по естеството си се съотнасят към правилността на конкретния правораздавателен акт, с оглед специфичните за процесния спор факти: съдържанието на конкретното пълномощно и необходимия за вземане на решение в конкретния случай кворум. Следователно отговорите на тези въпроси са в зависимост от конкретните за спора факти-т. е. самите въпроси не се свеждат до тълкуване на съдържанието на конкретна правна разпоредба, с оглед изясняване на съдържанието на правната норма в нея. Съгласно задължителните постановки в мотивите към т. 1 на ТР №1/2009 на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл. 290, ал. 1 ГПК/.