чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. […] (3) Към жалбата се прилагат: […]
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
1. Дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, включително като обсъди и твърдението за противоречие в свидетелските показания и съобрази доказателствената тежест в процеса?
2. Следва ли въззивният съд да кредитира само част от доказателствата, без да ги обсъди с другите доказателства по делото и при непълнота на доказателствата, има ли процесуалното задължение по свой почин или по искане на страните да предприеме действия за изясняване на спора от правна и фактическа страна, в т. ч. и за действия, които съда следва да следи и извърши служебно?
3. Какви са дължимите от съда действия в производството пред въззивната инстанция и длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните?
4. Дали посредством осигуряването на жилище, закупуване на хранителни стоки и напитки и предоставянето ежедневни парични средства и медицински грижи и лекарства са полагани достатъчно грижи по договор за издръжка и гледане и дали със самоволното напускане от ищцата на осигуреното й жилище е налице необоснован отказ на ищцата да приеме предлагани й грижи? И може ли да се вмени само в тежест на ответника Х. И. избора на ищцата да води неуседнач начин на живот, който тя практикува от години, и изборът й да не ползва осигуреното й от него годно за ползване жилище, което тя самоволно напуснала, като едновременно с това тя продължава и до днес при нужда да се обръща и да получава грижи от същия ответник? Отказът на ищцата в един по-късен момент за приемане на грижите, от които тя принципно се нуждае, следва ли да се оценя по правилата за забава на кредитора, уредени в чл. 95 ЗЗД и сл.? И наведените от ищцовата страна твърдения за неполагане на грижи обосновават ли основание за съда да се произнесе по претенция за развалянето на договора за гледане и издръжка на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД или твърдяното неизпълнението на грижи по договор за издръжка и гледане следва да се квалифицира като договор сключен във вреда на представлявания по чл. 40 ЗЗД, както е сторил съда?
5. Дали договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане, сключен при условията на чл. 38 ЗЗД от пълномощник, сключен без запазване правото на ползване, върху конкретен имот, който сам по себе си е бил в състояние негоден за нормално ползване според неговото предназначението и за който се навеждат твърдения за неточно изпълнение за насрещната престация, би бил изначално недействителен поради липсата на запазване на правото на ползване на основание по чл. 40 ЗЗД ти при неизпълнение подлежи на разваляне по реда чл. 87, ал. 3 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 108 ЗС, чл. 130 ал. 3 СК, чл. 165 ал. 4 СК, чл. 250 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, чл. 72 ЗС, чл. 78 ГПК, чл. 87 ал. 3 ЗЗД, чл. 95 ГПК, чл. 95 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как се прилага чл. 264, ал. 1 ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и какъв е обхватът на проверката, която извършва съдът, разглеждащ отказ от вписване на такъв акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Компетентен ли е българският съд да се произнесе по претенция за вреди от непозволено увреждане, ако вредоносното деяние е извършено извън България и делинквентът е чуждестранно лице с постоянно местопребиваване извън България, и претенцията е заявена чрез възражение, а не чрез насрещен иск?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички, събрани по делото, доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 131 ГПК, чл. 18 ал. 1 КМЧП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съдът по свой почин да променя правната квалификация на иска по време на висящ процес, като презумира основанието, на което е сключен определен договор между страните в процеса?
Може ли да се приеме, че представляващият ЮЛ е задължил самото юридическо лице, когато при изписване и/или подписване на документ същият не е написал качеството, в което се подписва, липсва ЕИК на юридическото лице, а е изписано само ЕГН на физическото лице?
Необходима ли е отчетна сделка в отношенията ФЛ, от една страна, и представляващ ЮЛ дори и същите да съвпадат, за да се приеме, че заемател, респ. ползвател е ЮЛ, за да се ангажира отговорността на същото ЮЛ?
След като договорът за заем (както го е квалифицирал съдът) е реален договор и заемната сума не е постъпвала в касата на дружеството, съответно няма такива счетоводни записвания, как се определя кой е реалният заемополучател (ако има качество на такъв изобщо)?
Следва ли да се прилагат по аналогия мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК при липса на решение на УС на кооперацията за сключване на договор за заем изобщо и да се ангажира отговорността на кооперацията при липса на такова решение?
Следва ли да се счита договорът за заем за сключен с кооперация, при положение че председателят, в качеството му на ФЛ, е получил сума с разходен касов ордер от трето лице, без реални пари да са постъпвали в касата или по банковите сметки на кооперацията, която той представлява?
Налице ли е незавършен фактически състав на сделката, тъй като липсва елемент на фактическия състав на договора за заем (както го е квалифицирал съдът) - реалното получаване на сумата от кооперацията заемополучател?
Ако сумата е получена от председателя на кооперацията, но не е предадена реално в касата или по банкова сметка на кооперацията, кой е заемополучателят по договора?
В случая важат ли правилата по аналогия на мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК, тъй като тълкувателното решение е издадено във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 Закона за кооперациите, а настоящата хипотеза е във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2 Закона за кооперациите?
Когато договорът за подпомагане включва в себе си елементи на договор за съвместна дейност или такъв за подпомагане на земеделски производители, какво е основанието, на което се търси връщане на дадената сума, с оглед квалифицирането му от страна на съда като договор за заем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Към кой момент се определя паричното обезщетение по реда на чл. 57, ал. 2 ЗЗД?
Прекъсва ли погасителната давност за вземането на купувача за получаване на вещите, респективно тяхната равностойност, както и за вземането за обезщетение за лишаване от ползването предявеният от продавача иск за нищожност на договора за продажба?
В случай, че давността се прекъсва с предявения от продавача иск за нищожност на договора, какво е значението за давността при отхвърляне на този иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
чл. 108 ЗС, чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 115 ал. 1 б. ж ЗЗД, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 57 ал. 2 ЗЗД, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Поради вероятността въззивният акт да е недопустим в частта относно претендираната сума 99 120 лв., която вероятност произтича от обстоятелството, че съдът се е произнесъл по иск, какъв не е предявен от ищеца. (По искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по консултантски договор)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, оплаквания и възражения на страните?
Може ли при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил, без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?
Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определянето на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението?
Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост?
Следва ли съдът да приложи установените с ППВС №4/68 г. общи и специални за конкретния случай критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
Във връзка с приложението на установените в ППВС №4/68 г. критерии, длъжен ли е въззивният съд да съобрази съдебната практика по сходни казуси, когато присъжда обезщетение с по-висок от обичайния размер?
По въпроса за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда?
До какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхващащо грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, при прилагане на правила от неюридически характер – на формалната логика или на емпиричното и научно – теоретичното знание?
Какви факти и обстоятелства следва да съобрази въззивният съд при преценката дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
При определяне степента на съпричиняването длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите?
Следва ли определеният размер на обезщетението от въззивния съд да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и самостоятелно да прецени всички събрани по делото доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира своите изводи в решението, позовавайки се на неговата нова преценка на доказателствата?
По какъв начин съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди? Длъжен ли е съдът да направи нова преценка на претърпените неимуществени вреди с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото, вземайки предвид отношенията на всеки един от близките с починалата?
По какъв начин съдът следва да определя процента на съпричиняване от пострадалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Какъв е фактическият състав и приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка? Моментът на узнаване елемент ли е от фактическия състав? Чия е тежестта за доказване?
Следва ли да бъде изрично доказан моментът на узнаване при направено възражение за недействителност на сделката по реда на чл. 301 ТЗ? Чия е тежестта за доказване на момента на узнаване? В случай, че ответникът твърди, че е узнал за сделката при връчването на исковата молба, чия е тежестта за доказване, че ответникът е узнал в по-ранен момент?
След като е прието, че е налице висяща недействителност при търговските сделки до момента на узнаването, следва ли изрично да бъде установен по делото моментът на узнаване?
Чия е тежестта за доказване на отрицателен факт – „не съм узнал за сключената от мнимия представител сделка“?
Когато противопоставянето е извършено с отговора на процесуалното действие, от което органният представител е узнал за сключената сделка, приема ли се за своевременно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ?
По какъв начин органният представител на акционерно дружество може да узнае за наличието на сделка? Осчетоводяването на фактура в търговските книги на търговец с годишен оборот през съответната счетоводна година в размер над 40 000 000 лв. установява ли, че органният представител на акционерното дружество е узнал за оспорената по реда на чл. 301 ТЗ сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е изключен риск, респективно дали процесната клауза за изключението от застрахователното покритие е неравноправна и нищожна или зададен иначе, но в същия смисъл: неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 ЗЗП процесната клауза за изключено застрахователно покритие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали второинстанционният съд, в качеството си на въззивна инстанция, е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства пред първоинстанционния съд и в частност да се произнесе по тяхната относимост към предмета на спора?
Достатъчно ли е въззивният съд да обсъди само част от доказателствения материал, събран пред първоинстанционната съдебна инстанция и да основе решението си само на тях, а не на всички събрани доказателства, което да не повлияе на законосъобразността и правилността на постановеното от него решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.