чл. 116 ЗЗД

Длъжен ли е въззивният съд съобразно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, като вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е нормата на чл. 12 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи, както и да извърши преценка на всички правнорелевантни факти и обсъди всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като посочи в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?
При преценка дали е изтекла придобивна давност, съдът при съобразяване нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва ли да вземе предвид и настъпилите след предявяване на исковата молба факти, като отчете, че давностният срок е изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция?
В хипотеза на иск предявен от владелеца, намира ли приложение правилото на чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116 ЗЗД, респ. може ли сам да прекъсне собствената си придобивна давност?
Вписването по персонална партида на длъжника в имотния регистър към Служба по вписванията, прекъсва ли или спира придобивната давност на владелеца, упражняващ фактическа власт върху имота, при разглеждане на предявен иск с правно основание чл. 440 ГПК?