всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Фактическа власт

По-долу можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Фактическа власт” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

1/ При разпределяне на отговорността за разноски съдът следва ли да съобрази във всички случаи дали ответникът е дал повод за завеждането на делото, както и причината за отхвърляне на иска и доколко това отхвърляне се дължи на новонастъпили факти? 2/ Правото на ответника на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК предпоставя ли се от извънпроцесуалното му поведение, т. е. дали ответникът е дал повод за предявяване на иска и дали е изпълнил свое задължение след предявяване на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
За началния момент на течението на погасителната давност по договор за изработка.
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор, като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя; възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр.15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно, въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона?
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза, ако се налага и служебно, и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Обстоятелството, че владелец е отправил покана за закупуване на имота, който владее, към собственика на имота, оборва ли презумпцията по чл. 69 ЗС относно неговия анимус?
Законосъобразно ли е едва с Решение на въззивна инстанция, съдът за първи път да се позове на възражение, което не е било правено от ответника в нито един момент; и след отделяне на спорното от безспорното, да се позове на правна уредба, която въвежда спорен момент в процеса, без да бъде дадена възможност на страните да изложат тези/доказателства по делото? Т. е Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса?
В контекста на презумпцията по чл. 69 ЗС, правото да се ползва незастроена част от стопански двор оборва ли презумпцията за владение при липса на данни за заплащане на възнаграждение по чл. 27а ЗСПЗЗ, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е и при какви условия един съсобственик да придобие по давност идеалната част на друг съсобственик, при положение, че невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал пределите на страната, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот, не упражнява фактическа власт и не се е противопоставил, а владеещият съсобственик е предприел действия, манифестиращи изключителна власт, като е манифестирал намерение за изключителна власт спрямо трети лица, свързани със съсобственика?
Налице ли е обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещ съсобственик, когато невладеещият не се интересува от имота и не изявява воля да упражнява правото си на собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения, възражения; да обсъди всички доказателства, да направи анализ както поотделно така и в тяхната съвкупност. (По установителен иск за право на собственост на основание изтекла придобивна давност на апартамент)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и в тази връзка – длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид и относимите към решаването на спора факти и обстоятелства, които са настъпили преди придобивния период, но имат пряко значение за установяване на обективните и субективните реквизити на придобивното давностно владение, за който се сочи, че е разрешен в противоречие със следната съдебна практика на ВС на РБ и ВКС: ППВС №1/1953 г. и разясненията, дадени от ВКС в ТР №1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК и ТР №1/2013 г. на ОСГТК, Решение №327 от 03.04.2017 г. по гр. д. №2119/2016 г. на ВКС, решение №98 от 14.07.2022 г. по гр. д. №2954/2021 г. на ВКС, решение №296 от 05.04.2017 г. по гр. д. №1776/2016 г. на ВКС;
Достатъчно ясна манифестация на намерението за своене ли са действия, извършени със знанието и без изричното противопоставяне на собствениците, каквито са: ограждане на цялата територия на своения поземлен имот, въвеждане на контролиран достъп до него и назначаване на денонощна ведомствена охрана, извършени и поддържани от недобросъвестния владелец през целия десетгодишен период на придобивната давност, за който се смята, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;
Длъжен ли е съдът да направи разграничение между преките и косвените доказателства, като изясни кои доказват в своята съвкупност релевантните факти; може ли, само по себе си, да се счита за оспорване на недобросъвестното придобивно владение фактът на преминаване на собственика или на негови наематели през завладяния поземлен имот, осъществявано при условия, изцяло определени от владелеца, установил своене на съответния имот; достатъчно ли е през придобивния период на владение собственикът да е сключил наемен договор за отдаване под наем на завладените имоти, за да се приеме, че с това си действие е прекъснал осъществяваната от недобросъвестния владелец придобивна давност, за който се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №80 от 3.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №2560/2017 г., IV г. о.; решение №208 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №127/2020 г., III г. о.; решение №50180 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №3675/2021 г., III г. о.; решение №50161/24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №3574/2021 г., III г. о., както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Действията на позоваващия се на придобивна давност сънаследник, изразяващи се в отстраняването от съсобствения имот на роднини на другия сънаследник /в случая син/, представляват ли ясно и недвусмислено демонстриране пред този друг сънаследник на намерението на владеещия имота сънаследник да установи владение и върху притежаваната от другия сънаследник идеална част от имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Разполага ли кредиторът с вземания за разноски за съхранение и пазене на ремонтирана движима вещ, с възможност да защити и реализира привилегията си на предпочтително удовлетворение на вземанията за тези разноски, произтичаща от упражненото право на задържане по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ, в рамките на индивидуално принудително изпълнение, инициирано от същия този кредитор, когато собственикът на вещта не е предявил иск за нейното връщане и поради това възражението за право на задържане не може да бъде релевирано по съдебен ред?
Необходимо ли е съдебно признание на правото на задържане, за да се реализира привилегията на предпочтително удовлетворение по чл. 136, т. 4 ЗЗД (да се приложи от съдебния изпълнител) в рамките на индивидуално принудително изпълнение за тези вземания срещу собственика на вещта?
Допустимо ли е правото на задържане да бъде предявено като самостоятелен иск, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск за защита на вземанията за разноски по ремонт, съхранение и охрана на движима вещ, предявени срещу собственика й?
Допустимо ли е правото на задържане да бъде предявено като самостоятелен иск, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск за защита на вземанията за разноски по ремонт, съхранение и охрана на движима вещ, предявени срещу собственика й?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустими ли са свидетелски показания за установяване съществуването на няколко отделни договора за изработка между едни и същи лица при липса на писмена форма за всеки един от тях, но при наличието на същия брой издадени фактури с отразени във всяка една от тях данни за страните, предмета на договора и цена за всеки един договор?;
При липса на писмена форма на договор за изработка допустимо ли е да се направи извод за предмета на този договор от посочената вид услуга в самата фактура, при ясно посочени във фактурата страни и цена на услугата?;
При липсата на изрични договорки между страните по договор за изработка допустимо ли е съдът да прави извод относно техническа и функционална характеристика на тази машина и взаимодействието й с други машини при положение, че по делото няма събран доказателствен материал за взаимодействието й с други машини без наличието на доказателства в тази насока по делото?;
При положение, че по делото не е събран доказателствен материал в тази насока, доколко съдът има основание да направи извод относно съществения характер на допълнителните модули на машината, ако тази характеристика не е била установена от доказателствата по делото, а фактът на използване на машината за затваряне на бутилки чрез завиване на капачките в значителен обем е в продължение на повече от една година?;
Допустимо ли е въззивният съд да направи извод за целта на предмета на договора за изработка при липсата на каквото и да е задание от възложителя към изпълнителя?;
При липса на писмен договор между страните как, откъде и по какви критерии съдът следва да изведе целта на договора?;
При липса на договор за изработка в писмена форма допустимо ли е при тълкуване целта на договора, функционалността и технологичната структура на изработеното, представляващо сложна машина, съдът да изключи от обхвата на обсъждане описанието на предмета на изработката, посочен в издадената фактура?;
Явява ли се добросъвестен възложител по договор за изработка, който след като е поканен от изпълнителя да му представи изготвена и изпратена нотариална покана за разваляне на договора, отказва да я предостави на изпълнителя, а я изпраща за връчване на последния от ЧСИ на седалището, на което на възложителя му е известно, че изпълнителят не се намира?;
Допустимо ли е съдът да направи извод, че изработеното не отговаря на целта на договора и е налице пълно неизпълнение на този договор, при липсата на писмена форма на договор за изработка и липса на каквото и да е задание /наличие само на фактури с отразен предмет на изработката и цена/ и при липса на изрично уговорена между страните цел, като се вземе предвид, че договореното е изработено, намира се във фактическа власт на възложителя и се ползва реално от него с търговска цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кои имоти попадат в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ?
Имот със селищен характер, намиращ се извън регулация, който не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може ли да бъде придобит по давност?
Преди отразяването на имотите в кадастралната карта на [населено място], същите представляват ли обособени обекти на правото и върху тях може ли да бъде осъществено владение от страна на ответниците?
Липсата на вписан собственик за имота в кадастралния регистър създава ли вещни права в полза на общината?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

123516 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела