всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 116 б. а ЗЗД

Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дали изготвянето на покана до кредиторите по чл. 267 ТЗ на дружеството в ликвидация не е условие, препятстващо теченето на погасителна давност относно вземанията им?
Дали едно безсрочно парично задължение става изискуемо спрямо търговското дружество от момента на предоставяне на средствата или от момента на правилното осчетоводяване, за да намерят отражение в съответните сметки с оглед правилното прилагане на правилата за давността, както и с оглед прилагането на чл. 53-55 ТЗ?
Представлява ли признание на задължението с последиците на чл. 116, б. аЗЗД -прекъсване на давността, документ, представен от съдружника, назначен в производството по ликвидация от съда като ликвидатор, от който е видно, че дружеството има задължения към кредитор, ако този кредитор е другият съдружник, призован да участва като страна в същото производство?
Следва ли в мотивите на съдебния си акт въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как следва съдът да изчислява действието на погасителната давност за признато вземане на взискателя по изпълнително дело №545/2008 г. при наличието на влязло в сила решение №350/20.10.2018 г. по гр. д. №562/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник? Следва ли съдът при представен документ от 28.11.2012 г. в процеса по гр. д. №831/2024 г. на Апелативен съд – София, обективиращ едностранно изявление на дадено лице (в случая Ж. Т.), да тълкува съдържанието му съгласно чл. 20 ЗЗД, като съобразява общата воля на страните по договора от 2004 г. за банков кредит, получен от ЕТ“Ж. Т. – Пирин“ като кредитополучател от „Българо-американска кредитна банка АД? Отразява ли се върху вземането на взискателя теченето на погасителната давност след прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнително дело №545/2008 г. по силата на закона в периода от 04.11.2008 г. до 25.01.2012 г. и как се отразява върху теченето/спирането на давността представеният от банката документ от 28.11.2012 г., който не поражда правни последици в нейна полза като действие по спиране теченето на давността? Длъжен ли е съдът да обоснове решението си, след като обсъди всички релевантни за процеса становища, възражения и доводи и съгласно вътрешното си убеждение да постанови своя съдебен акт въз основа на закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Признанието на правопораждащия задължението факт представлява ли признание на самото задължение? Доколкото акцесорните задължения - лихвите по главното вземане, са динамична величина, може ли да се приеме, че признаването на дълга автоматично и недвусмислено означава и признаване на лихвата? Налице ли е признание на дълг, ако признанието изхожда от пълномощник (адвокат) на едноличния собственик на капитала на дружество, което дружество притежава капитала на друго, дъщерно търговско дружество - длъжник? Ако две свързани дружества дължат на един кредитор парично задължение, отправянето на предложение за купуване на общия дълг от трето лице - макар и краен (действителен) собственик на двете дружества, представлява ли изрично признание на конкретните дългове на всяко от двете дружества, годно да прекрати давността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Представлява ли частичното доброволно погасяване на дълга към кредитора конклудентно действие по признание на вземане, което прекъсва погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД?
Прекъсва ли се погасителната давност, ако в молбата за образуване на изпълнително дело кредиторът е поискал извършване на изпълнително действие?
Длъжен ли е съдът да съобрази всички релевирани факти от значение за спорното право в исковия процес и да мотивира кои от тях не възприема и по каква причина?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

