Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 46 ал. 2 ЗНА

Чл. 46. […] (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

чл. 46 ал. 2 ЗНА

Чл. 46. […] (2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„1. За правното задължение на съда да тълкува съдържанието на един договор съобразно действителната, а не предполагаемата от него воля на страните и задължението договорните разпоредби да се тълкуват съобразно установени от закона и практиката правила – във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор; 2. За материалноправната разлика между договор за поръчка и договор за управление и правните последици на тази разлика; 3. Задължен ли е съдът при служебното определяне на приложимата правна норма (правната квалификация) и релевантните обстоятелства за предмета на правния спор да спазва логическите правила на формалната и деонтична юридическа логика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 Наредбата) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Коя е приложимата материалноправна норма по отношение на претенция на работник или служител за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на императивно установено с КТ задължение на работодателя, в случаите когато такова обезщетение не е изрично уредено в КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

са поставени в контекста на оплакванията на касатора, че: основанието на чл. 107а КТ е неприложимо към него, защото той заема длъжност в общинската администрация и въззивният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 36 ЗА; възникналото между страните правоотношение е трудово, а не служебно; работодателят е знаел за съществуващата несъвместимост, но е бездействал до 2022г.; ищецът е бил назначен на длъжността до заемането й след конкурс, но такъв не е обявен и проведен към момента на уволнението; не са искани писмени обяснения от ищеца по чл. 193 КТ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

с дължимите „ликвидационни“ дялове / следвайки терминологията на чл. 68 ЗАдв /, тъй като съдържащото се в нея решение за изготвяне на краен ликвидационен баланс към 30.09.2013 г. не се отнася за изготвянето на ликвидационен баланс, като база за определяне дяловете на напускащите съдружници, в съответствие с друго, ново, допълнително имущество, нито за заплащане на суми, конкретизирани по същия баланс, а за разпределение на финансовите резултати на съдружниците и разпределението на разходите за издръжка на офиса, при продълженото съвместно ползване и след прекратяване членството на ищците в дружеството, както и за разпределение на налични суми по разплащателни банкови сметки. Тези изводи касаторите намират в противоречие с действително изводимата воля на страните и в нарушение на чл. 20 ЗЗД. За последната се позовават на кумулативното съобразяване на съдържащите се в протокола от 05.08.2013 г. / възприет като спогодба / клаузи на т. 1.2, 1.3, 1.4, 3.3 и 3.4, както и на приложенията към същия. Позовават се и на формираната сила на пресъдено нещо / СПН / на решението по т. д.№******г. на СГС, въз основа на същия протокол. С оглед тази СПН и ако би бил споделен извода на въззивния съд, споразумението от 05.08.2013 г. би се оказало без предмет, в противоречие с правната и житейска логика. Поддържат тезата си, че със споразумението е уговорено изготвянето и прилагането - за определяне ликвидационния дял на напускащите съдружници - на ликвидационен баланс към 30.09.2013 г., което не е в разрив с императивна разпоредба на закона, а и същият не е оспорен от ответника. Поддържат и тезата си, че визираното в протокола от 15.07.2013 г. / че страните - дружеството, респ. напускащите съдружници - нямат насрещни финансови задължения / , досежно термина „ финансови задължения „ не следва да се възприема като признание и за издължени ликвидационни дялове, т. е. следва да се тълкува стеснително. Дори да се приеме противното, с протокола от 05.08.2013г. по същество се преуреждат отношенията по повод ликвидационния дял на напускащите съдружници, което е и логично, доколкото споразумение, че не се дължи ликвидационен дял би било нищожно, поради противоречие с чл. 68, ал. 3 ЗАдв. и чл. 125, ал. 3 ТЗ, а за определянето на такъв по начало е необходим окончателен ликвидационен баланс, изготвен последващо. Дори да се сподели за правилно тълкуването на въззивния съд, то спогодбата от 15.08.2013 г. се явява нищожна, като противоречаща на посочените правни норми – безусловна дължимост на ликвидационен дял и то определен съобразно дяловото участие на съдружника. Нищожно би било всяко споразумение съдружникът да получи нещо различно. Допустимо, според касаторите, е определяне на дела към момент, различен от датата на прекратяване членството, но следващ същата, както е в настоящия случай: прекратено качество на съдружници на 15.07.2013 г., но определени дялове съобразно ликвидационен баланс към 30.09.2013г.. Касаторите споделят правилността на извършения от първоинстанционния съд анализ на компонентите на „ликвидационния дял„ , по смисъла на чл. 68 ЗАдв., съобразно решението на съдружниците в Протокола от 23.11.2009 г., неоснователно игнорирано от въззивния съд: вземания по текущи проекти„, „наблюдавани от съдружник проекти„, дълготрайни материални активи„ и „кеш“. Акцентират на това, че вземанията по текущи проекти“ не са предмет на решенията от 05.08.2013 г., а и съгласно заключението на ССЕ само осчетоводените вземания / каквито те не са / съставляват елемент от активите на предприятието / като не е и доказано да са получени суми по същите от дружеството, респ. от ищците /. Протоколът от 05.08.2013г. не съдържа и договорености относно разпределение на висящи преписки и дела. Стойността на ДМА, разпределени в дял на напускащите съдружници, е приспадната от стойността на дължимите ликвидационни дялове още с първоинстанционното решение, с което е обосновано и частичното отхвърляне на исковете от въззивния съд, необжалвано от ищците. Касаторите споделят правилността на извода на въззивния съд, че под „кеш“, доколкото липсва изводима от волята на страните друга възможна индивидуализация, следва да се разбира всяко парично плащане, от което следва, че ликвидационният баланс към 30.09.2013г. е следвало да отчете финансовите резултати към 30.09.2013г. Навежда се довод за очевидна неправилност на въззивния акт, като противоречащ на чл. 68, ал. 3 ЗАдв и чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Следва ли кредиторите да предявят нетърговските си парични вземания спрямо физическото лице – едноличен търговец и настъпват ли ефектите по чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ и по чл. 739, ал. 1 и ал. 2 ТЗ при липсата на такова предявяване?
Приложимо ли е принципното тълкуване на чл. 739, ал. 1 ТЗ, възприето в т. 1 ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС, по отношение на непредявени в производството по несъстоятелност вземания спрямо ФЛ – едноличен търговец, поети от него в качеството му на ФЛ (субект на гражданското право), а не в търговско качество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

кои актове подлежат на контрол, както и кой осъществява същия, а именно българския съд. Твърди се, че неправилно е прието от въззивния съд, че в устава не е посочено, че приложим закон по отношение на решенията на ОС е ЗЮЛНЦ, като в същото време се пропуска, че този закон е относим само и единствено към сдружения и фондации, каквато ВСК не е. Твърди се, че съгласно мотивите на обжалваното въззивно решение може да се достигне до извод, че контрол не само съдебен, а и никакъв не може да бъде осъществен по отношение на дейността на ВСК към ОА на Пловдив, независимо от факта, че касата е юридическо лице, има свои членове, органи на управление и нормативна уредба, определяща дейността й. Твърди се, че правен интерес от установяване нищожност на решение на ОС съществува не само когато това ще се отрази върху статута на ВСК, но и поради това, че нищожните решения не пораждат изначално целения от тях правен резултат. Твърди се, че задължението на Агенцията по вписванията да поддържа регистър БУЛСТАТ с актуални данни с оглед взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи обосновава правния интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу решенията, обективирани в Протокол от 10.03.2021 г. от ОС на ВСК към ОА на Пловдив.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 Наредбата) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

При липса на изрична правна разпоредба, аналогична на чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, в специалния закон – ЗМВР, може ли държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР да търси обезщетение за вреди, регламентирани в КТ /чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ/?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

12318 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право