е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото при наличие на едно от следните условия: създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което следва да бъде създадена съдебна практика, която ще доведе до отстраняване на несъвършенствата в регламентацията. В случая страната-касатор не е обосновала нито една от посочените проявни форми на допълнителното основание за селекция по поставените въпроси и в този смисъл не е доказано тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не се сочи наличието на противоречива съдебна практика; нито необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика; не се сочи конкретна правна норма, която да е неясна; не се обосновава непълнота или противоречие на закона, които да бъдат отстранени посредством тълкуване с акт на ВКС. Отсъствието на аргументи в обсъждания смисъл е достатъчно основание да се формира извод, че в случая не е доказано наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.