Материалноправна легитимация

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Материалноправна легитимация” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Материалноправна легитимация

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Материалноправна легитимация” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) „по какъв начин следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания, при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели, така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти, съдържащи се в други доказателства; 2) „задължен ли е съдът да прецени евентуалната заинтересованост на разпитан по делото свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК, при наличие на данни за това; 3) „как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му“; 4) „следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други“; 5) „при довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми“; 6) „какво означава едно лице да е съжителствало с друго на съпружески начала и какви са критериите, по които може да се определи, че лицето е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане; 7) „спадат ли фактическите съпрузи към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт“; 8) „при претенция за обезщетение на неимуществени вреди при смърт на фактически съпруг, налице ли е изискване да бъде доказано, че между претендиращия обезщетение и починалото лице е съществувала особено близка житейска връзка; 9) „при претенция за обезщетение на неимуществени вреди при смърт на фактически съпруг, следва ли съдът да изследва дали отношенията между ищеца и починалия са били като между фактически съпружески съжители, както и дали претърпените от ищеца неимуществени вреди съответстват на такива претърпени от лице, което е съжителствало на семейни начала с пострадалото лице. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Когато страната представи документ на чужд език, кой е момента, в който документът може да се приложи по делото и да служи като годно доказателство?; 2/ Към кой момент може да бъде оспорен документ, представен на чужд език - към момента на представянето му без превод на български език или към момента, в който са изпълнени изискванията на чл. 185 ГПК?; 3/ Кога започва да тече процесуалния срок за извършване на процесуални действия от насрещната страна, включително срока за оспорване на документа, по отношение на документ представен на чужд език?; 4/ Кога настъпва преклузията за оспорване на документ, по отношение неговата автентичност, вярност и достоверна дата, ако документът не е представен на български език, съгласно изискванията на чл. 185 ГПК и не носи подписа на нито една от страните по делото, в това число и на оспорващата го страна?; 5/ Ако процесуалният срок за оспорване на документ, представен на чужд език, без превод на български език, започва от датата на представянето му, нарушава ли се правото на защита на оспорващата страна и препятства ли се възможността за установяване на обективната истина по делото?; 6/ Към кой момент, съгласно чл. 101 във вр. с чл. 185 ГПК, се смята, че поправеното процесуално действие по непредставяне на документ, с превод на български език, се смята за извършено?; 7/ Налице ли е преклузия за оспорване на документа, при положение, че процесуалното действие по представянето му е нередовно и съдът не го приема като доказателство по делото, до отстраняване на нередовността?; 8/ Чия е инициативата за отправяне на искане по чл. 183 ГПК, за представяне на оригинал на документ, заверен от адвокат?; 9/ Може ли съдът служебно да поиска представяне на оригинал на документ, представен в копие със заверка от адвокат?; 10/ Прилага ли се чл. 32 Закон за адвокатурата по отношение на заверени от адвоката документи, които се представят на чужд език пред съдилищата?; 11/ Трябва ли съдилищата да бъдат стимулирани да заемат активна позиция и служебно да извършват процесуални действия, съгласно чл. 7 във вр. с чл. 10 ГПК, за установяване на обективната истина по делото, в това число и служебното поискване за представяне на оригинал от документ, съгласно чл. 183 ГПК или това не попада в обхвата на служебните задължения на съда?; 12/ Допустимо ли е съдът да обсъжда и основава решението си на доказателства, в превод на адвоката на една от страните по делото? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване по всички въпроси на решенията по т. д. №1300/2011г. на II т. о. и по гр. д. №2639/2001г. на V г. о. ВКС; по въпроси от 1 до 11 вкл. формално се твърди и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 13/ Каква доказателствена стойност има свидетелството за регистрация на МПС?; 14/ Удостоверява ли свидетелството за регистрация на МПС притежаване на правото на собственост от страна на лицето, вписано в документа?; 15/ Следва ли съдът да изследва всяка една от сделките за прехвърляне на правото на собственост и следва ли да изследва законодателството и правната система, действаща по време и място на сключване на всяка една от прехвърлителните сделки?; 16/ Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства? – допълнителният селективен критерий по последните четири въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в решения по гр. д. №4074/2008 г. на III г. о., т. д. №2946/2019 г. на II т. о. и с Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните? и 2/ Задължен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, ако от приетите доказателства се установява, че по делото е останал неизяснен, релевантен за правилното му решаване въпрос, за чието изясняване са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. , при условие, че във въззивната жалба се съдържа искане по чл. 266, ал. 3 ГПК? Допълнителният селективен критерий по всеки от въпросите се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва: с т. 19 ТР №1/2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решенията по гр. д.№4375/2018 г. на ІІІ г. о., гр. д.№64/2020 г. на ІV г. о., гр. д.№195/2021 г. на ІV г. о. и т. д.№505/2017 г. на ІІ т. о. на ВКС / по първия въпрос / и с т. 3 ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

№1, 2, 3 и 5 противоречи на Тълкувателно решение №1/2016/21.06.2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а по въпрос №5 се сочи противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №222 от 30.01.2015 г. по т. д. №3466/2013 г. на I ТО на ВКС, решение №14 от 03.05.2019 г. по т. д. №937/2018 г. на I ТО на ВКС, решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на II ТО на ВКС, решение №157 от 08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на II ТО на ВКС, решение №202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г. на I ТО на ВКС, решение №271 от 08.02.2017 г. по гр. д. №1368/2016 г. на IV ГО на ВКС, решение №12/26.03.2019 г. по т. д. №606/2018 г. на I ТО на ВКС и решение №160/26.07.2017 г. по гр. д. №60244/2016 г. на IV ГО на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

от 1) до 7), независимо от формулировката си, се свеждат до въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, факти и доводи на страните. По този въпрос е установена последователна практика на ВКС в смисъл, че въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е длъжен да обсъди всички доказателства, факти и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора във въззивното производство, определен в пределите по чл. 269 ГПК, като изложи самостоятелни мотиви по спорните въпроси. Изложените от въззивния съд мотиви не разкриват отклонение от посочената практика, доколкото съдът е обсъдил относимите към единствения спорен въпрос относно предмета на въззивното производство и значението на вземанията за законна лихва от гледна точка на приетото за установено погасяване на главницата за спорното право по чл. 135 ЗЗД. Поради това по тези въпроси не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Очевидно неправилен, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, ли е извода на съда, че ответникът не е приел, изрично или с конклудентни действия, наследството от баба си по завещание, който извод е направен въпреки констатацията на съда, че с подаване на отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за придобиване, на основание универсално завещание, на 3/4 идеални части от собствеността върху процесната сграда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Следва ли въззивният съд – при преценка дали исковата молба отговаря на изискванията за нейната редовност, да съобрази дали първоинстанционният съд е дал точни и конкретни указания за отстраняване на тези нередовности, както и дали въззивният съд следи служебно за правилността на преграждащите хода на производството актове на първоинстанционния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

12368 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право