чл. 284 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на жалбоподателя.
(2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.
(3) Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
4. документ за внесена такса.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли въззивният съд да разгледа възражение за погасяване по давност на акцесорния иск за лихви върху главното задължение, когато възражението не е направено с отговора на исковата молба?
Подлежат ли на обезщетяване неимуществени вреди от смъртта на близък родственик – брат на загиналия, когато са установени търпени болки и страдания от загубата, но не е установена изключителност на отношенията им приживе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Относно приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, в съответствие със задължителните указания на ППВС №4/1968 г. и в частност относно задължението на съда за мотивиране на оценъчния си извод за определяне на справедлив размер на обезщетението.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД капитализирането по време на гратисния период на договорна лихва с отложен (ненастъпил) падеж към непадежирала главница по договор за кредит, сключен при условията на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, вкл. предвид факта, че тази капитализация е предвидена в съдържанието на Типовия договор, утвърден от ведомствата, натоварени с държавната политика в областта на финансиране на образованието /обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г./, и сключен с банката - кредитор по реда на чл. 7 ЗКСД?
Следва ли натрупаната през гратисния период и капитализирана към главницата възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен при условията на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, да бъде отграничена и претендирана от кредитора-ищец в отделен самостоятелен петитум на исковата молба, за да дължи съдът произнасяне и за тази сума?
Следва ли съдът да даде самостоятелни указания за уточняване на петитума, респ. допустимо ли е произнасяне с решението без наличие на нарочни указания за уточняване на петитума, в случай че натрупаната през гратисния период и капитализирана към главницата възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен при условията на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, не е отграничена и претендирана от кредитора - ищец в отделен самостоятелен петитум на исковата молба?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?
Налице ли е пълна недействителност на процесния договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 25.02.2015 г., предвиждащ погасяване на главницата чрез последователни вноски, да съдържа подробна разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 10 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 146 ал. 5 ЗЗП, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 ТЗ, чл. 430 ал. 2 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително свидетелските показания на двете страни, като изложи конкретни мотиви защо кредитира едни и не кредитира други показания, или може да отхвърли показанията на свидетел само въз основа на общото съображение, че същите не са подкрепени от други доказателства? Обхваща ли преклузията по чл. 370 ГПК във връзка с чл. 367, ал. 1 ГПК възраженията на ответника, основани на факти, които съдът е длъжен да съобрази служебно при преценка основателността на иска, включително възражението за неизправност на кредитора като елемент от фактическия състав на претенцията за неустойка? Дължи ли изпълнителят по договор за изработка неустойка за забава, когато забавянето се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен - отказ да заплати такси към трети лица, необходими за изпълнението на договора, и липса на съдействие за провеждане на административни процедури? При договор за изработка, когато работата е предадена с недостатъци, констатирани в двустранно подписан приемо-предавателен протокол, но възложителят не е упражнил правата си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД - не е поискал поправяне в определен срок, не е уведомил изпълнителя, че ще извърши поправката за негова сметка, и не е развалил договора - може ли да претендира неустойка за забава за периода след съставянето на протокола? При тълкуване на договорна клауза, предвиждаща удължаване на сроковете при забава от страна на административен орган, следва ли понятието административен орган“ да се тълкува съобразно действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД, така че да обхваща и лицензирани оператори на обществени услуги (като електроразпределителни дружества), изпълняващи публични функции при присъединяване към мрежата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 12 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 370 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?
Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната?
Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва?
Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли да се кредитират и допустимо ли е да се кредитират свидетелските показания на свидетел – съпругата на ответника, който е купувач по предварителен договор за покупко-продажба на имот, ако впоследствие се представи друг предварителен договор със същия предмет, същия имот, същия продавач, същите параметри, на който свидетелят се е подписал като купувач заедно със съпруга – ответник?
Ако след подписване на предварителен договор за покупко-продажба на имот с участието на брокера, без знанието на последния неговият клиент подпише друг предварителен договор за същия имот и със същата страната, без други изменения, означава ли че това е основание за неизпълнение на задължението на клиента на брокера за плащане на комисионното възнаграждение?
При положение че основанието за сумата за депозит, даден на ръка, е различно от основанието за плащане на комисионно възнаграждение, по което се издава фактура след подписване на предварителния договор, след което комисионното плащане се дължи, задължително ли е да се задържи депозитът и да се иска разликата от сумите за комисионното възнаграждение и от депозита?
Връщането по банков път на дадения на ръка депозит от кандидат-купувача (ответника) с основание на банковия превод връщане на депозит“ равносилно ли е на признаване на брокера за непълно несвършена работа по комисионния договор?
Допустимо ли е съдът да основава фактическите си изводи единствено или преимуществено на показанията на заинтересовано лице – съпругата на страна по делото, която е и страна по спорното правоотношение (представения от ответника „нов предварителен договор)?
Съставлява ли извънсъдебно признание за недължимост на комисионното възнаграждение обстоятелството, че брокерът е върнал получения депозит по договора за депозит, без да извърши прихващане със свое вземане за комисионно възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е въззивният съд да уважи предявен иск по чл. 422 ГПК за цялото вземане по договор за кредит при изрично приета липса на настъпила предсрочна изискуемост, като се позове единствено на изтичане на срока на договора в хода на съдебния процес, без изрично волеизявление на кредитора и без изменение на основанието на иска?
Може ли съдът да приложи тълкуването, дадено с ТР №8/2019 г. по тълк. дело №8/2017 г., за да уважи иска за цялото вземане, при положение, че първоначално предявеният иск е основан на твърдяна, но ненастъпила предсрочна изискуемост?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да извърши контрол да наличие на неравноправни клаузи в договор за кредит, сключен с потребител, като се съобрази с императивните разпоредби на чл. 143-чл. 146 ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК съгласно принципите, изведени в ТР №1/2013 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС относно служебното прилагане на императивните материалноправни норми?
Допустимо ли е въззивният съд да излезе извън предмета на въззивната жалба и да уважи иска на основания, които не са били въведени от ищеца и не са били предмет на спор между страните?
При какви кумулативни предпоставки се счита за редовно връчването по реда на чл. 47 ГПК и допустимо ли е съдът да приеме редовност на връчването при липса на доказателства за извършени три посещения в различни дни и надлежно удостоверяване на тези обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.