Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 250 ГПК

Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

чл. 250 ГПК

Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

какво застрояване е било предвидено в парцела, съгласно заповед №443/05.11.1982 г. и заповед №РД-50-09-322/23,05.1986 г. - дали комплексно малкоетажно или многоетажно застрояване. По делото са събрани пред първата инстанция гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. К. и П. Гърков. Според показанията им, които въззивният съд е намерил за непротиворечиви за съответните обстоятелства, те познават добре и четиримата ответници и живеят в процесната жилищна сграда, първата от 1996 г., а вторият от 1995 г. И двамата свидетели твърдят, че апартаментът, който Д. Д. С. и съпругата му Р. Б. закупили, бил купен за техните деца - ответниците Д. Д. С. и С. С.. От самото начало родителите твърдели, че купуват апартамента за тях. Те извършили всички довършителни работи в този апартамент, като демонстрирали намерението си, след като децата пораснат, да ги оставят да живеят в жилището. Жилището било на замазка и те поставили фаянс, настилки, боядисали го, като казвали, че жилището е купено за децата им и ще остане за тях. Децата ползвали жилището докато били ученици и след това, като пораснали. Ограничаване на достъпа до жилищата имало за кратко чрез поставена строителна ограда, която после била премахната. За другите обитатели на сградата не било тайна кой обитава процесния апартамент, те го посещавали, като ходели на гости на ответниците, децата правели купони. Според показанията на двамата свидетели и в момента ответниците Д. Д. С. и С. С. живеят в това жилище. Свидетелят Гърков посочва, че знае за водено срещу ответника Д. Д. С. дело за обезщетение и че същият е плащал такова. Според свидетелката К. срещу родителите имало дело по чл. 38а ЗЖСК, но то било прекратено. По делото е представен незаверен препис от решение по гр. д. №5060/1999 г. на СРС по иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК, за което не са представени доказателства да е влязло в сила и самите ищци не твърдят, че същото е влязло в сила.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане и решаване на въпроса за пълна ревандикация на наследствения ни имот, да изходи от принципите за законност и справедливост (чл. 4 КРБ), за защита на заявеното ни имуществено право (чл. 17, ал. 3 и чл. 56 КРБ), за да не допусне нарушение на Основния закон“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС, и така да обезпечи гарантираните ни права по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, чл. 1 Допълнителен протокол №1 към същата, както и чл. 1 и чл. 17, т. 1 ХОПЕС - за обективно и справедливо разрешаване на имуществения правен спор“; 3. „Когато владеенето на урегулиран поземлен имот се осъществява без правно основание от трето на съсобствеността лице - ответник по равандикационен иск по чл. 108 ЗС, следва ли то да манифестира пред действителните съсобственици на същия имот /ищци по делото/ намерението си за своене на недвижимата вещ чрез явни действия, като задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност“; 4. „Следва ли в този случай лицето, което е установило фактическа власт върху недвижимия имот с намерението да трансформира държанието му във владение върху цялата вещ, да се ползва от презумпцията за придобивната давност по чл. 69 ЗС“; 5. „Длъжен ли е решаващият съд при разглеждане и решаване на спора за неоснователното владеене на недвижимия имот и неговата ревандикация от трето на собствеността лице, да установи принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, спрямо ид. части на всеки един от съсобствениците; 6. „Как следва съдът да определи обема на правата, които могат да бъдат признати на ищците, в производството по ревандикационен иск, ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният срок по чл. 116 ЗЗД не е изтекъл, както за участващите съсобственици, така и за трети съсобственик, който не е участвал по делото“; 7. „Как следва да разреши правен спор за ревандикация, когато е налице конкуренция между две различни по основания права на собственост, легитимирани от спорещите страни с различна по сила нотариални актове за собственост“; 8. „Длъжен ли е съдът служебно да конституира в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС трето лице - съсобственик, който не е взел участие по делото в първата инстанция, с оглед да не бъдат увредени правата и законните интереси на останалите съсобственици - ищци, за ревандикация на имота в пълен обем“; 9. „Допустимо ли е съдът да постанови съдебния си акт, без въобще да изложи мотиви по направените възражения и доводи на жалбоподателя във въззивната му жалба и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно релевантни факти и обстоятелства за основателността и за ревандикацията в пълен обем на оспореното право“. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №59/24.07.2013г., по гр. дело №392/2012 г. на ВКС, IV г. о., и решение №130 от 14.07.2016 г., по гр. дело №150/2016 г. на ВКС, IV г. о. По този въпрос сочи и, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. Погасява ли се по давност възражение за недействителност на трудовия договор, извлечено от някое от основанията за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД? Сочи че, е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. Погасява ли се по давност иск за обявяване на привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД? Сочи, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС III г. о.; 4. Възможно ли е исковата молба да играе ролята на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГГК, когато в нея се съдържат изявления на ищеца, създаващи вероятност за привидност за сключения с ответника договор? По този въпрос сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 5. Може ли да се направи преценка за наличието/липсата на привидност на договора от външно изразените от страните изявления и действия? Сочи противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС, III г. о и решение №475 от 17.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о., 6. Важат ли ограниченията па чл. 165, ал. 2 ГПК за допускане на свидетелски показания когато следва да се разкрие неморален и противоречащ на императивни норми привиден договор? Сочи противоречие с решение №148/22.10.2020 г., по гр. дело №489/2020 г. на ВКС, IV г. о., 7. Допустимо ли е доказването на обстоятелства, за които страната носи тежестта, да се извърши чрез косвени доказателства? По този въпрос сочи противоречие с решение №135 от 12.12.2018 г. по гр. дело №4288/2017 г. на ВКС, III г. о.; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Сочи, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №176 от 31.10.2017 г., по т. дело №2299/2016 г. на ВКС, II т. о., решение от 25.01.2022 г., по гр. дело №491/2020 г. на ВКС, II г. о.; 9. При постановяване на решението длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по депото доказателства, които са от значение за спора, поотделно и в тяхната съвкупност? Посочени са решения, в противоречие с които се е произнесъл въззивния съд-решение №125/29.05.2012 г., по гр. дело №534/2011 г. на ВКС, решение №411/27.10.2011 г. по гр. дело №1857/2010 г. 10. Възможно ли е едни и същи фактически обстоятелства да покриват съставите и да обосновават различни основания за нищожност? Сочи противоречие с решение №52 от 14.05.2021 г., по гр. дело №4923/2019 г. и решение №40 от 07.04.2020 г., по т. дело №2383/2019 г. на ВКС; 11. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва недействителност на договора извън случаите на привидност? Сочи се противоречие с решение №405/25.11.2014 г., по гр. дело №3709/2014 г. на ВКС и евентуално, че е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 12. Какво следва да бъде съдържанието на т. нар. начало па писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и следва ли същото да разкрива в пълен обем привидността на договора? Сочи противоречие с решение №435 от 01.03.2013 г., по гр. дело №370/2012 г. на ВКС, I г. о и решение №55 от 18.03.2010 г., по гр. дело №905/2010 г. на ВКС III г. о. 13. При преценка достоверността и обективността на свидетелските показания, следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят е възприел правнорелевантните факти, за които дава показания, както и в кои случаи следва да се кредитират показанията на свидетел, за които са налице данни за заинтересованост? Сочи, че е налице противоречие с решение №802/23.02.2011 г., по гр. дело №1783/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №327/28.03.2018 г., по гр. дело №5411/2016 г. на ВКС, IV г. о.; 14. Кога е налице нищожност на договора поради заобикаляне на закона? Поддържа се противоречие с постановките на ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т. дело №1/2020г на ОСГТК на ВКС и решение №475 от 14.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о; 15. В какви рамки в длъжен съдът да окаже съдействие на страните и да даде защита по делото? Допустимо ли е това съдействие да се разпростре и по отношение на ненаправени от страната възражения, свързани с основателността/неоснователността на предявения иск? Сочи противоречие с решение №120 от 11.12.2018 г. по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., решение №292 от 16.10.2018 г. по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №92 от 14.04.2016 г. по гр. д. 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №19 от 30.05.2011 г. по гр. д. 262/2010 г. на ВКС, II г. о., 16. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по ненаправено от ответника възражение и да приеме за настъпили правни последици, каквито не се претендират от него? Позовава се на противоречие с решение №292 от 16.10.2018 г., по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о. и решение №120 от 11.12.2018 г., по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., 17. Длъжен ли е съдът да разгледа възраженията на ответника в поредността, в която са заявени? Сочи противоречие с решение №609 от 15.01.2009 г., по т. д. №323/2008 г. на ВКС, I т. о., евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и 18. При наличие на допуснато предварително изпълнение на първоинстанциоиио решение и издаден в полза на ищеца изпълнителен лист, направеното от ответника извънсъдебно плащане на сумите по решението и изпълнителния лист с цел избягване на принудително изпълнение, представлява ли доброволно погасяване на задължението? По този въпрос, сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Съдът по иска по чл. 135 ЗЗД длъжен ли е да се произнесе по всички възражения, с които възникването на вземането се оспорва от длъжника и от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил? 2. За отговора на въпроса има ли значение, че вземането е установено със сила на пресъдено нещо, но лицето, в полза на което длъжникът се е разпоредил, не е участвало в процеса по постановеното влязло в сила решение? и 3. Длъжен ли е съдът по иска за обявяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка поради личен дълг на единия съпруг – за 1/2 ид. част от имота, да се произнесе по възражението на длъжника или на лицето, в чиято полза последният се е разпоредил, че макар имотът да е бил придобит по договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, е станал собственост на съпруга-недлъжник поради пълна трансформация на лично имущество? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърдят, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, на третия - в противоречие с решение №193/22.07.2016 г. по гр. д. №4144/2015 г. ВКС, IV-то ГО, а вторият, повдигнат само от касатора Л. П., да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения (по чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 296 ГПК), причината за неправилното прилагане и на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за включване на акцесорния иск в предмета на делото пред първа, въззивна и касационна инстанция, до влизане в сила на крайния съдебен акт, достатъчно условие е акцесорният иск за законна лихва да е бил своевременно предявен в исковата молба, и при условията на висящо производство по главния иск съдът всякога дължи едновременно произнасяне и по акцесорния иск за законна лихва?“, „3. Какъв е процесуалният ред за ищеца да поиска от съда да изпълни задължението си да се произнесе по своевременно предявения в исковата молба акцесорен иск за законна лихва и кой е крайният момент по висящото дело, до който ищецът може да поиска от съда допълване на първоинстанционното решение, респ. кой е крайният момент по делото, до който ищецът може да поиска от съда произнасяне по същество по предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.1. Дали предвидените в закона процесуални права на страните следва да бъдат упражнени последователно или независимо един от друг, за да бъде включен в предмета на делото пред въззивния съд спора по предявения с исковата молба акцесорен иск за законна лихва – в това число дали ищецът първо следва да подаде задължително молба по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта досежно присъждане на законна лихва, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.2. На второ място, дали ищецът следва задължително да подаде въззивна жалба срещу отказа на съда да се произнесе по същество на спора по предявения акцесорен иск за законна лихва в постановеното първоинстанционно решение, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.3. На трето място – дали за въвеждане в предмета на делото пред въззивния съд на акцесорния иск за законна лихва е достатъчно ищецът да е предявил своето искане за законна лихва с исковата молба, респ. необходимо ли е ищецът да подаде ново искане пред въззивния съд, инкорпорирано в писмения отговор по въззивна жалба, с което да заяви, че поддържа акцесорния иск за законна лихва, редом до главния иск, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд разглеждането както на главния иск, така и на съединения с него акцесорен иск за законна лихва?“ „4. Кой е крайният момент, до който страната /ищецът/ може да поиска от съда допълване на съдебното решение по чл. 250 ГПК досежно предявения акцесорен иск за законна лихва, предвид взаимовръзката на обусловеност между главния иск и съединения с него акцесорен иск за законна лихва, който поставя в състояние на висящност едновременно и двата иска, докато и ако има обжалване на решението в частта по главния иск? Дали крайният срок за допълване на решението по чл. 250 ГПК с произнасяне досежно акцесорния иск за законна лихва тече, считано от датата на влизане в сила на решението по главния иск, предвид обстоятелството на съществуваща обусловеност между главния и акцесорния иск за законна лихва, което поставя в състояние на висящност производството и по двата иска и създава задължение за съда да се произнесе и по акцесорния иск за законна лихва, докато и ако е налице висящност на производството по главния иск?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните, като твърди, че не са обсъдени доводите му във връзка с обективния елемент на фактическия състав по чл. 135 ЗЗД „увреждане на кредиторите, както и тези, касаещи субективния елемент, а именно: „компроментираните според касатора показания на свидетелката К., която била съпруга на управителя на дружеството в несъстоятелност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Кога съдът, постановил съдебното решение, дължи неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК и какви са (предпоставките) за уважаване на молба за допълване на съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

123197 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право