чл. 237 ГПК

Как следва да се възприеме в светлината на чл. 237 ГПК направеното признание, като пълно такова, но направено под условие или като частично такова? Дали ответникът е признал съществуването на цялото субективно право, но намалено със съпричиняването или е признал само част от субективното право?
Как следва решаващият съд да определи размера на дължимото обезщетение в двете хипотези, ако признанието се приеме, че е пълно такова, но направено под условие или респективно, ако се счете за частично такова?
Как следва решаващият съд да определи размера на дължимото обезщетение при промяна на условието — липса на съпричиняване или при установено такова, но в различен от твърдения размер?
Следва ли съобразно този установен или отхвърлен размер на твърдяното съпричиняване (в процентно изражение), съдът да намали, респективно да увеличи признатия размер на обезщетението със съответното процентно изражение на установеното самопричиняване?
Следва ли да се възприеме, че не е налице спор до признатия размер на дължимото обезщетение, а единствено е спорен фактът относно размера на съпричиняването?
Допустимо ли е с въззивната жалба ответникът да определя (признава) различен от първоначално признатия размер на иска? Представлява ли това отменяне на признанието? Следва ли въззивният съд да разгледа тази част на жалбата?
Как направеното признание на иска е обвързало съда? Допустимо ли е, ако се приеме, че половината от субективното право е с призната стойност, то другата половина (или части) от субективното право да се оценяват с различни стойности от признатата част?
Разпоредбите на т. 54 от пар. 6 на ДР ЗДвП, съответно тази на т. 17 от пар. 1 на ДР ППЗДвП, императивни ли са или са алтернативно предвидени?
Следва ли съдът, преценявайки правния факт за наличието или липсата на пешеходна пътека на местоположението, на което пешеходецът пресича пътното платно да прилага посочените правни норми директно, при установено пресичане върху продължение на тротоара на кръстовище или е допустимо да ги съобразява с други обстоятелства, невключени в законовата норма?
Как следва да се прилагат критериите за справедливост при определяне обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя съобразно принципа, въведен в чл. 52 ЗЗД?
Какви са предпоставките за прилагане на редукция за съпричиняване по смисъла на чл. 51 ЗЗД и как следва да е установен в процеса приносът на пострадалото лице? Констатациите на съда за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице достатъчни ли са, за да обусловят прилагане на съпричиняване или приносът следва да е установен по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване?