дали за периода м.01.2019 г. – м.09.2019 г. са налице неприети от ответното дружество „Овергаз мрежи“ АД количества газ по смисъла на т. 7.5 от договора между страните за доставка на природен газ, както и дали посочената клауза от договора /с която е уговорена неустойка в размер на 10 % от цената на неполученото минимално количества природен газ за съответната година/ е нищожна. Приел е, че за да бъде основателна претенцията на ищцовата страна, следва да се установи наличието на валидно договорена клауза за неустойка, неизпълнение на задължението на ответника, за което е уговорена, както и че ищецът е изправна страна по договора. Препращайки към мотивите на първата инстанция е възприел становището й, че процесната клауза за неустойка намира правното си основание в чл. 5, ал. 2, т. 5 ПТПГ и тъй като същата не урежда продажна цена на природния газ или допълнителна цена, над уговорената за извършените доставки, не е възприел доводите на ответника за нищожност на клаузата поради противоречие с повелителни норми. Изложил е съображения, че в случая неустойката има обезщетителна функция и служи за репариране на вредите от неизпълнението на договора на изправния кредитор, като фактът на настъпване на вредата и нейният размер не подлежат на установяване, но следва да се спомене, че фактът на увреждане е вън от съмнение, доколкото ищецът в качеството на обществен доставчик договоря и закупува от свой съконтрахент количества газ за съответен месец съобразно уговорката с ответника, която създава за ищеца правно оправданото очакване, че ще продаде природен газ и ще получи от продажбата цена, с която ще възстанови направените разходи по договора със своя съконтрахент /покриване себестойността на стоката/, както и ще получи съответна чиста печалба. Счел е, че неизпълнението на задължението на ответника да приеме уговорените количества природен газ затрудняват постигането от ищеца на целите, обусловили сключване на договора, доколкото той е търговец и има интерес закупените от неговия съконтрахент количества газ планомерно и според очакваното да се продават на ответника срещу съответната цена - в действителност неприетото от ответника количество природен газ остава в имуществото на ищеца, т. е. този имуществен актив не погива и съществува възможност за бъдещата му продажба, но всяко неприето количество газ осуетява възможността ищецът с получената за него цена да покрие своите разходи по доставката, както и възможността да реализира планираната чиста печалба. С оглед дадените разрешения е намерил, че клаузата, с която е уговорена неустойка в размер на 10 % от цената на неполученото минимално количества природен газ за съответната година, е уговорена с цел да обезпечи изпълнението на задължението на купувача за получаване на заявените за съответната календарна година минимални количества природен газ, да санкционира купувача в случай на неизпълнение на така поетото задължение и да обезщети продавача за вредите от неизпълнението, съизмеряващи се с очакваната при сключване на договора, но пропусната вследствие неосъществените по вина на купувача доставки, печалба. В този смисъл е достигнал до извод за неоснователност на възражението за нищожност на клаузата за неустойка. Установил е, че отговорността на ответника по т. 7.5 от договора е безусловна и за реализирането не е предвидено възникване на аналогична отговорност и налагане на санкции на ищеца на същото основание. Посочил е, че по делото е безспорно, че между страните са сключени процесния договор за доставка на газ, по силата на който ищецът е поел задължение като продавач да доставя на ответника в качеството му на купувач природен газ, като са уговорени в Приложение №1 към договора минимални количества, които да бъдат доставени в рамките на годината, като по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството относно приетите обеми природен газ, относно размера на неприетото количество газ и относно разликата между договореното и прието количество газ. Намерил е, че възражението на въззивника, че няма неполучени количества газ, които да са му доставени, не означава, че ищецът не е осигурил техническа възможност за доставка на заявените като прогнозни по договора количества природен газ, като не се твърди, а и от представените доказателства не се установява, да е било заявявано количество газ, което да не е доставено на ответника - не са представени доказателства от ответника, свързани с неосигуряване на поискания дебит газ поради липса на техническа възможност за доставка или обвързана с отказ на ищеца. В този смисъл и позовавайки се на уговореното в неустоечната клауза и заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първата инстанция ССЕ, е достигнал до извод, че предявените искове се явяват основателни.