чл. 270 ал. 2 ГПК

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че въззивното решение е валидно и допустимо-постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от всички съдии от съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо. Не е налице очевидна неправилност на оспорения съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като въззивният съд е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Касационно обжалване не може да се допусне и по поставените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението въпроси, тъй като по отношение на тях не е осъществено нито общото, нито допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите са некоректно поставени и са свързани с несъгласието на страна с направени от съда правни изводи. В случая предметът на делото е и се изчерпва с разгледания от първоинстанционния съд и въззивния съд иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на два съдебни акта. При очертания от направените изявления с исковата молба предмет на делото, инстанциите по същество са длъжни да проверят единствено дали при постановяването на съдебните актове са спазени изискванията за валидност, като нямат право, нито задължение да навлизат в преценката дали те са правилни. В съдебната практика и в правната теория се приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав (еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице което не е било избрано за съдия; с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора), произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Това са критериите, по които се извършва преценката за валидност на съдебния акт - както в рамките на провеждан инстанционен контрол – чл. 270, ал. 1 ГПК, така и в процес по чл. 270, ал. 2 ГПК. Съответно това са и правните проблеми, във връзка с изясняването на които могат да възникнат въпроси, явяващи се обуславящи за произнасянето по иск по чл. 270, ал. 2 ГПК. Подобни въпроси касаторката не е поставила. Всички тези пороци могат да засегнат и определението, като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, скрепено с държавната принуда. В този смисъл определение по ч. т. д. №3396/2014 г. и по ч. т. д. №2670/2024 г. и двете на I ТО. Отделно от това в случая липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства (т. 4 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), поради което въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. При постановяване на решението си съставът на въззивния съд е съобразил изведените в практиката на ВКС критерии за валидност на съдебните актове, като е споделил извода на първоинстанционния съд, че не е налице нито един от съществените пороци, който да обуслови нищожност на определенията на СГС и на САС.