1) при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът длъжен ли е да съобрази само изчерпателно описаните в исковата молба телесни увреждания и психологически последици; 2) при довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно размера на обезщетението за обезвреда спрямо характера на травматичните увреждания от ПТП, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани и относими доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2, във вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми; и 3) следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички възражения и доводи на страните, и обосновани мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като счита, че разглеждането им ще допринесе за развитие на съдебната практика, както и че приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на настоящото дело според точния смисъл на законите и ще създаде съдебна практика по прилагането им.