съдия Костадинка Недкова

Следва ли, при приложението на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд да изложи подробни мотиви по отношение, установените с цитираната норма критерии за справедливост, като изложи влиянието и тежестта на всеки от тях при определяне на действителния размер на търпените вреди?
Налице ли е идентичност между нормативно определените критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД, намерили тълкувателен израз в т. нар. „обществен критерий за справедливост“, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си и „общественото разбиране за справедливост“, заявено в обжалвания акт?
Следва ли, при прилагането на чл. 52 ЗЗД въззивният съд да отчита психо - емоционалното и когнитивно състояние на ищеца, формиращо нормално функционираща обществено - оценъчна система с оглед установяване действително търпените неимуществени вреди от смъртта на близък родственик?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по всяко едно от възраженията на страните, още повече в случаите, в които той изменя първоинстанционното решение при липса на нововъзникнали и/или новопостъпили факти и обстоятелства, касаещи възражението?
Длъжен ли е съдът да мотивира основанията, които според решаващият състав служат за изменение на обжалвания първоинстанционен акт?
Следва ли съдът да извърши съпоставка между мотивите на първоинстанционния състав и своите собствени, с която да обоснове заключението си за наличие/липса на съпричиняване, респективно за обема на приноса на пострадалото лице?
При определяне наличието, респективно липсата на принос на пострадалия за настъпване на събитието, следва ли въззивният състав да изложи подробни мотиви, касателно доказателствената съвкупност и съпоставка между отделните доказателства, съставляващи същата или е допустимо да се позове на едно хипотетична постановка въпреки обективни доказателства за употребата и влиянието на употребеното количество алкохол от пострадалото лице?
Намаляването на размера на обезщетението следва ли да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоностност?
Следва ли самото намаляване да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда?
Длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?
Следва ли съдът при определяне обема на съпричиняване на пострадало лице да съобрази пряката и непосредствена последица за настъпване на вредоносния резултат?