всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 17 ал. 2 ГПК

Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. […] (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли съдът да се произнесе по въпрос, по който не е бил сезиран и няма правомощие да се произнася служебно?
Може ли съдът да се произнесе по въпрос, който не е посочен в доклада по делото?
Може ли съдът да упражни косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК ) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, без да се запознае и без да е приложена по делото заповедта, във връзка с която е издадена подлежащата на косвен съдебен контрол заповед?
Може ли съдът, при косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, да се произнесе относно законосъобразността й без да прецени законосъобразността на заповедта, отменена със заповедта, по отношение на която се упражнява косвеният съдебен контрол?
Може ли съдът, когато при косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, установи незаконосьобразност на заповедта, която се отменя със заповедта, подложена на косвен съдебен контрол, да обяви за незаконосъобразна заповедта, подложена на косвен съдебен контрол?
Може ли със заповед по реда на ЗТСУ/ЗПИНМ да се отчужди частен имот за мероприятие, което вече е извършено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При извършване на преценка за допустимост на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК кога се счита, че страната е участвала производството по издаване на акт, след като той е издаден от друг орган?
Ако страната е пропуснала срока да обжалва законосъобразността на административния акт, то това пречка ли е да се позове на чл. 17, ал. 2 ГПК?
Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт или това е служебно правомощие на съда, след като страната твърди незаконосъобразност на административния акт?
Допустимо ли е безвъзмездно предоставяне на държавни и общински имоти под каквато и да е форма на лица, извън кръга на изрично посочените в специалните закони и в частност на търговско дружество за упражняваната от него търговска дейност?
Допустимо ли е административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК да замести липсващото съгласие на собственика на поземления имот да предостави безвъзмездно ползване върху него, след като собственикът не е участвал в административното производство?
Допустимо ли е посредством административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, да бъдат дерогирани разпоредбите на ЗОС и ЗДС, забраняващи безвъзмездно предоставяне на общински и държавни имоти на лица, извън посочените в закона, като по този начин лицето се снабди с „правно основание за безвъзмездно разполагане на обекти“?
Допустимо ли е да се предостави безвъзмездно недвижим имот държавна или общинска собственост, без да се спазят нормативните актове - ЗОС, ЗДС, актовете по прилагането им и без участието на компетентните органи - областен управител, общински съвет, кмет?
Ако административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК е единственото основание, даващо право на лицето да ползва държавен имот, то липсата на изрично определена в разрешението цена препятства ли възможността да се търси обезщетение за осъщественото ползване?
Допустимо ли е съдът да осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК когато страната, на която се противопоставя административния акт, не е участвала в административното производство по издаването му, нито в това по обжалването му, но има право да оспорва неговата законосъобразност?
Може ли гражданският съд да упражни правомощията си по чл. 17, ал. 2 ГПК когато административният акт е единственото основание за отхвърляне на иска и върху него не е осъществен пряк съдебен контрол за законосъобразност?
Допустимо ли е съдът да прави инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, ако страната не е направила изрично искане, но своевременно е оспорила правото на ответника, произтичащо от административния акт - противоречие с Решение №235 от 17.04.2024 г. по гр. д. №2314/2023 г. на І г. о. и решение №29/29.05.2017 г. по гр. д.. №3394/2016 г. на ІІ г. о.?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си доводите и възраженията на страните, фактите на които се основават и доказателствата за тях, когато тези възражения са допустими, относими и определят изхода на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за размера на пазарния наем, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и необоснованост на фактическите изводи; когато отказва събиране на доказателства длъжен ли е въззивният съд да мотивира този отказ; противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК и с решение по гр. д. №2388/2021 г. на ІІІ г. о.?
Липсата на съгласие за ползване на имота от страна на собственика съставлява ли липса на основание за обогатяване, произтичащо от ползването му, по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД - противоречие с Решение №677 от 05.11.201 г. по гр. д. №1822/2009 г. на ІІІг. о.?
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част предпоставено ли е от установяване на упражнявана от ответника фактическа власт върху спорната вещ?
Чия е тежестта при ревандикация да докаже, че ответникът упражнява фактическа власт?
За начинът, по който съдът преценява свидетелски показания?
За дейността на въззивната инстанция и задължението й за самостоятелна преценка на доказателствения материал, обсъждане доводите и възраженията на страните?
За критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на собственик при съобразяване индивидуалните особености на имота: предназначение местоположение, начин на ползване?
Следва ли да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД при наличие на правно основание за осъщественото ползване?
Следва ли при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД да се съобразят особеностите на ползвания обект?
Длъжен ли е съдът да мотивира своето решение като изложи мотиви за правните си заключения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Когато представено с въззивната жалба ново писмено доказателство за новонастъпили обстоятелства противоречи на събраните в първоинстанционното производство доказателства, и конкретно – при явно различие между представено с жалбата експертно решение на ТЕЛК и вече приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, следва ли въззивният съд да допусне нова експертиза, която да установи действителното здравословно състояние и изгледите за подобрение на пострадалия ищец, с оглед определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви са изискванията за признаване на обстоятелство като "особено непредвидено" по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК при искане за възстановяване на пропуснат процесуален срок?
Може ли болничен лист, издаден за минал период и без необходимите отбелязвания относно причините за непосещение на лекар, да се приеме като валидно доказателство за внезапно тежко заболяване, оправдаващо пропускане на срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Нарушена ли е разпоредбата на чл. 199 ГПК, определяща срока за представяне в съда на заключението от вещото лице, и представлява ли това процесуално нарушение, когато при изслушването в открито съдебно заседание по делото на представено в срок заключение, устно са извършени от вещото лице съществени изменения на отговорите по поставените въпроси, представляващи по същество ново заключение, а не поправки на очевидни фактически грешки и технически грешки; Следва ли в случая, описан по-горе, вещото лице да изготви и представи в съда ново заключение в срока по чл. 199 ГПК, предвид и това, че в проведеното открито съдебно заседание по изслушването на заключението вещото лице устно е променило съществено отговорите на поставените въпроси, още повече че в предходното заседание изслушването на представеното в срок заключение е било отложено и вещото лице е било задължено от съда да се запознае с допълнително представени доказателства и изрично да заяви дали поддържа заключението си или да представи ново заключение в законовия срок; Представлява ли „поддържане на заключение, когато в проведеното открито съдебно заседание по изслушване на заключението вещото лице устно промени съществено отговорите на поставените въпроси, още повече че в предходното заседание по делото изслушването на представеното в срок заключение е било отложено и вещото лице е било задължено от съда да се запознае с допълнително представени доказателства и изрично да заяви дали поддържа заключението си или да представи ново заключение в законовия срок; Притежава ли нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение доказателствена сила за собственост на конкретен имот, за който е съставен този нотариален акт, след като безспорно е установено, че скицата на поземления имот, въз основа на която е съставен този нотариален акт, е издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното место и землището му; Притежава ли нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение доказателствена сила за собственост на конкретен имот, за който е съставен този нотариален акт, след като поземленият имот не е описан в него с конкретен планоснимачен номер, идентификатор, квартал, масив, номер, номер, дата и година на одобряващия плана административен акт, съседни имоти, както и е съставен въз основа на скица на поземления имот, издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното место и землището му; Представлява ли годно основание за съставяне на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение скица на поземлен имот, издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното място и землището му, в това число и без необходимите данни в скицата на недвижим имот, индивидуализиращи имота, като: граници и площ на имота, съседни имоти, планоснимачен номер, идентификатор, квартал, масив, номер, номер, дата и година на одобряващия плана административен акт и обективни данни за собственост, отразени в разписна книга, разписен лист и т. н. Предоставя ли един такъв нотариален акт възможност за безспорно идентифициране на имота, за който е съставен, при липсата на всякакви индивидуализиращи белези в самия нотариален акт и в скицата на поземлен имот, въз основа на която е съставен този нотариален акт. Може ли геодезическо заснемане да е достоверно доказателство за идентичност на имот по скица от 1986 г., за който имот са събрани доказателства по делото, че имот с посочения планоснимачен номер не е съществувал към датата на издаване на скицата, не е съществувал никога и не съществува към датата на геодезическото заснемане. Може ли геодезическо заснемане да се приеме като доказателство по делото с тежестта на комбинирана скица, при условие че е направена комбинация със скица от 1986 г. с посочен номер на имот, който не фигурира в кадастралния план на селото. Представлява ли нарушение на разпоредбата на чл. 199 ГПК, когато вещо лице, след изрично дадени указания от съда да потвърди дали поддържа заключението, което е внесло писмено, или да изготви ново, съобразно новите обстоятелства, в следващото съдебно заседание, прави устно уточнение по експертизата, за което устно уточнение няма спазен 7-дневен срок за запознаване на страните и няма предварителна информация, че ще се прави такова.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Относно извършването на косвен съдебен контрол върху решение на ПК, което не е било обжалвано по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е влязло в сила – твърди се противоречие с Тълкувателно решение №5 от 14.01.2013 г. по т. д. №5/2011 г. и Тълкувателно решение №6 от 10.05.2006 г. по т. д. №6/2005 г. на ОСГК?
Относно възможността по отношение на решение на ПК от 1997 г. да се приложи норма, която не е била действаща към този момент, а е приета през 1999 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Следва ли при предявен отрицателен установителен иск за собственост, когато титулът за собственост на ищеца е решение по ЗСПЗЗ и същия е оспорен от ответника, съдът да разпредели доказателствената тежест, и страната, на която тя е вменена, да проведе доказване? Кога такъв титул за собственост не следва да бъде зачетен? Налице ли е задължение за съда за извършване на косвен съдебен контрол при предявен отрицателен установителен иск за собственост по отношение на административен акт /решение на ПК/, когато от същият акт ищецът черпи права, противопоставя го на ответника и последният е повдигнал искане за произнасяне по чл. 17, ал. 2 ГПК? Допустим ли е за съвместно разглеждане регресен иск, предявен между страни, когато същите едновременно имат и процесуална легитимация на ответници по иск за собственост, предявен към тях от трето лице? Какви следва да бъдат процесуалните действия на въззивния съд, ако същият констатира недопустимост на първоинстанционното решение – произнасяне с решение по регресния иск: да обезсили първоинстанционното решение в тази му част и прекрати производството по делото; да обезсили първоинстанционното решение в тази му част, да отдели материалите по делото и изпрати същите за образуване на ново дело в съответния компетентен съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да упражни косвен съдебен контрол върху решение на ПК за отказ за възстановяване на земя при положение, че не е изпълнена предвидената в закона и правилника процедура по възстановяване на земи в строителните граници?
Спазени ли са законовите изисквания на възстановителната процедура за земеделска земя, която е включена в регулация и по какъв правен ред следва да се проведе и завърши такава процедура с постановяване на решение на ПК?
Неспазването на нормативно предвидените изисквания, свързани с провеждането на тази процедура опорочава ли същата и издадения административен; с други думи: действителен ли е постановения отказ при неспазване на процедурата по издаването му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивния съд при новото разглеждане на делото? Представляват ли всички части на изградената в процесния имот ФВЕЦ подобрения в имота? Може ли незаконно строителство да се счита за подобрение в чужд имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди поотделно и в съвкупност всички доводи, твърдения и възражения на страните и всички доказателства, които са относими към спора, и да изложи самостоятелни мотиви кои доводи и възражения приема за основателни и кои – не.
Може ли въззивният съд да приеме, че не се е установил факт, който първоинстанционният съд е приел за установил се, без да има във въззивната жалба оплакване, че този факт е погрешно установен.
Длъжен ли е въззивният съд да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално-валидни умозаключения, т. е. неговите изводи и заключения да са логически следствия от дадени условия (предпоставки).
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по положителен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора, и имота, който се твърди, че е придобит от ищеца.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

12364 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела