чл. 111 б. б ЗЗД
Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват: […]
б) (изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решението е очевидно неправилно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Кои са предпоставките за пораждане последиците на прихващането и настъпване на погасителен ефект, при заявено съдебно възражение за прихващане със спорно вземане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 103 ал. 1 ЗЗД, чл. 103 ал. 2 ЗЗД, чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 111 б. б ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 123 ал. 1 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 263 ГПК, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 365 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава на мотивите на въззивния съд и прави извод, че в цялостната му решаваща концепция е залегнал принципът, че управителят на търговско дружество докато изпълнява органните си правомощия, носи имуществена отговорност само и единствено по чл. 145 ТЗ и действията му не могат да бъдат основание за негова деликтна отговорност, която да бъде ангажирана по реда на чл. 45 ЗЗД. Този възприет принцип, според касатора, противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №128 от 13.01.2021г. по т. д. №2167/2019г. на ВКС, ТК, І т. о. Същевременно с недопускането на съдебно-счетоводна експертиза и изключването на представените от касатора банкови извлечения въззивният съд е нарушил правилата, разяснени в задължителната съдебна практика (т. 19 Тълкувателно решение №1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС), както и константната практика на ВКС (решение №192/29.01.2018г. по т. д. №44/2017г. на ВКС, ТК, І т. о.).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Допустимо ли е съдебното решение с оглед дадената от въззивния съд правна квалификация на предявената претенция и по-специално с оглед извода на съда, че твърденията в исковата молба покриват фактическия състав на т. нар. „управленски деликт“ по смисъла на чл. 145 ТЗ, която норма урежда специалната отговорност на управителя за обезвреда на причинените на дружеството вреди, дължащи се на виновното и противоправно неизпълнение на произтичащите от това му качество договорни и органни задължения, като обстоятелството, че някои от тези действия могат да съставляват и престъпление не дерогира това основание и не обуславя искова претенция по общия състав на чл. 45 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
към решаващите мотиви на въззивния съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 111 б. б ЗЗД, чл. 141 ал. 1 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 237 ал. 2 ТЗ, чл. 240 ал. 2 ТЗ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 8 ал. 2 КТ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021
Длъжен ли е въззивният съд, при постановяване на решението си, да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да основе решението си на обстоятелствата, които е приел за установени по делото? (По иск за заплащане на финансова корекция по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - №BG 161PO001-2.1.-02/2007/002 от 04.06.2008г. по Оперативна програма „Регионално развитие")
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а също и на постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, съответно: решение №190 от 07.02.2018 г. по гр. д. №180/2017 г. на IV г. о., решение №50099 от 09.11.2022 г. по т. д. №920/2021 г. на II т. о. и решение №50143 от 01.11.2022 г. по гр. д. №4307/2021 г. на III (за първия въпрос) и решение №40 от 17.06.2021 г. по гр. д. №2041/2020 г. на I г. о. (за втория въпрос).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
„1. При сключен писмен договор за наем в каква форма, различна от писмената, следва да бъде упълномощаването за сключване на писмен договор за наем, за да е валидно упълномощаването?; 2. Какъв е характерът на клаузата за обезщетение, договорена по наемния договор при неизпълнение на задължението на наемодателя за предаване на ползването на наетия имот – неустойка за забава или обезщетение за неизпълнение, като бъде съобразена ясно изразената воля на сключилите договора? Може ли увреденото лице наемател да търси репарация на вредите от невъзможност да упражни придобити права вследствие недобросъвестно поведение на страната по облигационното отношение с иск за обезщетение, дори и ако има договорна неустойка?; 3. Следва ли съдът да тълкува целия договор и да установи каква е действителната воля на страните съобразно целия договор съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД? Когато няма съмнение относно волята на страните и тя е ясно изразена в договора като обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, следва ли съдът да я тълкува в разрез с установеното между страните, след като съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и съдът е длъжен да се съобрази с тази воля като със закон?“. Изразява становище, че произнасянето на въззивния съд по формулираните въпроси противоречи на практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на решение №80/25.07.2017 г. по гр. д. №1141/2016 г. на ВКС, IV г. о., Тълкувателно решение №2/20.07.2017 г. по тълк. д. №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по въпросите по т. 2 – на решение №35/22.08.2014 г. по т. д. №1916/2013 г. на ВКС, I т. о. и по въпросите по т. 3 – на решение №150/22.12.2016 г. по т. д. №1704/2015 г., I т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Следва ли изявлението на кредитора за даване на допълнителен „подходящ“ срок, поискан от длъжника, за изпълнение на забавени строително – монтажни работи по ненаименуван договор, съчетаващ елементи на договор за учредяване на вещно право на строеж и на договор за изработка, да бъде тълкувано като такова по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото последната норма е възпроизведена в текста на изявлението, или е приложимо правилото на чл. 20 ЗЗД, според което трябва да се търси действителната обща воля на страните, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от предмета на делото: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236 ГПК за мотивиране на въззивното решение? 2. Ограничението на чл. 164 ГПК приложимо ли е при изясняване смисъла на постигнатите между страните уговорки? 3. Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства? 4. При произнасянето си по същество на спора длъжен ли е въззивният съд при тълкуване на договорните клаузи да изследва спорната уговорка, ведно с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността? Трябва ли при тълкуване на разпоредбата на договора да се съобрази систематичното й място в договора и общия му смисъл, като се преценят и обстоятелствата, при които е сключен? 5. Противоречи ли на добрите нрави клауза за неустойка, основана на предвидена в закона възможност за продавача – кредитор неограничено във времето да изисква изпълнение на парично задължение, дори след отпадане на необходимостта от доставката? Води ли до неоснователно обогатяване клауза за неустойка, непредпоставяща каквото и да било задължение по договора на претендиращата я страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.