чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД
Чл. 26. (1) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли разходите за застрахователни премии по допълнително сключената застраховка “Защита на плащанията, чието заплащане е предвидено в договора за потребителски кредит, едновременно с вноските по заема, да бъдат част от “общи разходи по кредита за потребителя” по смисъла на чл. 3, буква ж от Директива 2008/48 и пар. 1, т. 1 ЗПК, съответно да бъдат включени в годишния процент на разходите (ГПР)?
При извършване на проверка от съда дали застрахователната премия по допълнително сключената застраховка представлява разход по кредита, следва ли да се вземат предвид всички установени по делото фактически обстоятелства, имащи отношение към правилното решаване на въпроса независимо от момента на тяхното възникване?
Може ли да се счита за пропорционално приложението на санкцията по чл. 22 ЗПК, когато същото е обосновано с неравноправност на клауза от процесния договор, която не е приложена и не е произвела действие между страните, като основните престации по договора са изпълнени така, както са договорени и без нея?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна и за правилното приложение императивна материалноправна норма?
Може ли съдът да проверява дали ГПР, посочен в процесния договор, отговаря на действително приложения, съответно кои разходи са включени в него, както и дали отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, посредством общодостъпен калкулатор или е необходимо тези факти да се установяват чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Попада ли определението за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК в категорията на актовете, които подлежат на обжалване според чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, когато въззивното решение е изключено от касационен контрол поради стойността на иска?
Допустима ли е частна касационна жалба срещу определение за разноски при недопустимост на касационното обжалване на самото въззивно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно приложението на института на придобивната давност, като се сочи противоречие с Постановление №6/27.12.1974 г. по гр. д. №9/1974 г. на Пленума на ВС, решение №973/21.12.2009 г. по гр. д. №4321/2008 г. на първо г. о., решение №594/04.12.2009 г. по гр. д. №3139/2008 г. на второ г. о., решение №136/17.08.2011 г. по гр. д. №774/2010 г. на второ г. о., решение №1843/10.05.1983 г. по гр. д. №298/1983 г. на първо г. о., решение №1138/11.11.2008 г. по гр. д. №4872/2007 г. на второ г. о., решение №503/8.07.2005 г. по гр. д. №195/2005 г. на първо г. о., решение №734/12.06.2006 г. по гр. д. №1526/2005 г. на четвърто г. о., решение №636/4.12.2003 г. по гр. д. №144/2003 г. на първо г. о., решение №404/16.06.1995 г. по гр. д. №1904/1994 г. на четвърто г. о., решение №803/21.10.1994 г. по гр. д. №662/1994 г. на първо г. о., решение №1222/16.12.2008 г. по гр. д. №4794/2007 г. на първо г. о., решение №161/14.04.1993 г. по гр. д. №1649/1992 г. на четвърто г. о., решение №262/29.11.2011 г. по гр. д. №342/2011 г. на второ г. о.
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да вземе отношение по доводите и възраженията на страните, като се твърди противоречие с т. 19 ТР №1/2001 г. по тълк. д. №1/2000 г., т. 2 ТР №1/2013 г., ППВС №7/27.12.1965 г., решение №57/8.06.2015 г. по гр. д. №6396/2014 г. на първо г. о., решение №77/25.06.2019 г. по гр. д. №2332/2018 г. на второ г. о., решение №78/15.01.2021 г. по гр. д. №3717/2019 г. на първо г. о., решение №87/2.07.2013 г. по гр. д. №829/2012 г. на първо г. о., решение №394/22.02.2005 г. по гр. д. №2760/2003 г. на четвърто г. о., решение №60163/9.02.2022 г. по гр. д. №1368/2021 г. на първо г. о., решение №141/4.01.2021 г. по гр. д. №478/2020 г. на първо г. о., решение №382/21.01.2016 г. по гр. д. №2056/2015 г. на четвърто г. о., решение №61/1.03.2016 г. по гр. д. №4578/2015 г. на четвърто г. о.?
По какъв начин въззивният съд следва да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално на свидетелските показания, при наличие на противоречие както между показанията на различни групи свидетели, така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти, съдържащи се в други доказателства по делото, като се твърди противоречие с решение №266/29.06.2011 г. по гр. д. №1058/2010 г. на първо г. о., решение №140/23.03.2010 г. по гр. д. №4755/2008 г. на първо г. о., решение №87/04.09.1958 г. по гр. д. №55/1958 г., ОСГК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивният съд, когато приема нищожност въз основа на факти, установени чрез събрани пред въззивната инстанция доказателства, да изготви отделен доклад по делото, с който въз основа на твърденията на страните да даде правна квалификация на правата на ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, да посочи обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и да разпредели тежестта на доказване? Допустимо ли е административен орган, който към момента на сключване и изпълнение на договора е разполагал с цялата релевантна информация и с предвидените в закона и договора средства за защита при евентуално неизпълнение, впоследствие да се позовава на нищожност на договора, като противоречащ на закона, вместо да упражни своевременно правата си по разваляне или договорна отговорност? Представлява ли сключването на договор, при фактическо несъответствие с нормативно изискване относно технически показатели – инсталирана мощност, „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, водещо до абсолютна нищожност? Представлява ли сключването на договор при фактическо несъответствие с нормативна препоставка за достъп до определен регулаторен механизъм „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато законът не предвижда изрично санкция нищожност? Налице ли е изискуемата по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД еднородност на вземанията, когато те възникват от различни по правна природа правоотношения – публичноправно и частноправно - и когато едната страна действа в различно правно качество? Задължен ли е въззивният съд, като втора инстанция по същество, да изследва, при уловията на пълно и главно доказване, фактите, обстоятелствата и доказателствата, предоставени и изисквани от страните, в случаите когато съдът не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, във връзка с нарушения по чл. 273, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Императивно ли е задължението на националния съд, инкорпорирано и в чл. 7, ал. З ГПК, служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител - винаги, когато предмет на делото е и/или произхожда от такъв вид договор или задължението е обуславящо от вида иск и/или фактите и обстоятелствата по конкретното дело?
Липсата на подадено възражение по реда и при условията на чл. 414 ГПК освобождава ли националния съд от задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК?
В колизия ли е обжалваното решение с европейското законодателство, в това число и практиката на Съда на Европейския съюз, гарантираща защитата на потребителите с Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
Имплицитно приеманата сила на пресъдено нещо на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение в колизия ли е с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
В колизия ли са нормите на чл. 7, ал. 3 ГПК и на чл. 424 ГПК?
Правото по чл. 424 ГПК преклудирано ли е в хипотезата, когато длъжникът не е могъл да се снабди в срока по чл. 414 ГПК с писмени доказателства, ако те са представени по дело, образувано на друго правно основание и задължение на съда ли е да приложи нормата на чл. 424 ГПК, както и представляват ли тези писмени доказателства „нови“ такива по см. на чл. 424 ГПК?
Неналичие на хипотезите по чл. 424 ГПК изключва ли императивното задължение на съда по чл. 7, ал. З ГПК?
Практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, дерогира ли разпоредбата на чл. 424 ГПК?
Задължен ли е въззивният съд, когато пред него за пръв път се представят писмени доказателства относими и допустими по правния спор, да ги подложи на преценка, поради което да изложи фактически и правни изводи с оглед фактическите твърдения на страните?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, кои общи условия са релевантни - тези при които е сключен договорът или тези при които е сключено последващо съглашение (анекс)?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, към момента на отпочване на производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - кои общи условия са релевантни, тези при които е сключен договорът или тези към датата на заявлението по чл. 417 ГПК?
В исковия процес, релевантна ли е преценката на договорното правоотношение в неговата цялост, произходящо от договор за потребителски кредит или относим е само последващо сключено между страните съглашение - обект на заповед за незабавно изпълнение?
Може ли въззивният съд да тълкува предмета и обема на търсената защита, вкл. - като изменя същите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли решението да се основава само на извънсъдебно признание за дадено съгласие, без същото да се обсъди заедно със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; длъжен ли е съдът да изложи мотиви на база всички доказателства, приети по делото, или може да основе мотивите си само на база едно доказателство, в случая извънсъдебно признание? (По искове на иснование чл. 108 ЗС и по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожност на покупко – продажба)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Има ли сила на пресъдено нещо влязло в сила съдебно решение за действителност на текст от ипотечен договор, който не е бил включен в предмета на спора, решен с влязло в сила решение за действителност на текст от кредитен договор, изпълнението на който се обезпечава с ипотечния? Има ли сила на пресъдено нещо недопуснато до касационно обжалване въззивно решение, постановено по иск за недействителност на текстове от договор за банков кредит, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхното естество на неравноправни клаузи, когато със съдебното решение искът не е разгледан поради приета негова недопустимост като подаден извън срок? Длъжен ли е въззивен съд да се произнесе по иск за оспорена действителност на текстове от ипотечен договор, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхното естество на неравноправни клаузи спрямо оспорваните текстове от ипотечния договор, които препращат или възпроизвеждат текстове от договор за кредит, когато с влязло в сила съдебно решение искът за действителност на текстове от договор за кредит, предявен и приет за разглеждане с твърдение за тяхно естество на неравноправни клаузи с потребител, не е разгледан по същество поради приета негова недопустимост като подаден извън срок? Влиза ли в сила заповед за изпълнение спрямо ипотекарен длъжник от изпълнително производство, който не е бил вписан в заповедното производство и в заповедта за изпълнение и не е участвал в нейното издаване? Влиза ли в сила определение на въззивен съд, с което е прието липса на право на ипотекарен длъжник от изпълнително производство, образувано по изпълнителен лист от заповедно производство, да възрази срещу заповедта за изпълнение и да обжалва разпореждане за нейното издаване, когато не е бил вписан в заявлението от заповедното производство и в заповедта за изпълнение и не е участвал в производството по нейното издаване? Въззивен състав, решаващ иск за действителност на текстове от ипотечен договор, оспорени с твърдение за тяхната неравноправност, длъжен ли е при извършване на своята преценка за неговата допустимост за предявяване на иска в срок, започващ от връчване на заповед за изпълнение или разпореждане за нейното издаване, да зачете сила на пресъдено нещо на влезли в сила определения, в които е прието, че за ищеца не е възниквало право да оспорва тези актове и че не е бил страна в производството по тяхното издаване? Длъжен ли е въззивен съд в производство по оспорване на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит, да обсъди оспорване истинност на текст от договор за кредит и на авторство на подпис в него, което оспорване е направено в друго съдебно производство, и след постановяване на обжалваното пред този въззивен съд първоинстанционно решение? Когато в производството по оспорване действителност на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит, са представени и приети доказателства за вписване в имотен регистър на нов ипотекарен кредитор поради прехвърляне на вземането по кредитния договор, извършено след постановяване на първоинстанционното решение, разпоредбите на чл. 226, ал. 1, 2 и 3 ГПК следва ли да се тълкуват като задължаващи съда да уведоми новия ипотекарен кредитор и в зависимост от заявеното от него да осигури прилагането на чл. 226 ГПК между страните по делото и задължаващи съда да укаже на ищеца от първоинстанционното производство необходимост от насочване на иска към новия ипотекарен кредитор, вписан в имотен регистър? Длъжен ли е въззивен съд в производство по оспорване на текстове от ипотечен договор, обезпечаващ вземания по договор за банков кредит с потребител, да се произнесе по действителност на кредитния договор и обезпечаващия го ипотечен договор по чл. 16 ЗПК/отм./ и чл. 26 ЗПК, като провери дали кредитният договор предвижда прехвърляемост на вземането, когато във въззивното произвоство са представени и приети доказателства за вписване в Имотен регистър на новия ипотекарен кредитор поради прехвърляне на вземането по кредитния договор, извършено след постановяване на първоинстанционното решение? Възивният съд длъжен ли е да обсъди оспорването с въззивната жалба на дължимост на разноски, плащането на които са възложени с първоинстанционното решение, когато оспорваните разноски са за експертиза, която не е свързана с предмета на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойности лимити?
Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства?
Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?
Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дължи ли съдът нарочен диспозитив за оставяне на евентуален иск без разглеждане, когато не се е сбъднало условието за разглеждането му и в мотивите на съдебния акт се съдържат съображения за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 108 ЗС, чл. 212 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 246 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 77 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е спиране на съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, когато Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искане за установяване противоконституционност на приложим по делото закон?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК при преценка допустимостта на частна жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК в случаите на висящо конституционно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.