чл. 2в ЗОДОВ
Ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз
Чл. 2в. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:
1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.
(2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.
(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Противопоставим ли е принципът res judicata на исковете за вреди от нарушаване правото на ЕС от страна на последната национална съдебна инстанция, и в частност, този принцип прави ли съдебното разглеждане и произнасяне по основанията от тези искове – „процесуално недопустимо“?
Правото на ЕС (и по-специално обявените за декларативни разпоредби от това право), допуска ли изваждане от обхвата на исковете за вреди от нарушаването на това право, на постановените от последната национална съдебна инстанция актове по чл. 288 ГПК, с които същата отказва да разгледа упражняваното пред нея право на защита по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, по сочената от въззивния съд причина – „процесуното определение не разглежда спора по същество“?
Разпоредбите на чл. 4, пар. 3 ДЕС, чл. 6 ДЕС, чл. 19 ДЕС, чл. 267 ДФЕС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 51 - чл. 64 ХОПЕС, имат ли декларативен характер по отношение на съдебните функции на последната национална съдебна инстанция, в контекста на упражняваното пред нея право на защита срещу актовете на въззивния съд, оспорвани по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК?
Разпоредбите на чл. 4, пар. 3 ДЕС, чл. 6 ДЕС, чл. 19 ДЕС, чл. 267 ДФЕС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 51 - чл. 54 ХОПЕС, допускат ли резултатът от предявените пред националните съдилища на държавите-членки искове за вреди от нарушаване правото на ЕС, да бъде определен въз основа на хипотетичната и произволно наложена от съдебния състав прогноза за изхода на делото, в условията на тяхното обявяване за декларативни и на предварителното необосновано отхвърляне на тяхната релевантност за тези искове?
Установеният от правото на ЕС механизъм на хармонизирано ниво на защита на банковите депозити, следва ли да бъде разглеждан от националните съдилища на държавите-членки като приложимо право, въз основа и в рамките на което същите дължат да разгледат и произнесат предявените пред тях искове за вреди от неговото нарушаване?
Съвместими ли са с Европейския механизъм на хармонизирана защита на банковите депозити, прилаганите от държавите-членки за неговото утвърждаване национални мерки: (i) предварително произнасяне от съд на упражняваното по чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО индивидуално право на гаранция от лице, което не е страна по договора за банков депозит; (ii) делегиране на правомощията на националната гаранционна схема, на квесторите/синдиците на банката с неналичност на депозитите; (iii) ограничаване на правото на гаранция за неналичен депозит до съхраняваната в банката с неналичност на депозитите информация; (iv) лимитиране на правото на гаранция за неналичния депозит, до страните по договора за откриване на банковата сметка; (v) задължаването на подаваната информация за упражняваните по чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО индивидуални права, със съдебните процесуални стандарти на държавите-членки за доказване на нейното датиране; (vi) обявяването на установената Съюза защита на патримониалните права от чл. 63 ДФЕС, чл. 1, пар. 1 и чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО, чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС, за ирелевантна в националните касационни производства за проверка по критериите „противоречие с актовете на СЕС“ и „очевидно неправилно прилагане правото на Съюза“?
Съдилищата на държавите-членки задължени ли са да изоставят приложението на всяка национална мярка от вътрешните закони, административна и съдебна практика, която води до дерогация на релевантността на Европейския механизъм за защита на депозитите за предявените пред тях искове за вреди от неговото нарушаване?
Ограничаването от страна на националните съдилища на държавите-членки на обхвата на извъндоговорната отговорност за вреди от нарушаване на Европейския механизъм за защита на депозитите, като отхвърлят релевантността на критериите „противоречие с актовете на СЕС“ и „очевидно неправилно прилагане на правото на СЕС“, съставлява ли достатъчно съществено нарушаване на правото на ЕС?
Допустимо ли е обхватът и съдържанието на патримониалните права от чл. 63 ДФЕС, чл. 1 и чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО, чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС, да бъдат подлагани на ограничения по линия на национални мерки от въведения от държавите - членки механизъм за утвърждаване на Европейския механизъм за защита на банковите депозити в общността, които национални мерки не са съгласувани и противоречат на правото на ЕС; националните съдилища длъжни ли са да приложат това право независимо и въпреки националните ограничения, когато трябва да разгледат и произнесат предявената пред тях извъндоговорна отговорност за вреди от нарушаване правото на ЕС в областта на защита на банковите депозити?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
дали държавата носи отговорност по чл. 2в ЗОДОВ при отказ на съд да разгледа допустима жалба, когато така се нарушава правото на справедлив процес.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
са обуславящи. Както беше посочено въззивният съд е приел следното:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Подлежи ли на репарация всяка имуществена вреда от действията и бездействията на националните държавни органи, поради които в съществено нарушение на ПЕС частноправен субект е лишен от право на собственост?
Акцесорното вземане по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД върху дължимо обезщетение за някои вреди по причина на допуснатото съществено нарушение на ПЕС лишава ли увреденият частноправен субект от възможност да претендира обезщетение и за други вреди със същата причина?
Тече ли погасителна давност по вземане за обезщетение за вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз преди чл. 2в ЗОДОВ да стане част от обективното ни право, т. е. в периода преди да влезе в сила ЗИДЗОДОВ – обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.?
По иска по чл. 2в ЗОДОВ следва ли да се ангажира отговорността на държавата за неизпълненото задължение на НС да отмени норма от вътрешното право, която противоречи на Правото на Европейския съюз (ПЕС), когато вредите произтичат пряко от действието, респ. бездействието на друг държавен орган, в случая: 1) от неизпълненото задължение на националния съд в съдебния акт да не приложи норма от вътрешното право, която противоречи на наднационалния правен ред, а при съмнение като единствена и последна инстанция по делото – да направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), и 2) от неизпълненото задължение на Министерски съвет на Република България да внесе законопроект, синхронизиращ националното законодателство с ПЕС?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички своевременно въведени възражения, които ответникът поддържа в защитата си по иска пред втората инстанция?
Когато по иска по чл. 4, пар. 3 ДЕС/чл. 2в ЗОДОВ нарушението на ПЕС е основано на тълкуването, извършено с решението от 14 януари 2021 г. по дело С-393/2019 СЕС, и на утвърдено от наказателния съд споразумение, с което на основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето превозно средство, собственост на лице, различно от дееца, възниква ли вземане за обезщетение в полза на бившия собственик на превозното средство, ако е недобросъвестен в смисъла, разяснен с решението на СЕС, при такова въведено възражение как се разпределя доказателствената тежест и за отговора има ли значение, че бившият собственик не е искал връщане на превозното средство, което е било иззето като веществено доказателство по наказателното дело (чл. 111 НПК)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
за предпоставките за ангажиране на отговорността на всеки един от двата ответника – НС на РБ и РС - Сливница.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че ищците имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди (поради това, че нито е установил законодателят да е нарушил норми на правото на ЕС, нито ищците (чиято е доказателствената тежест) са доказали да са претърпели вреди), поради което не е следвало да обсъжда какъв би бил справедливият размер на (неоснователното) претендираното обезщетение (дали претендираният размер е справедлив).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали обжалваемата част от въззивното решение е постановена по нередовна искова молба, евентуално (ако исковата молба е редовна) – дали апелативният съд се е произнесъл по непредявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, вместо по предявения такъв?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. второ ЗОДОВ, чл. 2 ЗОДОВ, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 4 предл. второ ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 2а ЗОДОВ, чл. 2б ЗОДОВ, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 46 ал. 2 ЗНА, чл. 49 ЗЗД, чл. 78 ГПК, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
В съдебно производство относно отговорността на държавата за вреди-следствие от правораздавателна дейност на друга национална юрисдикция, дължи ли съдът разглеждане по същество на твърденията за нарушения, извършени от тази юрисдикция?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи; задължен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание?
Съответства ли на правото на ЕС - на чл. 2 ДЕС, чл. 19 пар. 1, ал. 2 ДЕС, чл. 47 пар. пар. 1 и 2 ХОПЕС и на принципа на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти - съдебно решение, което не изследва относимото в случая материално право?
Достатъчно ли е констатиране на формалното спазване на процесуалните правила при осъществяване на правораздавателна дейност за да бъде изключена отговорност на държавата в производство по чл. 2в ЗОДОВ? Съответства ли такъв подход на изискванията за съответстващо тълкуване на ПЕС и на чл. 7 Конституцията на Република България?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.