Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1. Допустим ли е иск с правно основание по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на акционерите на търговско дружество, което изначално не е породило правно действие, тъй като е взето под отлагателно условие, което не се е сбъднало и няма да се сбъдне в бъдеще или което впоследствие е отменено изцяло с последващо решение на общото събрание на акционерите на същото дружество и с това са отпаднали правните последици, които произтичат от това решение. 2. Може ли решение на общото събрание на акционерите да бъде отменено единствено на основание, че акционер, различен от ищеца, е бил ненадлежно представляван на това общо събрание, ако ненадлежно представляваният акционер нито е предявил иск по чл. 74 ТЗ, нито е встъпил, за да поддържа предявения иск. 3. Кой има правомощия да представлява акционер – дружество обявено в несъстоятелност, на общото събрание на акционерите на друго търговско дружество – синдикът или законният представител на дружеството в несъстоятелност, макар правомощията на последния да са прекратени на основание чл. 711 ТЗ. 4. Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално, че първите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като е налице противоречива практика на съдилищата при разрешаването на тези въпроси и разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, както и за развитието на правото чрез усъвършенстване на законодателството с прецизиране със законодателни изменения на непълни и/или неясни законови норми, уреждащи обществените отношения в сферата на здравното осигуряване, както и развитие на съдебната практика за изграждане на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, а приносът в тълкуването им ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. твърди се, че посочените по-горе въпроси са разрешени в смисъла по който ги е разрешил ПАС в процесното съдебно решение в следните други съдебни решения: решение №260148/14.04.2021 г. по търг. дело №1229 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, решение №260017 от 15.01.2021г. по търг. дело №157 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, решение №260169 от 09.06.2021 г. по в. търг. дело №200 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, а в противоположен смисъл тези въпроси са разрешени в решение №1113 от 18.06.2019 г. на Софийски градски съд по т. д. №2705 по описа за 2018 г., решение №751 от 18.04.2019 г. на Софийски градски съд по т. д. №616 по описа за 2018 г., решение №2169 от 02.12.2019 г. на Софийски градски съд по т. д. №1269 по описа за 2019 г.; По чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК: Твърди се, че в обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил и анализирал всички твърдения, доводи и възражения на жалбоподателя; Видно от подадената въззивна жалба, в същата са изложени редица възражения и доводи за неправилност и необоснованост на решението на първа инстанция; В оспореното решение на Пловдивският апелативен съд не са обсъдени наред с цитирани в същото разпоредби от ЗЗО и възраженията и доводите на жалбоподателя във връзка с разпоредбите на чл. 24, т. 1 ЗЗО, чл. 4, ал. 1, т. 2, буква б ЗБНЗОК за 2017 г., твърдението, че не са представени от ищеца доказателства, които да доказват задължение на НЗОК да заплати медицинска дейност над определените с договора стойности във връзка с процедурата по чл. 355 НРД за МД за 2017 г.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

от

За задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните. (По иск на основание чл. 694 ТЗ)