба между двама съсобственици на недвижим имот, в който е построена сграда в режим на етажна собственост, когато единият от тях не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, и когато този съсобственик не може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ съобразно предвижданията на действащия подробен устройствен план?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Формулираните четири въпроса се свеждат до задължението на съда да обсъди събраните по делото относими доказателства по отделно и в съвкупност, като и доводите и възраженията на страните.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 113 ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 116а ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 134 ЗЗД, чл. 22 ал. 3 СК, чл. 233 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 24 ал. 4 СК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ЗЗД, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 523 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 72 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ЗС, чл. 84 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
относно имуществения режим между съпрузи принадлежи на съда на държавата членка: а) на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда или, ако това не е изпълнено; б) на чиято територия съпрузите са имали последното си обичайно местопребиваване, доколкото един от тях все още живее там към момента на сезиране на съда, или, ако това не е изпълнено;
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължена ли е въззивната инстанция, ако прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните не са дадени точни указания относно подлежащи на доказване факти, за да се обезпечи правилно приложение на материалния закон, да даде указания относно релевантни факти и разпредели доказателствената тежест, като укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства? Допустимо ли е да се приеме, че не е валиден брачен договор в България сключен между съпрузи преди сключване на брака, приемането през 2005 год. на КМЧП и преди приемането на Семейния кодекс през 2009 год., но при прекратяване на брака след приемането на СК през 2009. Допустимо ли е да не се приложи, че режима на имуществените отношения между съпрузи, регламентиран в СК в сила от 1.10.2009 год. има обратно действие по силата на параграф 4, ал. 1 ДР СК т. с. че се преуреждат в съответствие с въведената в него уредба заварените правоотношения? Допустимо ли е да не се приеме процесния брачен договор /ако не е валиден за България/ като СПОРАЗУМЕНИЕ, сключено между единия български гражданин в чужда държава относно това как ще уредят имуществените си отношения след развода /след като е заверено от нотариуса – подписи и съдържание/ като официално свидетелства документ и съставлява доказателствено средство, без да е обсъдено от съда и се съставят мотиви. Допустимо ли е въззивният съд да не го приеме като доказателство, което отразява тяхната воля как да се уредят имуществените си отношения и да не се приеме като признание на съпруга-ищец, че няма принос и съпругата е изключителен собственик? Допустимо ли е въззивния съд да не приеме, че ако е налице дарение на средства това е неморално, неетично? Задължен ли е въззивният съд да обсъди в съдебното решение всички доводи и възражения на страните, представените доказателства, да изложи точни и ясни мотиви, защо счита определени доводи и възражения за доказани или недоказани и въз основа на кои доказателства. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви, трябва ли при извършването на тази своя дейност да спазва правилата на формалната и правна логика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При наличие на предпоставките да се приложи т. 4 ППВС №5/1972 г., допустимо ли е съдът да изследва наличието на всички кумулативно предвидени елементи на фактическия състав на съпружеската имуществена общност? Следва ли да се приеме, че съгласие за учредяване на ипотека върху недвижим имот от страна на владелеца-съсобственик е израз на намерението му за своене на целия имот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички приети по делото доказателства, както и въведените от страните доводи, възражения и оплаквания във въззивната жалба?
Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дължи ли се обезщетение в полза на лице-суперфициарен собственик за извършени подобрения в поземления имот, ако подобренията са извършени на законно основание и със съгласието на другите носители на вещни права върху имота, преди тези подобрения да бъдат премахнати?
Ако за един строеж е издадено разрешение за строеж, което е съобщено и не е оспорено от нито едно от заинтересованите лица, следва ли да се признае за законосъобразен - като издаден при спазване на материалните предпоставки на закона – влезлият в сила административен акт и да се признае правото на собственост върху построеното на възложителя?
При липса на запазена молба-съгласие от заинтересованите лица за изграждане на нов строеж и като се отчете, че наличието е било задължителна предпоставка за издаване на разрешение за строеж, представляват ли представените по делото и неоспорени от страните строителни книжа – виза за проектиране, одобрени архитектурни проекти и влязло в сила разрешение за строеж - доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост върху построения при условията на чл. 149 ППЗТСУ-отм. временен строеж от построилото го лице?
Временните строежи по чл. 149 ППЗТСУ-отм. позволяват ли притежаването им без да се учредява право на строеж за тяхното изграждане? Собствеността върху построеното придобива ли се с факта на построяването му?
Означава ли съгласието на едно лице да бъде премахнат неговия строеж, че собственикът му се отказва от вещните си права и от правото на обезщетение за своята собственост?
При изрично заявено възражение от съпругата, че не е подписвала декларация за съгласие семейното жилище да бъде съборено, даденото съгласие само от съпруга й обвързва ли неподписалата съпруга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали е допустима съдебна делба между двама съсобственици на недвижим имот, в който е построена сграда в режим на етажна собственост, когато единият от тях не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, и когато този съсобственик не може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ съобразно предвижданията на действащия подробен устройствен план?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.