не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на указанията в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК, тъй като са относими към правилността на постановеното решение. В действителност, въпросите са формулирани според защитната теза на страната и отразяват субективната й преценка, че съдът неправилно е възприел и обсъдил фактите по спора и събраните по делото доказателства. В този смисъл, въпросите са фактически, а не правни, защото касаят анализа и оценката на доказателствата по делото и обосноваността на изводите на съда досежно приетото, че от съдържанието на договора за продажба не се установява да е налице изрично волеизявление на купувача за встъпване като съдлъжник в дълга на продавача по договора му за заем с третото лице В. П.. Аргументацията в изложението на касатора предпоставя факти, обстоятелства и взаимовръзки между тях, които не са установени по делото. Освен това, поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е относимо към преодоляването на създадена неправилна съдебна практика или липса на такава при разрешаване на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чрез тълкуване, с което да се преодолее непълнота, неяснота или противоречивост на правна норма. За да се допусне касационно обжалване на посоченото основание, не е достатъчно касаторът да посочи цифрово законовия текст, а следва и да мотивира и обоснове с какво разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото.