чл. 250 ГПК

При неизпълнение на задължението по чл. 380, ал. 1 КЗ на претендиращото обезщетение лице да посочи банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетение, не настъпва ли автоматично забава на същото това лице поради липса на обективна възможност за застрахователя да изплати обезщетение? Не следва ли при неизпълнение на задължението по чл. 380, ал. 1 КЗ на претендиращото обезщетение лице да посочи банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетение, да бъде санкционирано с лишаването на това лице от получаване на лихви за забава? Необходимо ли е настъпването на някаква друга предпоставка освен непредставяне на банкова сметка от претендиращото за обезщетение лице, за да настъпи предвидената в чл. 380, ал. 3 КЗ забава на кредитора? Посочването на банкова сметка на лице, различно от титуляра на правото да получи обезщетение, без да са налице законовите предпоставки и/или при наличие на пречки за изплащане на обезщетение по нея, може ли да се приравни на хипотезата на непредставяне на банкова сметка? Съдържа ли се разлика в изискваното действие по чл. 429, ал. 3 КЗ: „уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие, но „предявяване на застрахователна претенция от застрахованото лице? Действието, което следва да изпълни претендиращото обезщетение лице по чл. 429, ал. 3 КЗ – предявяване на застрахователна претенция, включва ли в себе си посочването на банкова сметка, по която да може бъде изпълнено задължението на застрахователя за обезщетяване? Представлява ли представянето на банкова сметка, по която да бъде изпълнено задължението за обезщетяване, основание на акцесорната претенция за присъждане на лихви за забава върху обезщетението, а датата на предоставянето на банкова сметка представлява ли размерът на тази акцесорна претенция? При дело по пряк иск срещу застраховател длъжен ли е съдът да установи основанието на акцесорната претенция за присъждането на законна лихва за забава, а именно – дали е представена банкова сметка, и размерът на тази акцесорна претенция – кога е представена банкова сметка, за да уважи тази акцесорна претенция? Длъжен ли е съдът, разглеждащ пряк иск срещу застраховател, да предприеме действия по осигуряване на банкова сметка, по която да бъде изпълнено задължението на застрахователя за обезщетяване, с оглед собственото му задължение да впише банкова сметка, произтичащо от нормата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК? Не представлява ли непълнота на постановено съдебно решение липсата на посочена и вписана в решението банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане – в съответствие с разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК?