чл. 103 ЗЗД

Следва ли въззивният съд, когато приема нищожност въз основа на факти, установени чрез събрани пред въззивната инстанция доказателства, да изготви отделен доклад по делото, с който въз основа на твърденията на страните да даде правна квалификация на правата на ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, да посочи обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и да разпредели тежестта на доказване? Допустимо ли е административен орган, който към момента на сключване и изпълнение на договора е разполагал с цялата релевантна информация и с предвидените в закона и договора средства за защита при евентуално неизпълнение, впоследствие да се позовава на нищожност на договора, като противоречащ на закона, вместо да упражни своевременно правата си по разваляне или договорна отговорност? Представлява ли сключването на договор, при фактическо несъответствие с нормативно изискване относно технически показатели – инсталирана мощност, „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, водещо до абсолютна нищожност? Представлява ли сключването на договор при фактическо несъответствие с нормативна препоставка за достъп до определен регулаторен механизъм „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато законът не предвижда изрично санкция нищожност? Налице ли е изискуемата по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД еднородност на вземанията, когато те възникват от различни по правна природа правоотношения – публичноправно и частноправно - и когато едната страна действа в различно правно качество? Задължен ли е въззивният съд, като втора инстанция по същество, да изследва, при уловията на пълно и главно доказване, фактите, обстоятелствата и доказателствата, предоставени и изисквани от страните, в случаите когато съдът не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, във връзка с нарушения по чл. 273, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК?