чл. 632 ал. 1 ТЗ
Решение за прекратяване на производството
Чл. 632. (1) Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б , съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви обстоятелства трябва съдът да съобрази, за да приеме едно вземане на длъжника за несъбираемо при преценка за наличие на състояние на неплатежоспособност в производство по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника? Достатъчно ли е да се прецени едно вземане като несъбираемо само поради наличието на наложени запори от кредитори на длъжника, или съдът следва да изследва и обективното състояние и характеристики на вземането и на наложените върху него запори, както и дали по своя характер и правни последици наложените запори са обезпечителни или изпълнителни?
Може ли вземане на държавата по предявен от КОНПИ осъдителен иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ (чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ да бъде предявено в открито производството по несъстоятелност на ответник по иска, и приложима ли е разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на това вземане в случай на неговото непредявяване в преклузивия срок по чл. чл. 688, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ?
Длъжен ли е съдът по несъстоятелността (включително въззивният съд) при разглеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност служебно да установява факти и да събира доказателства, релевантни към въпроса за наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника, в т. ч. да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на реалното съществуване в актива на дружеството на посочени в неговия счетоводен баланс краткосрочни инвестиции и други краткотрайни активи?
Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който е релевантен за конкретния спор и е от решаващо значение за делото, без да е посочил този факт като нуждаещ се от доказване и без преди това във въззивното производство да е уведомил страните, че го счита за спорен?
Каква е степента на задължителност на указанията на Върховен касационен съд по прилагането и тълкуването на закона за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК - безусловна ли е тази задължителност или са допустими отклонения от указанията при повторното разглеждане на делото от въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 155 ГПК, чл. 233 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 608 ал. 2 ТЗ, чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 631 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 739 ал. 1 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подаването на искане за възобновяване на производство по несъстоятелност в законовия едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, достатъчно условие ли е, за да не бъде прекратено производството по несъстоятелност и да бъде постановено заличаване на длъжника ТР на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ или е необходимо едновременно с това да се удостовери, че е налице достатъчно имущество или да се депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски?
При направено искане за възобновяване на производство по несъстоятелност в законовия едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, следва ли доказателствата за наличие на предпоставките за възобновяване да бъдат събрани в открито съдебно заседание с участието на страните при спазване на принципите на публичност и непосредственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Попада ли в обхвата на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ заповедта на дружеството длъжник за начисляване на допълнително материално стимулиране (ДМС) в полза на негов работник/служител и подлежи ли на атакуване по този ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 135 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 614 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 646 ал. 1 ТЗ, чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 649 ал. 3 ТЗ, чл. 649 ал. 6 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 693 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли търговският характер на вземането по чл. 608, ал. 1 ТЗ да се определя от качеството и дейността на кредитора или от качеството търговец на длъжника и връзката на сделката с неговото търговско занятие (предмет на дейност), включително при презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ?;
Лишава ли еднократното сключване на сделка от търговец сделката от търговски характер, когато тя попада в предмета на дейност на търговеца и е насочена към осъществяване/подготовка на тази дейност?;
Допустимо ли е съдът да откаже откриване на производство по несъстоятелност, без да изследва неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността, когато кредиторовото вземане е установено с влязъл в сила арбитражен акт, а спорът се свежда до квалификация на сделката като търговска или нетърговска?;
Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди наведените във въззивната жалба доводи, вкл. и да излезе извън пределите на жалбата, с която е сезиран, а също и без да обсъди всички искания и възражения на страните, имащи значение за акта му по съществото на правния спор, вкл. и без да е извършил преценка на доказателствата, както го задължава чл. 12 ГПК?;
При изложени обективни предпоставки, които обуславят приложението на чл. 630, ал. 2 ТЗ, каква следва да бъде преценката на съда за прилагане на хипотезата на този законов текст?;
Когато е признато от ответника – длъжник в производството по несъстоятелност, че фактически е преустановил дейността на предприятието си, това явява ли се достатъчно основание, за да се постанови прекратяване на дейността му и обявяване на същия в несъстоятелност при хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Деликтна или договорна е отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН и в тази връзка приложим ли е критерият дължима грижа при определяне наличието на предпоставките за възникване и реализиране на тази отговорност /противоправност на поведението, причинна връзка между него и вредата и вина/ или бившият администратор на банка би отговарял за вреди само при допуснато отклонение от изрично предписано негово задължение за поведение?
Следва ли предявяването или непредявяването на косвен иск по чл. 134 ЗЗД за упражняване имуществените права на кредитополучателя и на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо банката на увреждащи действия на кредитополучателя да се обсъди от съда по иск за ангажиране на отговорността на бивши администратори на банката по чл. 57, ал. 3 ЗБН във връзка с преценката дали синдиците на несъстоятелна банка са предприели всички адекватни съдебни действия срещу кредитополучателя и са изчерпали всички предвидени в закона средства за откриване, обезпечаване, съхранение на и изпълнение върху имущество на кредитополучателя, при положение, че по делото е налична информация за бездействие на кредитополучателя спрямо притежавано негово имущество и за разпоредителни сделки с притежавано към момента на неизпълнението по кредита негово имущество?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства?
Към кой момент следва да се извърши преценка за предвидимост на вредите по чл. 82 ЗЗД и в частност може ли да се приеме, че несъбираемостта на отпуснат банков кредит е била предвидима към момента на предоставяне на кредита при положение, че впоследствие кредитополучателят е бил обявен в несъстоятелност, а началната дата на неплатежоспособността /определена с решението по несъстоятелност, което действа спрямо всички/ следхожда датата на отпускане на кредита с повече от 6 месеца?
Чрез какви доказателствени способи се установява несъбираемост на вземане по договор за банков кредит, съществуваща към момента на отпускането на кредита?
При наличие на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗКИ съществува ли задължение за изпълнителните директори самостоятелно да извършват преценка на кредитния риск или следва да се приложи предвидената законодателно делегация, съгласно приетата организация, създадени правила в изпълнение на същия текст на чл. 73, ал. 1 ЗКИ?
След като отговорността на администраторите на банката е договорна, то вината във формата на небрежност се презюмира и съответно отговорността обхваща предвидимите вреди, а за да обхваща всички вреди следва ли формата на вината да е умисъл или груба небрежност и следва ли тази форма на вината да подлежи на доказване?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, като реши спора по същество и направи собствени изводи от събраните доказателства и по всички наведени от страните доводи?
Какъв е обхватът на дължимата грижа на администратор, следва ли дължимата грижа на добрия банкер и следва ли този обхват да включва и оправданото професионално предположение на добрия банкер, че е възможно да настъпи неплатежоспособност и оттам несъбираемост на вземането към един по-късен момент?
Ако дължимата грижа на добрия банкер обхваща и този елемент, то как се установява, че е било обективно възможно да се извърши такова оправдано професионално предположение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
пар. 1 т. 7 ДР ЗБН, чл. 10 ал. 1 ЗКИ, чл. 133 ЗЗД, чл. 134 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 237 ал. 2 ТЗ, чл. 240 ал. 2 ТЗ, чл. 240 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 57 ал. 1 ЗБН, чл. 57 ал. 3 ЗБН, чл. 60а ЗБН, чл. 625 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 739 ал. 2 ТЗ, чл. 739 ТЗ, чл. 82 ЗЗД, чл. 83 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
При предявен иск с правно основание чл. 627 ТЗ коя страна носи доказателствената тежест за установяване на конкретната причинно - следствената връзка между неизпълнението на задължението по чл. 626 ТЗ и твърдяната вреда и още по-конкретно кой носи доказателствената тежест да установи факта, че ако състоянието на неплатежоспособност е било заявено в срока по чл. 626, ал. 2 ТЗ това би водело не само до откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, но и до обявяването му в несъстоятелност, при което именно се прекратява дейността на търговеца?
Може ли въззивният съд да измени доклада по делото на първоинстанциония съд, в частта за разпределената доказателствена тежест, ако във въззивната жалба няма оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по молба на длъжника.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 608 ал. 1 ТЗ, чл. 608 ал. 3 ТЗ, чл. 608 ТЗ, чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 626 ТЗ, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 631 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 632 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 742 ал. 1 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Обвързан ли е въззивният съд от влязлото в сила произнасяне по чл. 194, ал. 3 ГПК за неистинност на частен документ и може ли да изгради извод за съществуване на договорно отношение, основанo на съдържанието на този документ, след като същият е изключен от доказателствата по делото като неистински, респективно във въззивната жалба няма наведени аргументи срещу решението в тази му част?
Следва ли съдът да приеме, че е налице валидно договорно правоотношение между търговци, когато по реда на чл. 193–194 ГПК е установено, че подписите под представения договор и приемо-предавателен протокол, не произхождат от лицето, посочено като техен автор, и не е установено кое лице действително ги е подписало?
Имат ли счетоводните записвания и издадената фактура доказателствена сила да установят съществуването на договорно правоотношение и да заместят липсата на автентичен първичен документ, когато по делото е установено, че представеният договор и приемо-предавателен протокол са неистински частни документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Доказването в исково производство по чл. 57, ал. 3 ЗБН на противоправно поведение на администраторите, както и доказването на настъпила за несъстоятелната банка имуществена вреда, определящо ли е за преценката на съда относно наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, вкл. за преценката относно наличието на пряка причинна връзка на доказаната вреда с установеното противоправно поведение на администраторите?
Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато едва в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучател по отпуснат банков кредит се установи, че към момента на сключване на договора за кредит кредитополучателят е бил неплатежоспособен?
Какво е значението на определената дата на неплатежоспособност на кредитополучател по отпуснат банков кредит, установена в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя, за отговорността на администраторите по чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато вредата, представляваща несъбираемо вземане по правилото на чл. 739 ТЗ, се установи след прекратяване на правоотношенията между банката и администраторите, в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя?
Следва ли вземането на банката към кредитополучател по отпуснат банков кредит да се квалифицира като несъбираемо вземане, за да може същото да представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Общоизвестни и служебноизвестни факти ли са, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, намиращите се в свободен достъп и публикувани в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, и следва ли съдът да се съобрази с тях при установяването на елементите от фактическия състав на иск, квалифициран по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 146 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 203 ал. 1 КТ, чл. 240 ал. 2 ТЗ, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 47 ал. 6 ГПК, чл. 57 ал. 3 ЗБН, чл. 57 ал. 6 ЗБН, чл. 625 ТЗ, чл. 626 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 649 ТЗ, чл. 739 ал. 1 ТЗ, чл. 739 ТЗ, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Възможно ли е юридически лица, включително търговци, да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и/или да им бъде предоставена правна помощ в гражданския процес, при отчитане на техните финансови възможности и други релевантни обстоятелства?
Следва ли при преценка на искане за правна помощ от юридическо лице да се изследва и финансовото състояние на свързаните с него дружества, включително съдружници и акционери, за да се установи действителната нужда от предоставяне на такава помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.