всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

съдия Бонка Йонкова

Съдебни актове, докладвани от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Прекъсва ли погасителната давност по чл. 116, б. в ЗЗД изпращането на съобщение за запор на трудово възнаграждение до работодател, при когото длъжникът не е бил в трудово правоотношение към момента на налагането на запора;
Съответства ли на изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяване за цесия, извършено едностранно от цесионера, без длъжникът да е получил съобщение от цедента или от негов надлежно упълномощен представител;
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и за изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание;
Доколко съдът е длъжен да обсъди събрани по делото доказателства като посочи фактите, които се установяват с тях, респ. не се установяват твърдените от страните такива, като изложи и съответните мотиви, и съставлява ли необсъждане на част от представените доказателства съществено процесуално нарушение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 и чл. 439, ал. 1 ГПК, когато длъжникът твърди погасяване на установено със заповед за изпълнение задължение чрез извършване на плащания след стабилизиране на заповедта?
Съществува ли правен интерес от предявяване на такъв иск, когато кредиторът или цесионерът продължава да твърди вземане и поддържа изпълнителен процес?
Следва ли въззивният съд при установена нередовност на исковата молба да връща делото, вместо да даде указания за отстраняването й съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК и ТР №1/2013 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли заключението на вещо лице да почива на предположения? Длъжен ли е съдът да допусне допълнителна или повторна съдебно - медицинска експертиза при наличие на оспорване от страна на ищеца? Следва ли въззивният съд да съобрази достоверността на свидетелските показания съобразно данните по делото? Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива предпоставя ли нарушение на принципа за справедливост? Какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение като същите бъдат съобразени с ППВС №4/68 г. и решение по т. д. №507/2015 г. на ВКС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

- за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните от значение за решението по делото, е относим към правилността на обжалваното решение, която е предмет на касационния контрол и не се преценява в производството по чл. 288 ГПК, а вторият въпрос - дали изменението на размера на минималната работна заплата съгласно правомощието на МС по чл. 244, ал. 1 КТ представлява основание за промяна на договор за обществена поръчка, респ. представлява ли държавно регулирана цена, не е обусловил изхода на делото, тъй като не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение, е отречено по съображения, че очевидната неправилност е обоснована с оплаквания за неправилност на решението поради противоречие със закона, които не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“, а подлежат на преценка в случай, че касационно обжалване бъде допуснато.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Как следва съдът да гради фактически изводи по релевантните за спора факти? За приложението на чл. 52 ЗЗД и за задълженията на съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице? За предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и на делинквента? За приложението на чл. 300 ГПК в производството по предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ относно това допустимо ли е пред гражданския съд ответникът да доказва наличието на „неотложна причина за напускане на мястото на ПТП“ при условие, че е осъден от наказателния съд за престъпление по транспорта при квалифициращ признак „избягал от местопроизшествието“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Представлява ли неоторизирана дилърска дейност, с оглед организираната система за селективна дистрибуция, придобиването, съответно продажбата, на два броя леки автомобили, предвид установената съдебна практика за необходимост от покупко - продажбата на голямо количество леки автомобили и/или извършването на други сделки с тях, а именно отдаването им под наем или сключването на договор за лизинг?
Представлява ли продажбата на придобитите два броя леки автомобили пълно неизпълнение на поети с договори за покупко - продажба ангажименти, в това число води ли до отговорност за неустойка?
За валидността и приложимостта на общи условия към договор за покупко - продажба необходимо ли е ясното обозначаване на датата на тяхното съставяне, датата на приемането им от органите на съставилото ги дружество, датата на влизането им в сила и най-вече датата на тяхното т. нар. приемане от другата страна по договора?
Загубва ли своите функции неустойка, посочена в общи условия към договор за покупко - продажба, когато същата не е свързана с основните задължения на страните по договор и надвишава действително претърпените загуби, съответно накърнява ли добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 15.06.202010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС и решение №122 от 18.07.2019 г. по гр. д. №3228/2018 г. на ВКС, ІV г. о.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Когато в мотивите на съдебно решение се сочи, че насрочен, но не осъществен опис на движими вещи не прекъсва давностния срок, а с налагането на запор на трудово възнаграждение, без да е осъществено удържане на суми по него, се прекъсва давностният срок, налице ли е противоречие и как следва да се приложат мотивите на ВКС по извършвани същински изпълнителни действия по смисъла на т. 10 ТР от 26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК, ВКС? Кредитирайки запорно съобщение до работодател, не следва ли съдът да посочи, че при липса на оформена разписка за дата на връчване от кого и на кого това съобщение не поражда правни последици, вместо бланкетно да приеме, че е налице прекъсване на давностния срок? Съдът следва ли да прилага във връзка с чл. 235, ал. 3 ГПК разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ЗЗД /нов ДВ, бр. 102/2020 г., в сила от 02.06.2021 г./, т. е. с изтичането на десет годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването; Видно от доказателствата по делото падежът, който се претендира за задължението, е на 29.04.2011 г., а ИМ по делото е от 19.11.2021 г., и следователно с оглед горепосоченото изменение в ЗЗД съдът да приеме вземането за погасено по давност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивна жалба на ответника, когато в договора за правна защита и съдействие липсва изрична уговорка за това?
Може ли обхватът на процесуалното представителство по договор за правна защита и съдействие да включва и защита срещу евентуална въззивна жалба на ответната страна, въпреки че такава жалба все още не е подадена към момента на сключване на договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кои са критериите и релевантните обстоятелства, които съдът следва да съобрази при извършване на проверка за нищожност на клауза за неустойка поради накърняване на добите нрави?
Представлява ли предлагането на предварително изготвени бланки - образци на документи /протоколи за оглед, договори/ с еднотипно съдържание, формално непредставляващи общи условия към договори, недобросъвестен опит за преодоляване намесата, регламентирана в разпоредбите на чл. 148, ал. 1, т. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗЗП, с цел да промени икономическото поведение на средния потребител, създавайки заблуждаващо впечатление за индивидуално договаряне, и би ли могло това да бъде квалифицирано като нелоялна търговска практика, която би била един от елементите, на който по силата на чл. 4, пар. 1 Директива 93/2013 съдът може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи /решение по дело С-453/10/?
Длъжен ли е съдът да се произнесе с решението си по всички направени от страната възражения, касаещи неравноправни клаузи, и има ли задължение за служебна проверка за наличието на такива клаузи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

123226 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела