чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и направените доводи и да изложи мотиви относно релевантните факти по спора, съгл. чл. 235 и 236 ГПК и допустимо ли е да постанови решение с липсващи или непълни мотиви?
Допустимо ли е съдът да отхвърли частично иск за обезщетение на имуществени вреди, когато разходите за възстановяване на МПС са установени с приета и неоспорена експертиза, без да обсъди заключението й в неговата цялост?.
Дължи ли се обезщетение за лишаване от ползване на МПС, иззето и съхранявано от органите на Прокуратурата и МВР за дълъг период, когато впоследствие наказателното производство е приключило с оправдателна присъда?
Представлява ли лишаването от възможността да се ползва МПС за продължителен период / повече от 7 години/ самостоятелна имуществена вреда / пропусната полза/, подлежаща на обезщетяване по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД?
При наличие на валиден и приет като доказателство по делото договор за наем на МПС, допустимо ли е съдът да приеме, че пропуснатата полза от лишаването от ползване на автомобила е предполагаема, а не реална?
Съответства ли на чл. 235 и 236 ГПК решение, с което съдът отхвърля иска за пропуснати ползи, без да обсъди и се произнесе по представен и неоспорен договор за наем, приложен по делото?
Представлява ли нарушение на материалния закон отказът на въззивния съд да признае пропусната полза от лишаване от ползване на МПС, при положение, че е доказано с договор за наем, че ищецът е имал конкретна възможност да реализира доход?
Може ли съдът да приеме, че пропуснатата полза е недоказана, когато ищецът е представил договор за наем за целия релевантен период, а ответниците не са доказали невъзможност за реализиране на тези доходи?
В кои случаи пропуснатата полза има хипотетичен характер и кога придобива качество на реална и обезщетима вреда по см. на чл. 45 и 49 ЗЗД?
Достатъчно ли е установяването на обективна невъзможност за ползване на МПС, за да се приеме, че собственикът е претърпял пропусната полза или съдът може да квалифицира вредата като „предполагаема?
Допустимо ли е съдът да отхвърли иска за пропуснати ползи с мотив, че са предполагаеми, без да изложи конкретни мотиви защо представените доказателства – договор за наем, експертиза за пазарен наем, не установяват достатъчна вероятност за реализиране на доход?
Допустимо ли е обезщетение по чл. 49 ЗЗД да бъде присъдено само въз основа на житейски презумпции без конкретни доказателства относно стойността на вещта и стойностната й обезценка?
Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на ищеца въз основа на факти, доказани по несъмнен начин?
Допустимо ли е обезщетение за имуществени вреди да се присъжда в исково производство по чл. 49 ЗЗД, когато противоправността на действията на ответниците се заключава в липсата на необходимост от изземване поради приключване на наказателното производство с оправдателна присъда?
Допустимо ли е да се приеме за установена причинно-следствена връзка между действията на разследващи органи и твърдени вреди, когато не е установено състоянието на вещта при изземване и когато липсват доказателства, че вредите са резултат от тези действия?
Следва ли съдът да присъди обезщетение по чл. 49 ЗЗД, след като ищецът не е могъл по безспорен начин да докаже състоянието на вещта към датата на нейното изземване от органите на следствието и съответно по този начин не е била налице възможност да се направи справедлива и обективна оценка на нейната стойност?
Следва ли съдът за присъжда обезщетение по чл. 49 ЗЗД като обосновава извода си за противоправно поведение на ответниците с липсата на необходимост от изземване на вещ, тъй като делото срещу ищеца е приключило с оправдателна присъда?
Следва ли МВР да носи солидарна отговорност с Прокуратурата, в случаи, когато полицейските служители не са орган по разследването и не са извършили действия по изземването на определена вещ? Следва ли МВР да носи отговорност за състоянието на тази вещ към момента на предаването й на собственика, след като същата не е предадена за съхранение на МВР с изричен протокол, доказващ реалното й състояние към датата на изземването и за която не са давани изрични указания за начина на нейното съхранение от разследващия орган? Как се установява в този случай от съда противоправно поведение/ действие или бездействие/ на служители на МВР?
Следва ли с решението си съдът, позоваввайки се основно на житейска логика и презумпции, да присъжда обезщетение по чл. 49 ЗЗД в размер, водещ до явно обогатяване на ищеца, тъй като от стойността на вещта към дадатата на нейното изземване не е извадена стойността на вещта към датата на нейното връщане на собственика?