всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 68 ал. 1 ЗС

Чл. 68. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да обсъди в мотивите на решението всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, включително възраженията и оплакванията във въззивната жалба, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от същите факти за установени, а други за неосъществили се?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди поотделно и в съвокупност събраните по делото допустими и относими към спора доказателства и релевантните за спора факти, които се установяват от същите доказателства, като при преценка на свидетелските показания, при противоречиви такива, длъжен ли е съдът да изложи подробни мотиви защо кредитира показанията на едни свидетели, а на други – не, и как е извършил преценката за това?
Длъжен ли е въззивният съд при извършване на преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните по въпроса дали е осъществен фактическият състав на придобивната давност, въведена като придобивно основание с възражение на ответника, да извърши преценка и да изложи в мотивите си дали приема, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота, откога и как са я установили и докога приема, че са я осъществявали, и да изложи мотиви дали и на какво основание приема приложима ли е, или не в конкретния случай презумпцията по чл. 69 ЗС?
Допустимо ли е въззивният съд да прави изводи дали е приложима, или не презумпцията по чл. 69 ЗС за страната, която се позовава на придобивна давност, без да извърши преценка и да изложи в мотивите си дали приема, че същата страна е осъществявала фактическа власт върху имота, от кога и как страната е установила фактическа власт и до кога приема, че такава власт е осъществявана?
Длъжен ли е въззивният съд, при преценка осъществена или не придобивна давност, да обсъди и анализира всички доказателства и да извърши преценка и да изложи мотиви по отношение на всички елементи на владението?
Длъжен ли е въззивният съд, при извършване на преценката дали владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност е явно и несъмнително, да извърши анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и да изложи мотиви дали приема и на какво основание как е установена и осъществявана фактическата власт върху имота, дали е осъществявана постоянно, или има инцидентен характер и дали действията на владелеца са били от естество да бъдат възприети от собствениците при проявен от тях интерес?
Явно ли е владението на недвижим имот, когато собственикът на имота при заинтересованост и положена грижа на добрия стопанин може да узнае кой точно упражнява фактическата власт върху имота, съответно да узнае срещу кое конкретно лице да се защити, и следва ли да се приеме, че след като за третите лица е ясно и видно кой упражнява фактическата власт върху имота и го владее като собствен, то това е ясно и е видно и за собственика?
Когато по делото е установено, че с решение на ПК, постановено при ред. на ЗСПЗЗ към 1998 г., е възстановен имот, индивидуализиран със скица, неразделна част от реституционното решение, и че в полза на реституирания собственик е постановено и влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС за част от същия имот срещу ползвателите по пар. 4а на ПЗР ЗСПЗЗ на имота, както и че 2 години след влизане в сила на ПНИ за територията по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в която попада възстановеният имот, и 11 години преди на реституирания собственик да му бъде издадена заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ в изпълнение на съдебното решение по чл. 108 ЗС и въз основа на изпълнителен лист по същото решение той е въведен във владение на реституирания имот по извършено трасиране и координиране на граничните точки на имота, индивидуализиран по ПНИ, може ли да се приеме, че по отношение на този имот, срещу реституирания собственик, придобивна давност започва да тече от датата на влизане в сила на ПНИ или най-късно от датата на въвода във владение, извършен в изпълнение на съдебното решение по чл. 108 ЗС, а не от издаването, в полза на реституирания собственик, на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ?
О. започва да тече придобивна давност за имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗПСЗЗ, за който имот е издадено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността преди изм. на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., с посочване на граници на възстановения имот в решението и в скица, която е неразделна част от решението, и от одобряването на ПНИ до издаване на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, поради бездействието на възстановения собственик е изминал период повече от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и междувременно, повече от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС преди издаването на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и две години след влизане в сила на ПНИ, реституираният собственик е бил въведен във владение на реституирания имот в изпълнение на постановеното в негова полза съдебно решение по чл. 108 ЗС, като въводът във владение е извършен по трасиране и координиране на граничните точки на имота, представляващ имота, индивидуализиран по ПНИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Неправилен ли е изводът на съда, че чрез предявяване на иск за собственост на ищцата, същият я легитимира като собственик на имота по давност, независимо че е предявен, след като владението е изгубено за повече от шест месеца и придобивната давност е прекъсната – чл. 81 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Нарушена ли е разпоредбата на чл. 199 ГПК, определяща срока за представяне в съда на заключението от вещото лице, и представлява ли това процесуално нарушение, когато при изслушването в открито съдебно заседание по делото на представено в срок заключение, устно са извършени от вещото лице съществени изменения на отговорите по поставените въпроси, представляващи по същество ново заключение, а не поправки на очевидни фактически грешки и технически грешки; Следва ли в случая, описан по-горе, вещото лице да изготви и представи в съда ново заключение в срока по чл. 199 ГПК, предвид и това, че в проведеното открито съдебно заседание по изслушването на заключението вещото лице устно е променило съществено отговорите на поставените въпроси, още повече че в предходното заседание изслушването на представеното в срок заключение е било отложено и вещото лице е било задължено от съда да се запознае с допълнително представени доказателства и изрично да заяви дали поддържа заключението си или да представи ново заключение в законовия срок; Представлява ли „поддържане на заключение, когато в проведеното открито съдебно заседание по изслушване на заключението вещото лице устно промени съществено отговорите на поставените въпроси, още повече че в предходното заседание по делото изслушването на представеното в срок заключение е било отложено и вещото лице е било задължено от съда да се запознае с допълнително представени доказателства и изрично да заяви дали поддържа заключението си или да представи ново заключение в законовия срок; Притежава ли нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение доказателствена сила за собственост на конкретен имот, за който е съставен този нотариален акт, след като безспорно е установено, че скицата на поземления имот, въз основа на която е съставен този нотариален акт, е издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното место и землището му; Притежава ли нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение доказателствена сила за собственост на конкретен имот, за който е съставен този нотариален акт, след като поземленият имот не е описан в него с конкретен планоснимачен номер, идентификатор, квартал, масив, номер, номер, дата и година на одобряващия плана административен акт, съседни имоти, както и е съставен въз основа на скица на поземления имот, издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното место и землището му; Представлява ли годно основание за съставяне на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение скица на поземлен имот, издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното място и землището му, в това число и без необходимите данни в скицата на недвижим имот, индивидуализиращи имота, като: граници и площ на имота, съседни имоти, планоснимачен номер, идентификатор, квартал, масив, номер, номер, дата и година на одобряващия плана административен акт и обективни данни за собственост, отразени в разписна книга, разписен лист и т. н. Предоставя ли един такъв нотариален акт възможност за безспорно идентифициране на имота, за който е съставен, при липсата на всякакви индивидуализиращи белези в самия нотариален акт и в скицата на поземлен имот, въз основа на която е съставен този нотариален акт. Може ли геодезическо заснемане да е достоверно доказателство за идентичност на имот по скица от 1986 г., за който имот са събрани доказателства по делото, че имот с посочения планоснимачен номер не е съществувал към датата на издаване на скицата, не е съществувал никога и не съществува към датата на геодезическото заснемане. Може ли геодезическо заснемане да се приеме като доказателство по делото с тежестта на комбинирана скица, при условие че е направена комбинация със скица от 1986 г. с посочен номер на имот, който не фигурира в кадастралния план на селото. Представлява ли нарушение на разпоредбата на чл. 199 ГПК, когато вещо лице, след изрично дадени указания от съда да потвърди дали поддържа заключението, което е внесло писмено, или да изготви ново, съобразно новите обстоятелства, в следващото съдебно заседание, прави устно уточнение по експертизата, за което устно уточнение няма спазен 7-дневен срок за запознаване на страните и няма предварителна информация, че ще се прави такова.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Относно дължимата преценка на изслушаните свидетелски показания, чиято достоверност следва да бъде оценена след съпоставка поотделно и в съвкупност с всички останали представени по делото доказателства, както и относно необходимите характеристики на обективния елемент на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а именно – фактическата власт върху вещта да се упражнява постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено по начин, който ясно да манифестира собственическото намерение на владелеца по отношение на всички останали правни субекти.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

За необходимостта да се доказва преобръщането на държането във владение в хипотеза, когато фактическата власт се осъществява на основание предварителен договор?
Как следва да се преценява субективния елемент от придобивната давност при наличието на фактически и правни действия, с които дадено лице явно декларира и демонстрира, че е собственик на идеална част от имота, която не ползва лично, а епизодично чрез трети лица. Сочи се противоречие с тълкувателно решение №1/9.12.2012 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №83/01.02.2021 г. по гр. д. №2978/2019 г. на второ г. о. и решение №101/14.07.2015 г. по гр. д. №891/2015 г. на ВКС, второ г. о. Цитирани са и решение №18/24.03.2021 г. по гр. д. №418/2020 г. на ВКС, четвърто г. о., решение №162/18.12.2019 г. по гр. д. №761/2019 г. на ВКС, второ г. о., решение №306/21.12.2013 г. по гр. д. №1068/2013 г. на ВКС, първо г. о., решение №3/11.09.203 г. по гр. д. №291/2012 г. на ВКС, първо г. о., решение №11/29.02.2016 г. по гр. д. 3942/2015 г. на ВКС, първо г. о., решение №114/20.06.2016 по гр. д. №760/2016 г. на ВКС, първо г. о.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да съобрази дали съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска собственост може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на такава за конкретен недвижим имот в патримониума на държавата; как следва констатацията дали един имот е безстопанствен да се гради - на база липсата на всякакви данни за собственик на имота към влизане в сила на устройствения план, или когато от доказателствата по делото се установява противното - има данни за собственици по разписен лист към КП на квартала - съдът е длъжен да се съобрази с наличните данни по разписни листа; ако, и след като съдът е възприел тезата, че един имот не може да се актува като държавен, следва ли да се изследва възможността за придобиване по давност на имота, и достатъчни ли са гласни доказателствени средства като способ за доказване на упражняване в определен период от време на фактическа власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на татуляра на правото на собственост, при демонстриране на поведение на собственик (animus)?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, събрани по делото, да обсъди всички произтичащи от тях релевантни за спора факти, както и възраженията на страните, или може да обоснове изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства и при пълно пренебрегване на други?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Относно необходимостта съдебното решение да бъде обосновано с аналитични и логични изводи на решаващия състав на база ангажираните от страните по делото доказателства и касаещи правните им последици за конкретния правен спор; Относно приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на начина на зачитане изтеклия срок на придобивната давност като начален и краен момент, за значението на момента на релевиране искането на правоимащия за зачитане последиците на този срок при условията на осъществено в този период от време владение в хипотезата на снабдяване с констативен нотариален акт; С какви фактически действия се осъществява явното и несъмнително владение по чл. 68 ЗС и конкретно дали е явно и несъмнително владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, неговото ограждане, системно почистване от изхвърляни боклуци, и без за тези действия да са налице прояви на противопоставяне на собственици; За значението на допуснатото процесуално нарушение на основния принцип за справедлив процес по чл. 13 ГПК по отношение на законосъобразността на произнесен съдебен акт при установен необосновано продължителен процес – в настоящия случай от 3 години, между приключване на съдебните прения и евентуалното произнасяне на съдебното решение и неговото обективиране във формата, императивно установена от закона.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При възражение на ответника, основано на придобивна давност, необходимо ли е ответникът да установи начина на завладяване на имота с оглед изискването владението да е явно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивния съд при постановяване на решението си да направи цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди показанията на всички разпитани свидетели по делото по отделно и в съвкупност с целия доказателствен материал, да прецени всички обстоятелства, свързани с възприемането от свидетелите на изложените пред съда факти, а при противоречие в показанията им, да изложи обосновани мотиви относно това на кои свидетели дава вяра и на кои не, да извърши преценка на обективността на показанията на свидетел, за който е приел, че е заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК и да ги цени, ако от данните по делото може да се приеме, че евентуалната заинтересованост на свидетеля не влияе на достоверността на показанията му?
Изводът на съда, че едно лице е започнало да упражнява самостоятелна фактическа власт върху спорния имот на основание, което не произтича от наследяване, с оглед на което презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима, може ли да почина на предположение или следва да се основава на надлежни доказателства?
Изявлението на собственика, че след смъртта му желае имота да остане на лице, което не е негов наследник има ли правно значение за установяване на владение, ако имота не е предаден на това лице и то не е установило фактическа власт върху него?
Какви действия следва да бъдат извършени върху незастроен поземлен имот, за да се приеме, че лицето изпълнява обективният елемент от владението – упражняване на фактическа власт върху имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

12336 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела