чл. 432 КЗ

С оглед диспозитивното начало в процеса кой и по какъв начин определя рамките на предмета на съдебния спор? Допустимо ли е ищецът по пряк иск срещу застраховател по чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД да конкретизира искането си пред съда чрез изчерпателно посочване в петитума на исковата молба на отделните травми и свързани с тях негативни последици, причинени от деликта, и да посочи претендирания размер на обезщетение за всяка от описаните травми?
Обвързан ли е съдът, който разглежда делото, с конкретното искане на ищеца и въведените рамки на търсената от него защита, формулирани в петитума на исковата молба, когато в същия изчерпателно са посочени вредите, причинени от деликта, за които се търси обезщетение от застрахователя и претендирания размер на обезщетение за всяка от тези вреди?
Допустимо ли е съдебно решение, в което в разрез с диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън рамките на заявеното искане, формулирано в петитума на исковата молба, и е присъдил в повече от претендираното от ищеца по отношение на незаявени в петитума вреди, както и присъждайки размер на обезщетение за отделните вреди, надхвърлящ претендирания за конкретната вреда?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на обезщетението?
Длъжен ли е съдът да търси „справедлив и точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий, като без да излага конкретни, ясни и задълбочени мотиви определи обезщетение, което е няколко пъти по-високо от определеното по сходни случаи?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Следва ли да се допуска обезщетението (поради неговата прекомерност) да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя (за баланс между вреди и обезщетение) и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба?
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните?