всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК

Повторно разглеждане на делото
Чл. 294.  (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви обстоятелства трябва съдът да съобрази, за да приеме едно вземане на длъжника за несъбираемо при преценка за наличие на състояние на неплатежоспособност в производство по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника? Достатъчно ли е да се прецени едно вземане като несъбираемо само поради наличието на наложени запори от кредитори на длъжника, или съдът следва да изследва и обективното състояние и характеристики на вземането и на наложените върху него запори, както и дали по своя характер и правни последици наложените запори са обезпечителни или изпълнителни?
Може ли вземане на държавата по предявен от КОНПИ осъдителен иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ (чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ да бъде предявено в открито производството по несъстоятелност на ответник по иска, и приложима ли е разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на това вземане в случай на неговото непредявяване в преклузивия срок по чл. чл. 688, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ?
Длъжен ли е съдът по несъстоятелността (включително въззивният съд) при разглеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност служебно да установява факти и да събира доказателства, релевантни към въпроса за наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника, в т. ч. да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на реалното съществуване в актива на дружеството на посочени в неговия счетоводен баланс краткосрочни инвестиции и други краткотрайни активи?
Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който е релевантен за конкретния спор и е от решаващо значение за делото, без да е посочил този факт като нуждаещ се от доказване и без преди това във въззивното производство да е уведомил страните, че го счита за спорен?
Каква е степента на задължителност на указанията на Върховен касационен съд по прилагането и тълкуването на закона за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК - безусловна ли е тази задължителност или са допустими отклонения от указанията при повторното разглеждане на делото от въззивния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи? (По искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване на релевантни за спора факти?
Относно възможността на работодателя в съдебно производство за проверка законосъобразността на налагане на дисциплинарно наказание „уволнение да докаже посредством гласни доказателства, че ищецът- работник/служител е бил поканен да даде обяснения, тоест да докаже надлежно изпълнение на задълженията си по чл. 193 Кодекс на труда (КТ)?
Относно настъпването на преклузията за посочване на доказателствени средства в бързото производство и приложението на разпоредбата на чл. 312, ал. 2 ГПК, във връзка с последиците по 313 ГПК?
Относно законността на уволнението, когато са спазени процедурата и изискванията по чл. 193- 195 КТ само за част от нарушенията, извършени от работника/служителя?
Относно формата на обясненията на работника/служителя и дали работодателят може да изисква устни или само писмени обяснения за целите на дисциплинарното производство, както и дали е необходим нарочен акт за образуване на това дисциплинарно производство?
След като е изискал и събрал обяснения на служителя по реда на чл. 193 КТ, дължи ли работодателят обсъждането им с оглед изискването по чл. 195, ал. 1 КТ да бъде мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?
Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?
Относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение?
Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?
По въпроса за това как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?
За приложението на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарно наказание от работодателя?
За преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, поставен във връзка със задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарно уволнение да обсъди обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на служителя и възможните вредни последици от неизпълнението на възложена задача?
Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява върху цялостната дейност на работодателя?
Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по специално поведението на служителя и за това може ли критерият по чл. 189, ал. 1 КТ-поведението на служителя-да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и да доведе до потежко такова?
Относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание?
Дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Относно критериите на законодателя за правилна квалификация на иска и необходимостта за преценка редовността на исковата молба от гл. т. съответствие на изложени обстоятелства и заявен петитум?
Относно фактическите и правни основания за определяне на правна квалификация на заявения иск по чл. 361, ал. 1 ЗЗД и границите на отговорността на солидарния длъжник по ДЗЗД за загубите на дружеството, в хипотеза на погасени задължения на дружеството по реда на съдебното изпълнение на ЧСИ само от сметките на един от съдружниците?
Относно границите на отговорността на съдружник-търговско дружество в дружество по ЗЗД - за погасени парични солидарни задължения на дружеството, от другия съдружник чрез принудително изпълнение на ЧСИ, след прекратяването на дружеството, в хипотеза на преобразуване на дружеството, погасило задълженията, чрез вливане в друго търговско дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на делото да обсъди всички твърдения и възражения на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях?
Задължителни ли са за въззивния съд указанията на ВКС в отменителното касационно решение за процесуалните действия, които трябва да извърши при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При постановяване на решение по чл. 294, ал. 1 ГПК и предоставени задължителни изрични указания в този смисъл, длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди поотделно и в съвкупност всички относими към правния спор ангажирани доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, както и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира изцяло, при постановяване на решение по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК и предоставени задължителни изрични указания от ВКС в този смисъл, допустимо ли е преценката на въззивния съд по основния съществен за изхода на спора по делото въпрос за отговорността аз несключването на окончателен договор, респективно - за изпълнението и неизпълнението на страните по сключените помежду им Договор за посреднически услуги и Споразумение, да се основава предимно или само на доводите и възраженията на една от страните и приобщените от нея доказателства, без да бъдат взети предвид и подробно анализирани всички въведени от другата страна доводи и възражения, както и приобщените от последната доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023

Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС по прилагане и тълкуване на закона, произтичащи от постановеното отменително решение на ВКС, и при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК следва ли въззивният съд при новото повторно разглеждане да извърши всички действия, които са му указани/възложени от ВКС с отменителното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос със значение за изхода по конкретното дело, при наличие на някое от допълнителните селективни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след отмяна на предходното въззивно решение от ВКС и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за допускане до касационен контрол по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС. Няма спор в съдебната практика, вкл. част от цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения, както и служебно известни на настоящия състав решения по чл. 290 ГПК (решение №196 от 16.03.2017 г. по т. д. №1887/2015 г., ІІ т. о., решение №434 от 02.07.2024 г. по гр. д. №646/2023 г., ІV г. о. и др.), че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за състава на въззивния съд, на когото е върнато делото за ново разглеждане; че това процесуално правило е императивно, поради което липсва процесуална възможност, независимо от евентуалното несъгласие с указанията на касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното ѝ тълкуване на закона; че при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени, и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими; че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона задължават въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, да процедира по посочения в тях начин или да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция (освен при определени хипотези на отказ или оттегляне на някой от исковете, признание на иск или на отделни факти, събрани нови доказателства и др.).
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че въззивният съд е постановил акта си в съответствие с практиката на ВКС по чл. 294, ал. 1 ГПК. С решение №89/27.03.2025 г. по т. д. №1624/2023 г. състав на ВКС, I т. о., е отменил предходното въззивно решение по делото поради допуснати съществени процесуални нарушения (необсъдени редица доводи и оплаквания на „Овергаз Мрежи“ ЕАД и липса на изложени самостоятелни решаващи мотиви, съдържащи анализ на събраните доказателства, с произтичащите изводи за доказаност или недоказаност на релевантните факти). Според състава на ВКС, вместо да обсъди и анализира събраните доказателства във връзка с изложените от ищеца оплаквания, въззивният съд най-общо е посочил, че не се установява изпълнението на основното задължение на ищеца, като е приравнил измерените от средствата за търговско измерване количества, приети от ответника, на количествата, доставени от ищеца до пункта за приемане/предаване, без да анализира в тази насока експертните заключения и без да обсъди доводите на ищеца за смисъла на уговорката по т. 10.4 от договора. Делото е върнато за ново разглеждане с указания съдът да обсъди доводите и оплакванията във въззивната жалба и в отговора на ответника, да прецени значението им за спора, и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото да установи налице ли е твърдяното неизпълнение от страна на ответника като предпоставка за възникване на уговорените в т. 7.5 от договора последици.
Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, решаващият състав е обсъдил доказателствата по делото – договора за доставка на природен газ №494-191/30.08.2018 г., вкл. уговорката по т. 10.4 от договора, допълнителното споразумение №2 от 09.06.2020 г. за неприетото количество природен газ в периода 05.08.2019 г. до 31.03.2020 г. и приложения №№1 – 3 към него, годишната програма за доставка на природен газ, справките за заявени количества за процесните месеци октомври, ноември и декември 2019 г., месечните актове за доставка през съответните месеци и протоколи за разпределение, съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р. С., съдебно-техническа експертиза на вещото лице С. Т. и повторната съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. Г.. Съдът е анализирал отделните договорни клаузи една във връзка с друга, с оглед целта на договора и спецификата на отношенията, които регулира, при съобразяване и с доказателствата за изпълнението на задълженията на страните. Обсъдил е и възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави. След преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съдебен състав е достигнал до извод, че ищецът е доставил уговорените количества природен газ и е изправна страна по договора; осигурил е достатъчна наличност в газопреносната мрежа на страната, като ответникът е имал достъп до уговорените количества за доставка на природен газ, но не е извършил необходимите действия да получи всички количества на предварително заявени и одобрени доставки. Настоящият съдебен състав констатира, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил със задължителните указания на ВКС по приложението на закона (процесуален и материален), като правилността на изводите на решаващия състав не подлежи на контрол в настоящата фаза на производството при преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият поставен процесуалноправен въпрос също не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не съответства на мотивите на съда. Въззивният съд е обсъдил относимите доказателства по спорните въпроси, включително обобщено и заключенията на експертизите, посочвайки че кредитира повторното заключение на вещото лице Г. като пълно, ясно и логически обосновано. В този смисъл не може да се приеме, че съдът не е изложил мотиви в каква част възприема заключението и какви са фактическите му констатации. Обосноваността на тези констатации и законосъобразността на направените въз основа на същите правни изводи, както вече се посочи, не подлежат на обсъждане на този етап от касационното производство.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване.
Не е налице и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания акт, като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, ако съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или при превратно приложение на закона – в неговия обратен смисъл, както и ако е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай, решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са идентични с тези, с които е обоснована неправилността на решението в касационната жалба, като обсъждането им изисква преценка на доказателствата по делото, обсъждане на възраженията и доводите на страните, което изключва очевидността на сочения порок.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съдът присъжда ли трудовото възнаграждение в брутен размер, когато по иска по чл. 128, т. 2 КТ се докаже, че работодателят е удържал и внесъл дължимите от работника/служителя данъци и осигурителни вноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

12324 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела