Допустимо ли е да се извърши съдебно прихващане с погасено по давност вземане, с оглед разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради разрешаване на поставения правен въпрос в противоречие с Тълкувателно решение 2/18.03.2022 г. по тълк. д. 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото задължително тълкуване на чл. 103 ЗЗД, в посоченото тълкувателно решение, действието на прихващането представлява погасяване на насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. На основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващането настъпва винаги с обратна сила – от първия ден, в който е могло да се извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното изпълняемо. Без значение е ликвидността на вземането. На основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД действието на прихващането е винаги обратно. На основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД може да се извърши прихващане с погасено по давност вземане. При признаване на активното вземане от съда, при направено съдебно възражение за прихващане, признатите от съда вземания се считат за погасени с обратна сила, към момента, към който е могло да се извърши прихващане - активното вземане да е било изискуемо, а пасивното изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.