Годишен абонамент с 20% отстъпка! За всички потребители от 19.02 до 29.02.2024 г., включително.

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 131 ГПК

Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

чл. 131 ГПК

Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. (изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

са свързани с трансформацията на правото на собственост, и какви предпоставки следва да са налице, за да се приеме за установена и доказана сочената трансформация, кой носи доказателствената тежест за тяхното установяване и доказване. В изложението на касационните основания, са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Общината дължи ли да докаже на какво основание е придобила правото на собственост върху имота, кога е придобила това право на собственост, и ако твърди трансформация на осн. П..46 ПЗР ЗИД на ЗС, следва ли да установи наличието на предвидените предпоставки?“ при наведени твърдения, че липсват доказателства процесният имот към датата на влизане в сила на тази законова разпоредба да е бил заварен като част от имот- частна държавна собственост и да е бил отреден по силата на действащия към този момент подробен устройствен план за посочените нужди на общината без значение дали имотът е застроен или незастроен. Излага се, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с възприетото в Решение №15/19.02.2016г. на ВКС по гр. д. №4705/2015г., II г. о., че при липса на каквито и да е доказателства, че спорният имот е бил придобит от общината чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да го легитимира като собственик. Затова и простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която опредена категория имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината, при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба. Следващият въпрос: 2. „Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?“ се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в постановени по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК решения на касационна инстанция по гр. д. №5980/2014г., гр. д. №2683/2015г. и [населено място] №890/2011 г., всички на I г. о. на ВКС и гр. д. №1798/2016 г. на IV г. о. на ВКС, като се твърди, че в нарушение на функцията му на решаваща, а не контролно- отменителна инстанция, ОС -Благоевград е постановил решението си в противоречие с последователната и непротиворечива съдебна практика, с която се приема, че съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК - решаващият съд е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, по отделно и в тяхната взаимосвързаност, съотнесено към доводите и възраженията на страните. Твърди се, че с обжалваното решение въззивният съд не е дал отговор на един от най- съществените за изхода на спора въпроси, а именно: 3. „Упражнявано ли е владение върху процесната част от поземлен имот с идентификатор [№] и това владение могло ли е да легитимира ищците, като собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата за периода, заявен в исковата молба и след като [община] е удостоверила върху официален документ, че в регистрите си „няма данни за имота? и 4. „Налице ли е упражнявано от ищците владение и ако такова е налице, това владение могло ли е да легитимира ищците, като собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата, на която са поискали заверката на молба- декларация по чл. 587, ал. 2 ГПК от [община]?“, като се твърди, че в тази част въззивното решение противоречи на Решение №60137/31.01.2022г., постановено по гр. дело №609/2021г. на ВКС и на Решение №61/07.07.2022г, постановено по гр. дело №1659/2020г., 1-во г. о. на ВКС. Според касаторите, в нарушение на процесуалните правила, ОС Благоевград не е изпълнил задълженията си да се произнесе по правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, обусловили изхода на спора, предвид което касационната инстанция следва да даде отговор и на въпроса: 5. „Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, обуслови изхода на спора?“ при наведено твърдение, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР №1/2013 г. на ОСГТК, Решение №81 по гр. д. №5534/2014 г., IV г. о., Решение №42 по гр. д. №4492/2014 г., III г. о., Решение №127 по гр. д.№1224/2013 г., IV г. о., което сочи на неизпълнение и на друго процесуално задължение на въззивния съд- да извърши анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване на фактическите и правни изводи по спора, с оглед на заявеното от страните в съответните преклузивни срокове, като е нарушил и диспозитивното начало с оглед процесуалното поведение на ответника и заявените от него искания и възражения в срока по чл. 131 ГПК и след постановяване на доклада от първата инстанция. Твърди се, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като приложимият закон не само, че не е приложен правилно, но е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, без съдът да съобрази твърденията на всяка от страните, и доколко същите са били заявени в срок, респективно - е било указана на съответната страна доказателствената й тежест и според касаторите от съдържанието му не става ясно - въз основа на кои доказателства съдът е формирал своето убеждение за отмяна на постановеното от РС Благоевград. Следващият поставен въпрос е: 6. „Какви са предпоставките за установяване на владение и в частност представлява ли такава окупацията (завладяването) и ако да то при позоваване на придобивна давност трябва ли да се установи и начинът на окупацията (завладяването)?“ при наведени твърдения, че по същия въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №262 от 01.11.2012г. по гр. д.№439/2012г. на II г. о., решение №445/21.07.2012г. по гр. д.№283/2010г. на I г. о. и ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС. По въпроса: 7. „Необходимо ли е при въведено възражение за придобивна давност да се установява начинът и моментът на завладяване на имота с оглед изискването същото да е явно и спокойно, както и с оглед предвидената в чл. 79 ЗС продължителност на владението и обстоятелството в полза на кое лице е започнала да тече, съответно е изтекла придобивната давност?“ касаторите считат, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. по т. д. №1/2012г. на ОСГК, Решение №110/20.03.2012г. на ВКС по гр. д. №870/2011г., II г. о., Решение №79 от 05.07.2019г. по гр. д. №3706/2018г. на ВКС, Решение №75 от 03.07.2019г. по гр. д. №2871/2018 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение, Решение №2 от 11.04.2019 г. по гр. д. №1117/2018 г. на ВКС. Твърди се, че съдът е дал отговор и на въпросите: 8. „С какви действия претендиращият собствеността следва да демонстрира владение и намерение за своене, и след като никой не се е противопоставил на установеното от него владение, същият държател ли е на имота, до момента, в който някой реши да се индивидуализира, като собственик на имота? Дали позоваването е елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗС?“ , в противоречие с практиката на ВКС, обективирана решение №45/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №6619/2013 г., Решение №136 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. №774/2010 г., Решение №153 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №889/2012 г., Решение №112/07.08.2019г., постановено по гр. дело №3065/2018г, 1-во, г. о, ВКС, както и на ТР №11/21.03.2013г по т. д. 11/2012г на ОСГК на ВКС. Следващият въпрос, на който следва да бъде даден отговор от касационната инстанция е: 9. „Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?“, който се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в постановени по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК решения на касационна инстанция по гр. д.№5980/2014г., гр. д. №2683/2015г. и гр. д.№890/2011г. , всички на I г. о. на ВКС и гр. д. №1798/2016г. на IV г. о. на ВКС, Решение №105/12.11.2018г., постановено по гр. дело №3109/2017г. 1-во, г. о. ВКС, и предвид изводите му, препращането му към първоинстанционното решение и липсата на отговор на всички заявени с въззивната жалба възражения. С оглед изводите на въззивния съд, касаторите считат, че отговор следва да бъде даден и на въпроса: 10. „Следва ли [община], оспорвайки правото на собственост, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на твърдяното от същата придобивно основание?“, доколкото решението противоречи на ТР №11/21.03.2013г, по т. дело №11/2012г на ОСГК на ВКС; решение №87 от 7.05.2015г. на ВКС по гр. д. №6486/2014 г., I г. о., Решение №183 от 1.08.2013 г. на ВКС по гр. д. №847/2012г., I г. о. Считат, че е налице и неправилно позоваване и приложение на чл. 69 ЗС, което сочи и на очевидна неправилност на съдебния акт поради нарушение на императивна норма на чл. 69 ЗС, на чл. 79, на чл. 154, ал. 2 ГПК и на чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Решението противоречи и на Решение №117/07.11.2018г., постановено по гр. дело №3954/2017г., и решение по гр. дело №4431/2017г на 1-во, г. о. ВКС. Твърди се, че въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да постанови решението въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, в мотивите си обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои от тях приема за установени и въз основа на кои доказателства, кои факти намира за недоказани. Посочва се, че решението е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, и противоречи на Решение №190/07.02.2020г., постановено по гр. дело №24/2019г. на 1-во, г. о. ВКС, като въпросът, на който следва да бъде даден отговор е: 11. „Въззивната инстанция длъжна ли е да обсъди всички събрани по делото доказателства и да даде отговор на всички заявени от страните възражения и оплаквания?“. По всички изложение съображения, касаторите молят да се допусне до касационно обжалване Решение №478/28.07.2023г., тъй като е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, очевидно неправилно, постановено в противоречие със задължителната практика ВКС и практиката на ВКС, и е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Следва ли от чл. 23 Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, че националният съд е длъжен, когато е сезиран с иск по договор за потребителски кредит, в духа на изискването за ефективност, служебно да следи за реквизитите на договора за потребителски кредит, респективно за прилагането на санкциите, които държавите членки са предвидили по чл. 23 от същата, без възражение от страна на потребителя?“ и 2. „Същото ли е съдържанието на изискването за ефективност, като дадените тълкувания за последното по Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за приложимата погасителна давност за вземането във връзка правото на ползване/ аналогичен трети въпрос в изложението/ и в противоречие с Тълкувателно решение №3 от 81.05.2012 г. по тълк. дело №3/2011 г., ОСГТК на ВКС, и поради което моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

на екипа, поради което не може да се възприеме, че е разпространена информация за личния му живот без неговото съгласие, респ. че е нарушена разпоредбата на чл. 16 Закона за радиото и телевизията. Неправилно съдът приема, че представеното като доказателство към исковата молба писмо В. К. до продуцента на предаването „Съдебен спор“ с искане да не бъдат излъчвани кадри, на които той е заснет, е действително изпратено, респ. получено Нова. Изцяло неправилен и необоснован е и изводът, че твърдените вреди са действително претърпени от В. К., като се основава единствено на показанията на свидетеля К. М. без да се отчитат останалите доказателства по делото. По изложените съображения, жалбоподателят моли да се постанови определение, с което да се допусне до касационно обжалване Решение №******г. на СГС, постановено по в. гр. д. №20211100511417 по описа за 2023г. В допълнителна молба, касаторът формулира следните въпроси, по които твърди, че съдът не е имал възможност да се произнесе еднозначно, и за които счита, че са от съществено значение за изхода на делото, правилното прилагане на закона и ще допринесат за развитието на правото: 1. Налице ли е редовно връчване, когато в писмо, изпратено до търговеца е посочена само сграда, без конкретика за етаж и др. подобни и във въпросната сграда са регистрирани и др. търговци? 2. Налице ли е редовно връчване, когато на един административен адрес са регистрирани няколко търговци, и лицето, което приема съответната пратка, е посочено единствено с фамилия, без собствено име, длъжност и без данни за представителната власт и номер на пълномощното; 3. Посочването в съответното поле на обратната разписка на съдържанието на доставената пратка документ“ без никаква друга индивидуализация на съдържащия се в пратката документ, достатъчно доказателство ли е, че определен конкретен документ, действително се е съдържал в доставената пратка? 4. Чия е доказателствената тежест да докаже а/отношенията между лицето, получило пратката и качеството му на упълномощено от търговеца адресат на пратката лице и б/ съдържанието на получената пратка. С допълнителна молба вх. №87840/02.10.2023г., касаторът уточнява, че с обжалваното решение, въззивният съд се произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от касатора относно приложението на чл. 4, ал. 1, т. 1 КМЧП не е обуславящ за спора и не покрива общата предпоставка за допускане на акта до касационен контрол.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

123190 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право