чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК

При определяне възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв обвързан ли е съдът с претендирания от оказалия безплатната правна помощ адвокат конкретен размер на възнаграждението, посочен в списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, когато липсва възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна? При присъждане и определяне на адвокатско възнаграждение трябва ли адвокатите, които получават възнаграждението си в брой или по банков път от клиента и тези, на които съдът определя такова по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, при успешен изход на делото да бъдат поставени в равни условия на възмездност? Винаги ли се следва допълнително адвокатско възнаграждение на адвоката, представляващ клиента си по чл. 38, ал. 1 ЗАдв за всяко открито заседание след второто, нужно ли е да бъдат извършвани някакви конкретни процесуални действия, както и дали следва да бъде даден ход на делото, или е необходимо само адвокатът да се яви по делото, за да защити клиента си или да осъществи защитата по писмен начин, за да са налице условията за присъждане на това допълнително възнаграждение? При определяне възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва ли съдът да съобрази и приложи критериите на новата разпоредба на чл. 36, ал. 3 ЗАдв /изм. ДВ, бр. 17/2026 г./, към която препраща чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв /изм. ДВ, бр. 17/2026 г.?/ При липса на ниска фактическа и правна сложност на делото следва ли съдът да присъди по-високо и справедливо адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и да се съобрази с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22? Възможността на въззивния съд по чл. 272 ГПК за препращане към първоинстанционните мотиви означава ли, че той не следва да изложи свои и да обсъди всички възражения в жалбата?