чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: […]
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: […]
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/ Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти и длъжен ли е съдът да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд?; 2/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля?; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 3/ Инвеститорският контрол ангажира ли с представителство възложителя пред изпълнителя и задължителни са указанията на инвеститорския контрол по отношение на изпълнителя?; Какво е съдържанието и функциите на понятието „инвеститорски контрол“ по см. на чл. 140, ал. 5, т. 3 ЗВ?; Инвеститорският контрол представлява ли възложителя пред изпълнителя? Касаторът се позовава на допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и твърди противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г. и ППВС №1/1985Г. и с практиката на ВКС, обективирана в решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на II г. о., решение №60298/18.08.2022 г. по т. д. №4163/2020г. на IV г. о. – по втората група въпроси, а по първи въпрос – противоречие с решение №458/23.11.2011г. по гр. д. №73/2011г. на ВКС, I г. о. и решение №886/13.12.2010 г. по гр. д. №1553/2009г. на ВКС, I г. о. По третата група въпроси въвежда допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – счита, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не са формулирани. Твърди се, че като не е разгледал подробно и детайлно по същество представените гласни и писмени доказателства, пропускайки съществени и важни елементи както от събраните гласни доказателства, така и игнорирайки изцяло и напълно предоставените писмени такива от ответните страна, съдът е достигнал до неточни правни изводи, въз основа на които неправилно и необосновано е потвърдил първоинстанционното съдебно решение. Твърдят също, че решението е постановено при неправилно отчитане и анализиране на събрания доказателствен материал и същото е необосновано.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на петия въпрос се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК. По отношение на шестия въпрос се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и съответно т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

в каква категория е централата на ищеца, съдебният състав е приел, че с оглед доказателствата по делото, ВяЕЦ на ищеца попада в категорията централи, работещи до 2 250 часа. За да формира този извод съдът е посочил, че самият ищец твърди, че произведената ел. енергия винаги е била заплащана по единична цена от 188.29 лв./МВтч. Относно произведената ел. енергия през 2017 г. също се твърди, че до достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника ел. енергия по цена от 188.29 лв./МВтч – преференциална цена, утвърдена c т. 7 от Решение №Ц-018/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като същата се отнася за централи, работещи до 2 250 часа работа. Освен това, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на 173.06 лв./МWh. Напротив, от представените доказателства следва че ВяЕЦ на ищеца е в категорията, работещи до 2 250 часа, в който смисъл са и издадените от страната фактури, представени с исковата молба, както и отбелязванията в чл. 18, ал. 4 от договора за изкупуване – цената, която е определена за централи, работещи до 2 250 годишни часове работа – 189 лв./МWh. За тези централи се отнася и НСП, използвано ДКЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. от 2000 КWh, по която цена са издавани и фактурите от ищеца. Същото е определено както в отменената по съдебен ред т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение №СП-5/28.03.2019 г. и Решение СП-1/15.10.2020 г. За това, следва да се направи извод, че по сключения договор за изкупуване страните са се съгласили ВяЕЦ на ищеца да е в категорията централи, работещи до 2 250 часа работа, при която преференциалната цена е определена на 188.29 лв./МWh.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Представлява ли неоснователно действие поставянето на преграда в коридор в сграда етажна собственост, възпрепятстваща достъпа до общи части /тавански помещения/ ако преградата е била поставена с цел защита правото на собственост върху индивидуални обекти и какъв е балансът между правото да се ползват общите части и правото на собственика да защити правото си на собственост върху своя имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

към кой момент следва да бъде определен размерът на дължимото обезщетение, произтичащо от непозволено увреждане – към момента на деликта или на постановяване на решението, и за кои вреди носи отговорност и дължи обезвреда деликвентът по непозволено увреждане, налице ли е съпричиняване при употреба на алкохол от пострадалия, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

се е позовал на т. 8 ТР №1/19.05.2004 г. по гр. д. №1/2004 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че комбинираната (смесена) съсобственост възниква в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Прието е, че при смесената съсобственост делбата не може да се извърши по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 349, ал. 2 ГПК, а чрез изнасяне на имота на публична продан. Последващата практика на ВКС е развила даденото разрешение с посочване, че разглежданите в т. 8 ТР №1/2004 г. хипотези на смесена (комбинирана) съсобственост нямат предвид случаите, при които собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между някои от тях. Прието е, че имотът е запазил наследствения си характер за съделителите и доколкото в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, която изцяло е възпроизведена като текст с действащия чл. 349, ал. 2 ГПК. Окръжен съд – Добрич е взел предвид и практиката на ВКС - решение №18/27.02.2013 г. по гр. д. №572/2012 г., I г. о., решение №144/11.07.2014 г. по гр. д. №7209/2013 г., I г. о., решение №158/25.11.2016 г. по гр. д. №2233/2016 г., II г. о., в която е доразвито разрешението по тълкувателното решение с посочване, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, включително и когато при извършването на разпоредителната сделка с част от наследствен имот, приобретателят-сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от наследствения имот, а правата му произтичат от закона - чл. 19, ал. 1 СК /отм./, респ. чл. 21, ал. 1 от действащия СК. Въз основа на така изложеното, съдът е приел, че делбеното имущество в случая е с наследствен характер и възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е допустим способ за извършване на делбата му. Този му извод е обусловил потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Нищожно ли е нотариално завещание на основание чл. 42, б. б ЗН, във вр. с чл. 24, ал. 1 ЗН поради неспазена форма, ако е налице несъвместимост на свидетел съгласно чл. 584, т. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да пристъпи към тълкуване на договорните клаузи обективирани в двата договора при наличие на спор между страните или съмнение относно тяхното действително съдържание и ако извърши тълкуването, трябва ли да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии визирани в чл. 20 ЗЗД?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да съблюдава предвидените законови критерии за тълкуване на договорите съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и да тълкува действителната воля на страните, изразена в договор за покупко-продажба на селскостопанска техника от 19.03.2008 г. и договор за спогодба от 08.06.2016 г.; 3. Когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, вкл. относно обема на правата и предаване на владението на движимите вещи следва ли действителната обща воля на страните по договорите да се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД критерии, вкл. по отношение съдържанието на използваните в договора понятия, което при определените в закона предпоставки може да се различава от законовата дефиниция на същите и да е съобразено с обичая?; 4. При спор относно прилагане на договорна клауза и използвани в договора понятия, може ли съдът да постанови съдебно решение, без да тълкува действителната воля на страните съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД?; 5. Необходимо ли е съдът да се съобрази с уговорки на страните в договор, които са ясни, точни и недвусмислени?; 6. При тълкуване, длъжен ли е съдът да тълкува отделни уговорки във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целите договори?. По отношение на тази група въпроси се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС: решение №74/09.7.2019 г. по т. д. 1698/2018 г. на ВКС, II т. о.; Решение №89/17.07.2009 г. по т. д. 523/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение №1/24.07.2012 г. по гр. д. №777/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение №202/13.07.2012 г. по гр. д. №680/2011 г. на ВКС, I г. о.; 7. Признаването на дълга само от единия продавач- солидарен длъжник, направено след изтичане на срока на погасителната давност следва ли да се приеме и като отказ от изтекла давност?; 8. Какви действия следва да бъдат налице от продавача по договора от 2008 год. респективно от 2016 год., за да се приеме, че е извършил отказ от изтекла давност?. По отношение на въпроси с №№7 и 8 се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивната решение е в противоречие с: решение №603/07.04.1998 г. по гр. д. №2510/1997 г. на ВКС, V г. о.; решение №186/19.06.2013 г. по гр. д. №927/2012 г. на ВКС, IV г. о.; 9. Предоговарянето на срок за сключване на окончателен договор, чрез договор за спогодба, подписан само от единия продавач по първоначалния договор, без участието на другия и то само по отношение на част от вещите предмет на първоначалния договор за покупко-продажба може ли да се приеме, като анекс към първоначалния договор и може ли това действие от страна на единия продавач да се приеме за отказ от давност по отношение на целия дълг?. По отношение на последния въпрос, касаторът се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да излага конкретни обстоятелства за значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

ВЕЧЕ СЪМ АБОНАТ (ВХОД) АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела