чл. 66 ал. 6 ЗБН

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички наведени от страните и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения? Характерът на въззивното производство предполага ли задължение на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди всички въведени от страните доводи, възражения и твърдения, включително тези по приложимото по спора право? Въззивният съд длъжен ли е да извърши анализ на всички поддържани от страните доводи и твърдения, свързани със защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните от тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран? С каква поредност следва да бъдат приемани вземанията за присъдени разноски в полза на ответниците в производствата по отменителни искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН - по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН като разноски по несъстоятелността или по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН (всички останали вземания, които не отговарят на условията по т. 11-15 на чл. 94, ал. 1 ЗБН)? Съставляват ли присъдените с влязло в сила съдебно решение разноски на ответниците в производства по отменителни искове с правно основание по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН „разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54, т. 3 ЗБН (разходи за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността)? Под „разходи за попълване на масата по несъстоятелността по смисъла на чл. 54, т. 3 ЗБН само разходите на синдика на обявената в несъстоятелност банка ли се имат предвид или и разходите на насрещната страна за участие в производството, присъдени с влязло в сила съдебно решение? Присъдените с влязло в сила съдебно решение в полза на ответниците в производствата по отменителни искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН следва ли да се приемат за „направени по реда и при условията на този закон” по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗБН? Доколкото редът за внасяне на държавната такса в производствата по отменителни искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН е специален и е уреден в разпоредбата на чл. 59, ал. 7 ЗБН (само синдика е освободен от предварително внасяне на държавна такса, но не и насрещната страна в производствата), следва ли да се приеме, че използвания в чл. 59, ал. 7 ЗБН израз държавната такса се събира от масата на несъстоятелността означава, че внесената от ответниците държавна такса по делата има характер на „разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54, т. 3 ЗБН?