По материалноправния въпрос, дали се дължи връщане на полученото по предварителния договор, след като той е последван от сключен окончателен договор. Дали е преклудирано възражението на ответното дружество за предоставянето на владението на имотите по силата на предварителен договор, предхождащ сключването на договора за замяна от 25.08.2014 г., когато е направено за първи път в първото по делото съдебно заседание. По тези въпроси се твърди противоречие с решение №3/06.02.2014 г. по гр. д. №5459/2013 г. на I г. о. на ВКС?
По материалноправния въпрос, че от представения договор за покупко-продажба, като новонастьпило обстоятелство, от 14.12.2023 г. не можело да се направи извод имотите да се владеят от В. С. (коректното е В. С.), независимо от обстоятелството, че продавачът В. С. се задължава да предаде владението на имотите в деня на сключване на сделката?
Недопустимо ли е въззивното съдебно решение, доколкото въззивния съд при наличие на основание за спиране, не е уважил искането на „КТМ ЕКС” ЕООД за спиране производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на производството по дело, образувано по предявен от „КТМ ЕКС” ЕООД установителен иск за собственост, основан на твърдения за изтекла в негова полза придобивна давност?
Недопустимо ли е въззивното решение поради наличие на несъответствие между заявените от ищцовата страна и обсъжданите от въззивния съд обстоятелства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи? Твърди се противоречие с: решение №212/01.02.2012 г. по т. д.№1106/2010 г. на II т. о. на ВКС, решение №59/14.04.2015 г. по гр. д.№4190/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №42/05.03.2014 г. по гр. д.№5488/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение №33/09.04.2020 г. по т. д.№693/2019 г. на I т. о. на ВКС и други?
Как се прилага задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни довади? Твърди се противоречие с: решение №331/19.05.2010 г. по гр. д.№257/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение №700/28.10.2010 г. по гр. д.№91/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение №27/02.02.2015 г. по гр. д.№4265/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №160-А от 16.12.2020 по т. д.№2156/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение №211/21.01.2021 г. по гр. д.№64/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №183/16.11.2017 г. по т. д.№2624/2016 г. на II т. о. на ВКС и решение №145/07.01.2019 г. по гр. д.№811/2018 г. на II г. о. на ВКС и други?
В какво се изразява правораздавателната дейност на въззивната инстанция и аналогична ли е на тази на първоинстанционния съд или се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и има ли за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба, чрез самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд при доказване на ново обстоятелство, което ответникът не е могъл да посочи, и представи доказателства за него, в срок в първоинстанционното производство, на основание чл. 176, ал. 1 ГПК да разпореди, лично явяване на насрещната страна, за да даде обяснения за обстоятелства по делото, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, при положение, че искането на ответника е своевременно, а при отказ, необходимо ли да изложи мотиви? Ако без мотиви не е допуснал искането за лично явяване на основание чл. 176, ал. 1 ГПК, то това съставлява ли основание по чл. 266, ал. 3 ГПК?
Предявен иск на основание чл. 55 ЗЗД срещу владелеца по предварителен договор, прекъсва ли придобивната давност по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС?
Липсата на вписване в публичния регистър на Агенцията по вписванията на искова молба за прогласяване на нищожността на предварителния договор и липсата на искове за разваляне или нищожност на предварителния договор по които е предадено владението на приобретателя, дава ли основание да се приеме, че приобретателят е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по иск за установяване на право на собственост върху недвижим имот спрямо ответник, който се легитимира като собственик на идеална част от този имот?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какъв е давностният срок за погасяване на вземането за обезщетение от неизпълнен договор по чл. 82, ал. 1, предл. второ ЗЗД, както и по въпроса поставен от касатора ищец: Обещанието на длъжника да изпълни задължението си представлява ли признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД и води ли до прекъсване на погасителната давност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли да има валиден отказ от погасителна давност при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения?
Нужно ли е ясно, недвусмислено и конкретно посочване на размер на паричното задължение и при наличие на текстове, в които са посочени различни размери на задължението, което длъжникът приема да заплаща, може ли да се приеме, че е налице такава индивидуализация?
При наличие на клауза по чл. 5 от споразумението, а именно, че при забава на плащане или неплащане на дължима вноска, споразумението се прекратява автоматично, това води ли до отпадане с обратна сила на изявлението на длъжника за отказ от погасителна давност до момента на сключването на споразумението?
Заблуждаваща ли е клауза, в която се сочи, че за събиране на задължението има изпълнително дело №98/2011 г. по описа на ДСИ и същото ще бъде прекратено след окончателното изплащане на дължимата сума, дори че длъжникът се задължава да заплати на съдебния изпълнител всички дължими такси и разноски, при условие, че това изпълнително дело е прекратено с влязло в сила постановление 8 години преди подписване на споразумението?
Противоречи ли на добрите нрави клауза, в която се сочи, че за събиране на задължението има изпълнително дело №98/2011 г. по описа на ДСИ и същото ще бъде прекратено след окончателното изплащане на дължимата сума, дори че длъжникът се задължава да заплати на съдебния изпълнител всички дължими такси и разноски, при условие, че това изпълнително дело е прекратено с влязло в сила постановление 8 години преди подписване на споразумението?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по нищожността на договор на банка с потребител относно спазване на императивни правни норми касателно нарушения на Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите?
Страда ли от очевиден порок споразумение на потребител на банков кредит с кредитора, което съдържа единствено поемането на задължения от страна на потребителя, без реципрочни отстъпки от страна на кредитора, тоест при липса на еквивалентност на престациите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

12339 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела