всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 142 ал. 2 СК

Размер на издръжката
Чл. 142. […] (2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При спор за упражняване на родителски права следва ли въззивният съд да извърши изричен и мотивиран сравнителен анализ на всички критерии по чл. 59 СК, когато е приел, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и следва ли да извърши комплексна оценка на условията за отглеждане на децата при двамата родители? При признати от съда равностойни родителски качества, достатъчна ли е ниската възраст на децата сама по себе си, за да обоснове въззивният съд извод за правилност на първоинстанционното решение, упражняването на родителските права върху децата да бъде предоставено на майката? Длъжен ли е въззивният съд при определяне размера на издръжката да извърши конкретна преценка на доказаните доходи и реалните финансови възможности на задълженото лице? Нарушил ли е въззивният съд разпоредбата на чл. 3 Конвенцията за правата на детето, като не е взел предвид влиянието на поведението на майката, станало причина за бракоразвода, върху психическото благополучие на децата? Нарушил ли е въззивният съд разпоредбата на чл. 266 ГПК, като е отхвърлил искания за допълнителни доказателства, които имат пряко отношение към интересите на децата? Противоречи ли въззивното решение на задължителната практика на ВКС относно комплексната оценка на родителските права и условията на живот? Нарушил ли е въззивният съд принципа на равнопоставеност на родителите, като формално е обсъдил вината за развода, без да анализира нейното влияние върху родителския капацитет и интересите на децата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Дачев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора като извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото?
За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди?
За предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице?
Как се определя размерът на дължимата издръжка, явяваща се имуществена вреда при непозволено увреждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е съдът при решаване на въпросa на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права преимуществено да обоснове своето решение за това същите да бъдат присъдени на бащата, като вземе предвид желанието на малолетното дете да продължи да живее със своя баща след развода на родителите му, както и хипотетичната възможност неговата пълнолетна сестра /или брат/ в бъдеще да продължи да живее заедно със своя баща, без да обсъди в цялост и в съвкупност критериите посочени в чл. 59, ал. 4 СК, критериите посочени в пар. 1, т. 5 Закона за закрила на детето и съобрази указанията в ППВС №1 от 12.11.1974 год.?
Допустимо ли съдът при прекратяване на брака с развод, позовавайки се на т. I. от ППВС №1 от 12.11.1974 год., да постанови, че две деца от едно семейство не трябва да бъдат разделяни, отчитайки желанието на по-малкото от тях да живее след раздялата с по-голямото /сестра или брат/, с оглед обстоятелството, че се касае за предпочитание на малолетно дете за съжителство с негов пълнолетен родственик /брат или сестра/?
Допустимо ли е при развод съдът да приеме, че е в най-добър интерес на едно малолетно дете да прекарва повече време с неговата пълнолетна сестра /или брат/, вместо с неговата майка, с оглед задълженията, които произтичат за всеки един родител от разпоредбите на чл. 122, чл. 123 и чл. 125 СК, когато съдът е възприел по делото, че и двете страни имат еднакъв родителски капацитет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

На кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, както и режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, с оглед най-добрия интерес на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

В случай че въззивният съд изцяло отменя първоинстанционното решение, а същевременно се съгласява с установената от първата инстанция фактическа обстановка, необходимо ли е да изложи своите мотиви за различните правни изводи? Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства по делото? Следва ли при спор по чл. 127, ал. 2 СК съдът да изследва служебно фактите и обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, в това число мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, както и разширеното семейство/обкръжение на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно? В този контекст, императивна ли е разпоредбата на чл. 15, ал. 6 Закона за закрила на детето? Задължен ли е съдът служебно да изследва поведението и личностните качества на новия партньор на родителя, с когото същият съжителства, както и останалите лица от най-близкото му обкръжение? Императивна ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 6 Семейния кодекс (преди измененията от 30.12.2025 г.), според която при спорове относно упражняването на родителки права родителите следва да бъдат лично изслушани пред съда? Може ли да се приеме, че 7-годишната възраст на дете е ниска по смисъла, вложен в ППВС №1 от 1974 г.? Следва ли съдът априори да предостави упражняването на родителките права на майката, в случай че детето се намира в тази възраст? Длъжен ли е съдът да изследва в пълна степен критериите, обуславящи най-добрия интерес на детето, когато взема решение за промяната на местоживеенето му и да изложи подробни мотиви за това свое решение? Длъжен ли е съдът, при констатация за равен родителски капацитет на двамата родители, да изложи конкретни, ясни и задълбочени мотиви относно решението си да избере да възложи упражняването на родителските права само на единия от тях- майката, както и относно ограничаването на другия родител до минимален режим на лични отношения с детето- въпреки пълноценното му участие в живота на последното и равната му способност да полага преки и непосредствени грижи? Допустимо ли е, при констатиране на еднакъв родителски капацитет, единият родител да бъде сведен до епизодично и ограничено участие в живота на децата- чрез архаичен режим за лични отношения от едва 4 дни месечно – без задълбочена мотивировка и без анализ на критериите по чл. 59, ал. 4 СК (редакция преди 30.12.2025 г.), пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДет и постоянната практика на ВКС? При висящ спор за упражняване на родителски права. местоживеене и определяне на режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, длъжен ли е съдът, при отчитане на интересите на детето като основен принцип, да съобрази географската отдалеченост между домовете на двамата родители? Отговаря ли на принципа за защита на най-добрия интерес на детето определянето на режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно, така че той да включва не само време през почивните дни и ваканции, но и в обичайни учебни дни, с цел детето да има възможност за пълноценно и равнопоставено общуване и взаимодействие с всеки от родителите, при поставянето му в центъра на родителската грижа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд в своето решение да обсъди всички, относими доказателства по делото, както и всички доводи и възражения на страните, като формира свои фактически и правни изводи в производството по чл. 127, ал. 2 СК?
Необходимо ли е въззивният съд да установи в производство по чл. 127, ал. 2 СК, притежават ли родителите необходимите родителски качества в съответствие с ППВС №1/12.11.1974 г., като при нужда допусне служебно доказателства за това с оглед защита интереса на детето?
Дължи ли въззивният съд с оглед защита на висшия интерес на детето да изследва, обсъжда и преценява психо-физиологическото състояние и развитие на детето, и желанието му при кой от родителите иска да живее, и ако е необходимо следва ли въззивния съд служебно да допуска доказателства за това, вкл. психологическа експертиза?
Длъжен ли е въззивният съд в своето решение да обсъди всички, относими доказателства по делото, както и всички доводи и възражения на страните, като формира свои фактически и правни изводи в производството по чл. 142, ал. 1 СК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

На кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, както и режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, с оглед най-добрия интерес на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали включването в режима на лични отношения между бащата и децата на присъствие и участие на децата в личните празници на бабите и дядовците им е постановено по непредявен иск по чл. 128, ал. 1 СК?
Какво е необходимото съдържание на въззивното решение и каква преценка следва да извърши съдът относно конкретните обстоятелства, имащи отношение към най-добрия интерес на детето при определянето на режима на личните отношения с неупражняващия родителските права родител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Налице ли е излизане извън правомощията на въззивния съд, съгласно разпоредбите на чл. 269, изречение второ ГПК, при произнасяне по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение въз основа на обстоятелства, които не се заявени като оплаквания и доводи във въззивна жалба?
Допустимо ли е въззивния съд да се произнася по въпрос, по който не е бил сезиран с въззивната жалба и/или с отговора на въззивната жалба?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства, и следва ли съдът в мотивите на постановеното решение, при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички доводи на страните, относими към релевантните за спора факти?
Следва ли съдът конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?
Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото?
При разрешаване на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?
В случай, че въззивният съд не споделя мотивите и изводите на първоинстанционния съд, следва ли същия изрично да посочи в своите мотиви, че не ги споделя и да обоснове съображенията си в тази насока?
Следва ли въззивният съд в мотивите на решението си да направи обоснована и изчерпателна констатация за наличието на пълно или частично съвпадение с фактическите и правни изводи по същество на спора на първа инстанция?
С оглед на характера на помощите отпускани по реда на чл. 8д Закона за семейните помощи за деца и характера на дължимото обезщетение за пропусната издръжка, би ли следвало при определяне на размера на издръжката да се приспадне размера на помощите отпускани по този ред?
С оглед на характера на помощите отпускани по реда на чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца и характера на дължимото обезщетение за пропусната издръжка, би ли следвало при определяне на размера на издръжката да се приспадне размера на помощите отпускани по този ред?
Имайки предвид т. 8 ППВС №4/1968 г., може ли да бъдат приравнени помощите, отпускани по реда на чл. 8д Закона за семейните помощи за деца, с наследствена пенсия по чл. 80 и следващите от Кодекса за социалното осигуряване?
Имайки предвид т. 8 ППВС №4/23.12.1968 г., може ли да бъдат приравнени помощите, отпускани по реда на чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца, с наследствена пенсия по чл. 80 и следващите от Кодекса за социалното осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела