чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: […]
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е с оглед правомощията си въззивният съд да обезсилва като недопустимо първоинстанционното решение в случаите, в които е приел, че определената от него правна квалификация е погрешна, или в този случай следва да се произнесе със съдебен акт по съществото на спора по правилната правна квалификация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Кой носи материална отговорност за настъпилите вреди по ЗОДОВ – държавата или процесуалните ѝ субституенти?
Когато формално вредите са произтекли от поведението на повече от един от процесуалните субституенти на държавата, необходимо ли е всички процесуални субституенти на държавата да бъдат конституирани като страни или е достатъчен само един?
Необходимо ли е да бъдат конституирани като ответници в производството по ЗОДОВ всички процесуални субституенти на държавата, които са допринесли с поведението си за настъпване на увреждането, при положение, че солидарната отговорност възниква по силата на закона?
Изисква ли принципът за пълно обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди само един процесуален субституент на държавата, носещ солидарна отговорност с други, да бъде осъден да заплати обезщетението изцяло, когато друг от възможните процесуални субституенти не е конституиран като ответна страна в процес по чл. 2 ЗОДОВ?
Пасивно легитимирана ли е ГДЖСОБТ по предявените от ищеца искове по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, когато поведението ѝ е в контекста на разследване, ръководено пряко Прокуратурата на Република България?
Може ли в производството по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващи обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл, когато лицето е починало в хода на наказателния процес, по повод на който е издадена незаконосъобразна заповед за уволнение?
Длъжен ли е въззивният съд по свой почин да назначи експертиза, когато в исковата молба е направено доказателствено искане за допускане на експертиза, отхвърлено от първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мими Фурнаджиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
1) Относно задължението на въззивния съд да изложи свои собствени мотиви към съдебния акт, да направи самостоятелен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да обоснове на кои от събраните доказателства основава решението си?
2) Относно критериите, при които съдът изгражда преценката си по основанието в чл. 31 ЗЗД, доколкото въззивният съд е обсъдил като относими единствено заключенията по съдебно-медицинските експертизи?
3) Относно неизпълнение на задължението на въззивния съд за разпределяне на доказателствената тежест за ищеца и ответника по насрещния иск по чл. 34, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за връщане на платената от купувача на продавача по унищожената сделка продажна цена в общ размер на 18 000 лв. и за оборване на изявленията на продавача от нотариалните актове, че е получил продажната цена?
4) Опровергаващият съдържанието на нотариалния акт в частта, в която е отразено плащане на цената, ли трябва да докаже пълно и главно, че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е вярно?
5) Представлява ли изявлението, материализирано в нотариалния акт, че цената по сделката е получена, разписка за извършено плащане?
6) Изявление от дееспособен продавач по унищожения на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор за продажба, че е получил продажната цена, обективирано в унищожения договор, поражда ли правни последици по смисъла на чл. 34 ЗЗД и подлежи ли на самостоятелна преценка от съда относно юридическия критерий за преценка дали лицето разбира свойството и значението на действието, което извършва, и трябва ли да формира съдът отделни мотиви по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 227 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 296 т. 1 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 34 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 77 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е съдът да изложи съображения по всички важни и съществени положения, да изложи аргументи при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, обосноваващи адекватността му с принципа за справедливост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да разреши материалноправния спор повторно, като се произнесе по целия спорен предмет на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
“Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество на правния спор да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?” “Следва ли при проверка за нищожност на решение №260163/10.12.2021 г. по гр. д. №1100/2020 г. на Районен съд Ловеч с решение №34/2024 г. по в. гр. д. №197/2022 г. Окръжен съд Ловеч да се произнесе по неговата правилност?” “Следва ли да се кредитира съдебно-счетоводна експертиза за определяне размера на дълга при наличие на официален документ, подписан от изпълнителния директор на банката кредитор до БНБ във връзка с наредба №22 на БНБ, в който точно е определен дълга на кредитополучателя?“ „Има ли сила на извънсъдебно признание писмото до БНБ от банката кредитор, подписано от нейните изпълнителни директори?“ „Може ли да се приеме за установен и да се кредитира от съда размер на дълг, посочен в експертиза на вещо лице, изготвена без представена справка от кредитния регистър на БНБ, без извлечение от кредитна сметка на длъжника, подписана от главен счетоводител и изпълнителен директор, без каквито и да е първични документи?“ „Може ли да се изготви разпределение на суми, които са недължими, или са погасени по давност и които суми не са окончателни към 27.04.2020 г.?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
При постановяване на решението си длъжен ли е въззивният съд да обсъди приетите по делото доказателства? (По искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на стойността на подобрения от засаждане на овощни дръвчета)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какви са задълженията на въззивния съд, когато в производството пред него участва непълнолетно лице, призовано към наследяване, което не е заявило дали приема или се отказва от наследството, съответно на незаетото наследство е назначен управител по реда на чл. 59 ЗН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, ако е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /“АД”/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /“СД”/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД”/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?
С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?
Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/ гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?
Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?
Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/ дружеството, или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?
Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?
Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.