чл. 266 ГПК
Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
(2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:
1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;
2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е обявяване на несъстоятелност, когато коефициентът на обща ликвидност е над нормативната граница и общите вземания покриват задълженията, но съдът приоритизира единствено факта на трайно преустановяване на плащанията?
Може ли вземане за връщане на даденото на отпаднало основание /чл. 55 ЗЗД/ да бъде прието като парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка /чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ/, което да обоснове откриване на производство по несъстоятелност?
Длъжен ли е въззивният съд като съдебна инстанция, решаваща спора по същество, да прецени обективното икономическо състояние и състоянието на неплатежоспособност на търговско дружество към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция /24.10.2025 г./?
Задължен ли е въззивният съд да допусне и събере представени след изтичане на срока по чл. 266 ГПК доказателства, съответно задължен ли е служебно да събира доказателства, чрез които да се установи състоянието на неплатежоспособност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При спор за упражняване на родителски права следва ли въззивният съд да извърши изричен и мотивиран сравнителен анализ на всички критерии по чл. 59 СК, когато е приел, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и следва ли да извърши комплексна оценка на условията за отглеждане на децата при двамата родители? При признати от съда равностойни родителски качества, достатъчна ли е ниската възраст на децата сама по себе си, за да обоснове въззивният съд извод за правилност на първоинстанционното решение, упражняването на родителските права върху децата да бъде предоставено на майката? Длъжен ли е въззивният съд при определяне размера на издръжката да извърши конкретна преценка на доказаните доходи и реалните финансови възможности на задълженото лице? Нарушил ли е въззивният съд разпоредбата на чл. 3 Конвенцията за правата на детето, като не е взел предвид влиянието на поведението на майката, станало причина за бракоразвода, върху психическото благополучие на децата? Нарушил ли е въззивният съд разпоредбата на чл. 266 ГПК, като е отхвърлил искания за допълнителни доказателства, които имат пряко отношение към интересите на децата? Противоречи ли въззивното решение на задължителната практика на ВКС относно комплексната оценка на родителските права и условията на живот? Нарушил ли е въззивният съд принципа на равнопоставеност на родителите, като формално е обсъдил вината за развода, без да анализира нейното влияние върху родителския капацитет и интересите на децата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
„Следва ли въззивният съд да допусне по развилото се пред него дело доказателства, които не са представени в първоинстанционното производство, за съществуването на които претендиращата обезщетение не е знаела до приключване на делото пред първата инстанция?“, както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона поради липса на практика на ВКС, а именно: „Представлява ли пряка последица или вреда от процесното ПТП разход, осъществен от ищеца, за адвокатско възнаграждение на процесуален представител за предявяване на извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя и следва ли този разход да се счита за такъв в съответствие с разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ?“ и „Следва ли да се приеме за доказателство за осъществен в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и настъпилите от него вреди фактура, удостоверяваща заплащане на медицински процедури, каквито многократно са предписвани с други предходни документи, издадена от медицински център по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2, б. в ЗЛЗ, вписан в Публичния регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът да допусне на основание чл. 266 ГПК събирането на надлежно поискани в първоинстанционното производство доказателства, когато от събирането им зависи провеждането на пълно и главно доказване на елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, респ. - че действията на лицето, извършило работата са противоправни?
Длъжен ли е съдът да обсъди и анализира целия доказателствен материал по делото, да се позове и мотивира защо не кредитира едни доказателства, а дава вяра на други; длъжен ли е съдът да групира доказателствата?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, или може да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля, дори когато събраните доказателства са противоречиви?
Длъжен ли е съдът да даде указания на страните в доклада по чл. 146 ГПК за кои факти и обстоятелства не са представили доказателства?
При възражение във възивната жалба, че са извършени процесуални нарушения, без обаче да са конкретизирани, длъжен ли е въззивният съд да провери служебно за всички такива процесуални нарушения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението? (По иск за неимуществени вреди - болки, страдания, унижения, уронване на престижа и разстройване на здравето, вследствие на излъчено по Нова телевизия предаване “Ничия земя“)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 10 ал. 1 т. 4 ЗРТ, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 17 ал. 2 ЗРТ, чл. 266 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 39 ал. 2 КРБ, чл. 39 КРБ, чл. 4 ал. 2 ЗРТ, чл. 41 КРБ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 57 ал. 2 КРБ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона? (По осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да се счита, че неуведоменият длъжник по едно изпълнително дело е участник в същото? Ако се счете, че е участник, то кои законови разпоредби защитават правата му? Може ли налагането на запор на закрити банкови сметки да се счита за извършване на изпълнителни действия, годно да прекъсне давността? Подаването на молба до ЧСИ за налагане на запор на банкова сметка на длъжник без никакви реквизити (номер на сметка, невнасяне на такси и разноски, неналагане на запор и неизвършване на никакви изпълнителни действия) представлява ли валидно основание, годно да прекъсне давността? Образуването на второ изпълнително дело по същия изпълнителен лист при друг ЧСИ след повече от 5 години от образуването на първото изпълнително дело, представлява ли извършване на действия по принудително изпълнение и прекъсва ли давността? Ако това е така, до колко пъти кредиторът има правото да образува нови изпълнителни дела? Длъжен ли е сезираният съд да изиска и приложи първоначалното изпълнително дело, по чието разглеждане се претендира изтекла давност или е в правомощията му да преценява това само въз основа на второто изпълнително дело? И ако давността е изтекла още при разглеждане на първото дело, в правото си ли е кредиторът да завежда друго изпълнително дело при друг съдебен изпълнител? Вторият съдебен изпълнител длъжен ли е да изследва въпроса за изтеклата давност при образуването на новото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светла Цачева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да се приеме за доказан механизмът на увреждането, както и причинно-следствената връзка, при положение, че това се доказва със свидетелски показания, а свидетелят не е непосредствен очевидец на инцидента?
При определяне размера на обезщетението, следва ли съдът да вземе предвид, че влошаването на състоянието на ищеца се дължи на втората операция, при която е следвало да се отстрани неправилно поставен или неподходящ по място винт; не представлява ли това само по себе си отделен деликт и обосновано ли е същият да се обвързва с причинно-следствената връзка от процесния инцидент от падането на ищеца?
Следва ли поредна операция, която се развива в хода на делото, за която се представят доказателства пред въззивната инстанция, да се приема като причина за настъпването на вредоносния инцидент и да служи за определяне на увеличен размер на обезщетението; когато този факт не е посочен в исковата молба, следва ли да се приеме и разглежда като обстоятелство, за което се присъжда обезщетение; не следва ли такова обстоятелство да се разглежда и доказва като ексцес?
Неспазването на лекарските предписания в процеса на лечение, следва ли да се признае за съпричиняване?
Несъобразяването със здравословното състояние, съпътстващи заболявания, които нямат връзка с инцидента, следва ли да бъдат отчетени при определянето на размера на обезщетението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
касаторът сочи ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д.№1/2000 г. на ОСГК, решение №215/14.04.2025 г. по гр. д.№1892/2024 г., III г. о., решение №68/01.02.2024 г. по гр. д.№1924/2023 г., IV г. о., решение №51/19.02.2025 г. по т. д.№1732/2023 г., II т. о.., решение №136/25.06.2019 г. по гр. д.№4465/2018 г., IV г. о., решение №859/11.01.2011 г. по гр. д.№1295/2009 г., IV г. о., решение №72/09.07.2012 г. по т. д.№398/2011 г., II т. о., решение №306/09.10.2013 г. по гр. д.№1851/2013 г., IV г. о., и решение №520/05.08.2024 г. по гр. д.№2455/2023 г., IV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.