всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 110 ЗЗД

Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дали изготвянето на покана до кредиторите по чл. 267 ТЗ на дружеството в ликвидация не е условие, препятстващо теченето на погасителна давност относно вземанията им?
Дали едно безсрочно парично задължение става изискуемо спрямо търговското дружество от момента на предоставяне на средствата или от момента на правилното осчетоводяване, за да намерят отражение в съответните сметки с оглед правилното прилагане на правилата за давността, както и с оглед прилагането на чл. 53-55 ТЗ?
Представлява ли признание на задължението с последиците на чл. 116, б. аЗЗД -прекъсване на давността, документ, представен от съдружника, назначен в производството по ликвидация от съда като ликвидатор, от който е видно, че дружеството има задължения към кредитор, ако този кредитор е другият съдружник, призован да участва като страна в същото производство?
Следва ли в мотивите на съдебния си акт въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли да се счита, че неуведоменият длъжник по едно изпълнително дело е участник в същото? Ако се счете, че е участник, то кои законови разпоредби защитават правата му? Може ли налагането на запор на закрити банкови сметки да се счита за извършване на изпълнителни действия, годно да прекъсне давността? Подаването на молба до ЧСИ за налагане на запор на банкова сметка на длъжник без никакви реквизити (номер на сметка, невнасяне на такси и разноски, неналагане на запор и неизвършване на никакви изпълнителни действия) представлява ли валидно основание, годно да прекъсне давността? Образуването на второ изпълнително дело по същия изпълнителен лист при друг ЧСИ след повече от 5 години от образуването на първото изпълнително дело, представлява ли извършване на действия по принудително изпълнение и прекъсва ли давността? Ако това е така, до колко пъти кредиторът има правото да образува нови изпълнителни дела? Длъжен ли е сезираният съд да изиска и приложи първоначалното изпълнително дело, по чието разглеждане се претендира изтекла давност или е в правомощията му да преценява това само въз основа на второто изпълнително дело? И ако давността е изтекла още при разглеждане на първото дело, в правото си ли е кредиторът да завежда друго изпълнително дело при друг съдебен изпълнител? Вторият съдебен изпълнител длъжен ли е да изследва въпроса за изтеклата давност при образуването на новото дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Цачева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

За задължението на въззивният съд да даде отговор на оплакванията във въззивната жалба, да основе изводите си на събраните по делото доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, в това число възражение за прекомерност на уговорения размер на насрещната престация.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как следва съдът да изчислява действието на погасителната давност за признато вземане на взискателя по изпълнително дело №545/2008 г. при наличието на влязло в сила решение №350/20.10.2018 г. по гр. д. №562/2018 г. по описа на Окръжен съд – Перник? Следва ли съдът при представен документ от 28.11.2012 г. в процеса по гр. д. №831/2024 г. на Апелативен съд – София, обективиращ едностранно изявление на дадено лице (в случая Ж. Т.), да тълкува съдържанието му съгласно чл. 20 ЗЗД, като съобразява общата воля на страните по договора от 2004 г. за банков кредит, получен от ЕТ“Ж. Т. – Пирин“ като кредитополучател от „Българо-американска кредитна банка АД? Отразява ли се върху вземането на взискателя теченето на погасителната давност след прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изпълнително дело №545/2008 г. по силата на закона в периода от 04.11.2008 г. до 25.01.2012 г. и как се отразява върху теченето/спирането на давността представеният от банката документ от 28.11.2012 г., който не поражда правни последици в нейна полза като действие по спиране теченето на давността? Длъжен ли е съдът да обоснове решението си, след като обсъди всички релевантни за процеса становища, възражения и доводи и съгласно вътрешното си убеждение да постанови своя съдебен акт въз основа на закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е и има ли право Преобретател по втора по ред увреждаща сделка да прави възражение за погасяване по давност на претенции и заведен иск за относителна недействителност по чл. 135 ЗЗД предявени от Кредитор и насочени комплексно към първата и втората увреждащи сделки, като по първата увреждаща сделка той не е страна по нея? Какво значение следва да се придава на съдебно решение влязло в сила (с което се обявява предварителен договор за окончателен за определен недвижим имот), което е представено и прието, като доказателство в производство по иск по реда на чл. 135 ЗЗД и насочен срещу две поредни увреждащи сделки чиято относителна недействителност се иска и имащи за предмет същия недвижим имот, който увреждащи сделки са извършени без знанието на кредитора и преди излизане на решението с което се обявява предварителният договор за окончателен? Какви са правата на лице в чиято полза има съдебно решение с което предварителен договор се обявява за окончателен за конкретен имот, но което съдебно решение излиза, като период от време, след като вече има извършени две поредни увреждащи сделки, касаещи същият конкретен недвижим имот? Не плащането на цената или липсата на докозателства за неплащането на цената по една сделка, следва ли да се приема, като доказателство от естеството да обослуви пряко и пълно доказване нищожността-абсолютна симулация на сделката или да обослужи извод за противоречие с добрите нрави или следва да се приема по друг начин? Как следва да се третира и прилага от съда по делото „отбивът“ от цената, когато няма твърдения от нито една от страните по делото за такъв „отбив и как следва да се третира и приема от съда „отбив от цената по сделката, за която сделка обаче не е заплатена цената на същата от страна на Купувача? Липсата на предадено владение върху недвижим имот, как следва да се приема от съда резглеждащ производство по иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителни на две увреждащи сделки, касаещи същия този недвижим имот и следва ли това да се приема, като индиция за симулация на сделките или следва да се приема по друг начин? Основание ли е за спиране на погасителната давност или за прекъсването за предявяване на иск чл. 135 ЗЗД, факта, че след втората увреждаща сделка има заведено дело по което дело съда издава решение с което обявява предварителен договор за окончателен, касаещо същия недвижим имот предмет на втората увреждаща сделка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Очевидна неправилност на атакувания съдебен акт, предвид заявеното противоречие между изложените мотиви към него относно липсата на предсрочна изискуемост на дълга и потвърждаването на първоинстанционното решение в частта за присъждане на законната лихва върху цялото вземане за главница, начиная от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.08.2014 г.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да реализира регресно вземане срещу застрахования за законна лихва за период, през който самият застраховател е бездействал и не е изпълнил доброволно задължението си към увреденото лице? От кой момент започва да тече погасителната давност на регресното вземане на застрахователя, когато то включва законна лихва за забава, начислена за период, значително предхождащ момента на плащането? Обвързва ли силата на мотивите по чл. 223, ал. 2 ГПК трето лице – помагач, когато участието му е било принудително по чл. 219 ГПК и без реална възможност да влияе на увеличаването на собствената си отговорност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въпроси на страните, повдигнати с въззивните жалби?
Задължен ли е въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение, когато установи произнасяне свръхпетитум, или може да го потвърди, произнасяйки се по материалното право?
Задължено ли е трето лице, купувач на недвижим имот, да обезщети пострадало лице от предполагаема вреда, която е нанесена от продавача на имота; Ако вредата е нанесена от едно физическо лице, което е починало, то кой е кръгът от лицата, които отговарят вместо него; Ако лицето е починало, преди да му бъде потърсена отговорност, то възникнало ли е задължение за обезщетяване от неговите наследници или трети лица?
При уважаване на искова претенция по чл. 45 ЗЗД, следва ли съдът да се произнесе по повод обстоятелството, че са налични доказателства за съпричиняване на вредите и съответно да намали присъденото обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Обвързано ли е правото на иск по чл. 26 СК със срок или не е ограничено с такъв?
Задължен ли е съдът да обсъди всички факти, доказателства и доводи по делото и да основе крайния си акт на тях, а не на предположения?
Допустимо ли е искът по чл. 26 СК да бъде предявен не само срещу страните по сделката (договорна ипотека) със семейното жилище, но и спрямо техните правоприемници, вкл. спрямо купувач на публична продан, инициирана от ипотекарния кредитор?
При иск по чл. 26 СК към кой момент се преценява дали предметът на сделката представлява „семейно жилище – към момента на самата сделка, към момента на предявяването на иска или към момента на приключване на устните състезания?
Допустим ли е иск по чл. 26 СК в хипотезата когато след извършване на оспорената сделка семейното жилище е разрушено?
Даденото в ППВС №12/28.11.1971 г. тълкуване на понятието „семейно жилище единствено в контекста на чл. 28 СК-1968 г. /отм./ ли е извършено – т. е. в контекста на въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище на единия съпруг след развода или е релевантно и за искове по чл. 26 от действащия СК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

123123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела