всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 235 ГПК

Постановяване на решение
Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
(2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
(3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона? (По осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Относно приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, в съответствие със задължителните указания на ППВС №4/1968 г. и в частност относно задължението на съда за мотивиране на оценъчния си извод за определяне на справедлив размер на обезщетението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително свидетелските показания на двете страни, като изложи конкретни мотиви защо кредитира едни и не кредитира други показания, или може да отхвърли показанията на свидетел само въз основа на общото съображение, че същите не са подкрепени от други доказателства? Обхваща ли преклузията по чл. 370 ГПК във връзка с чл. 367, ал. 1 ГПК възраженията на ответника, основани на факти, които съдът е длъжен да съобрази служебно при преценка основателността на иска, включително възражението за неизправност на кредитора като елемент от фактическия състав на претенцията за неустойка? Дължи ли изпълнителят по договор за изработка неустойка за забава, когато забавянето се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен - отказ да заплати такси към трети лица, необходими за изпълнението на договора, и липса на съдействие за провеждане на административни процедури? При договор за изработка, когато работата е предадена с недостатъци, констатирани в двустранно подписан приемо-предавателен протокол, но възложителят не е упражнил правата си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД - не е поискал поправяне в определен срок, не е уведомил изпълнителя, че ще извърши поправката за негова сметка, и не е развалил договора - може ли да претендира неустойка за забава за периода след съставянето на протокола? При тълкуване на договорна клауза, предвиждаща удължаване на сроковете при забава от страна на административен орган, следва ли понятието административен орган“ да се тълкува съобразно действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД, така че да обхваща и лицензирани оператори на обществени услуги (като електроразпределителни дружества), изпълняващи публични функции при присъединяване към мрежата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

1. „Какви са приложимите, съгласно българското законодателство, доказателствени средства за доказване на обстоятелството, че не е осъществено прехвърляне на движими вещи /в конкретния случай зърно/, предвид консенсуалния характер на договора за продажба?”; 2. „Следва ли купувачът да заплати предварително продажната цена, за да му бъде доставена продавана стока?”; 3. „Непредставянето на изискуеми документи от страна на продавач по договор за продажба основание ли е купувачът да откаже да заплати продажната цена по него?” (по този въпрос се твърди противоречие с определение №50012/21.02.2024 г. на ВКС по т. д. №1968/2022 г., II т. о.); 4. „Наличието на подписван приемо-предавателен протокол, представляващ диспозитивен частен документ, задължително ли материализира предаване на стоката, описана в него - при липса на други доказателства за това?”; 5. „Осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит доказват ли по несъмнен начин предаването на стоката или доказват единствено възникването на облигационното отношение по фактурираните сделки?”; 6. „Какво е доказателственото значение на счетоводните записвания и на фактурата като документ?” (твърди се противоречие с решение №71/08.09.2014 г. на ВКС по т. д. №1598/2013 г., II т. о.; решение №96/26.11.2009 г. на ВКС по т. д. №380/2009 г., I т. о.; решение №30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. №416/2010 г., I т. о.; решение №211/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №1120/2010 г., II т. о.; решение №46/06.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №60140/2016 г., I г. о. и решение №42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №593/2009 г., II т. о.); 7. „Извършването на частично плащане от страна на купувач по договор и неплащането на останалата продажна цена може ли да е индиция за неизпълнение на договорни задължения от страна на продавача?”; 8. „Следва ли съдът да установи действителното съдържание на договорното отношение между страните, прилагайки критериите, приложими при тълкуване на договорите в съответствие с предвиденото в чл. 20 ЗЗД?”; 9. „Следва ли съдът да установи кои документи биха доказали задължението за плащане на извършените доставки; с какви документи може да се установи възникването на задължение на купувача да плати възнаграждение; начина на доказване на извършената доставка?”; 10. „След като един търговец е неизправна страна по договор, може ли същият да търси заплащане на продажната цена по същия?”; 11. „В случай че между търговци се потвърдят задължения, произтичащи от договор за продажба, това следва ли да се тълкува в смисъл, че продажбата е осъществена или следва съдът да направи задълбочен анализ дали договорът е изпълнен и от двете страни?”; 12. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши допълнително изследване на въпроса за документална обоснованост на превоза на стоките - като косвено доказателство, оборващо реално извършване на доставката?”; 13. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и представени доказателства на страните, както и да изложи в решението си мотиви, когато някое доказателство се възприема за недостоверно?”; 14. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения и възражения на страните и да вземе отношение по всички доводи, изложени от страните?”; 15. „Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства, или следва да извърши преценка на доказателствата в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги пресъздаде погрешно, или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?”; 16. „Следва ли въззивният съд да формира изводите си едва след обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, като изложи мотиви по кои доказателства преценката на първоинстанционния съд е правилна или неправилна?”; 17. „Неплащането на продажната цена от купувача представлява ли индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане?”; 18. „Длъжен ли е съдът да се произнесе точно по наведените с исковата молба обстоятелства и в рамките на това, което е навел като възражение по фактите и правото ответникът, или е свободен да преценява основателността на иска без да съблюдава предмета на спорните въпроси, които страните са поставили за разрешаване пред него?” и 19. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въпроси във въззивната жалба въз основа на доказаните съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и доклада по делото?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и на тази база да обоснове крайните си изводи?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за последиците от разпределение на тежестта на доказване?
Какъв е критерия за извършване на преценка дали се касае за оценъчни съждения или фактически твърдения и относно границите на правото на изразяване на свободно мнение. Възможно ли е да има клеветнически характер твърдение, основано на заявени от друго лице факти и противоправно ли е изразяването му в този случай? Счита ли се за фактическо твърдение реплика в чат сесия в платформата фейсбук?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени от страните?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изложи своите мотиви?
Дали свидетелските показания /когато са допустими като доказателствено средство/ са достатъчни, за да се приеме за доказан факт, за който не са ангажирани никакви други, включително насрещни доказателства?
Може ли въззивният съд да приеме за установено обстоятелство, без за него в рамките на спора да е въведен довод или защитно възражение от страните, нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, съответно с отговор на въззивната жалба?
Как се разпределя доказателствената тежест между страните в процеса за фактите, за които всяка страна извлича за себе си изгодни правни последици и може ли въззивният съд да приеме за установено обстоятелство, за което по делото липсват доказателства?
Нарушен ли е критерият за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните?
Следва ли съдът да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, относими към обема на вредите?
Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане на честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази, от значение ли са броят (интензитетът) на употребените думи и изрази за приложение на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост?
Следва ли съдът да определи паричния еквивалент на неимущественото увреждане, изхождайки от конкретните обществено-икономически условия в страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането?
При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД подлежат ли на обезщетение всички неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?
При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, следва ли съдът да обсъди установените по делото обстоятелства с вредоносен характер и предвид особеностите на всяко едно от тях, да прецени конкретния вредоносен ефект върху личността, общественото положение и здравето на ищеца?
При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД изключва ли се отговорността за деликт, ако вредата е предпоставена от съвкупното действие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?
Дали при насочване на публикация срещу обществено известно лице, по отношение на което обективно са завишени изискванията за почтеност, следва да се приеме, че естествено и логично е мненията или квалификациите за лицето да засегнат в по-голяма степен личния му живот, с оглед на което да се извърши преценката на създадените неудобства и притеснения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Преди отразяването на имота в кадастралната карта, същият представлява ли обособен обект на правото и върху него може ли да бъде осъществено владение от страна на ищеца? Липсата на вписан собственик на имота в кадастралния регистър, създава ли вещни права в полза на общината? Допустимо ли е при наличие нормата на чл. 69 ЗС въззивният съд да изисква от ищеца да доказва владението и своенето си срещу трети неучастващи по делото лица и следва ли при наличие на гласни доказателства, че ищецът е демонстрирал спрямо всички лица намерението си за своене, да се изисква от него при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е демонстрирал действията и намеренията си към имота и по отношение на трети за делото неучастващи лица, които не са оспорвали неговото владение? Неизпълнението на задължението на въззивния съд за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им обсъждане, представлява ли съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановения от него акт? Допустимо ли е въззивният съд по собствен почин да въвежда нови твърдения и извежда такива от контекста на изложените твърдения? Въззивният съд нарушава ли принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основава решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса и да ги прави спорни във въззивното производство? Действителната воля на въззивния съд намерила ли е точен, пълен и ясен израз в мотивите и в диспозитива на акта и съдът произнесъл ли се е по цялото искане на страната? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, мотивирано да посочи защо и кои възприема, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК? Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени отделно, без да анализира в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на решението да съдържат обсъждане на всички доводи и възражения на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички своевременно направени възражения на страните имащи отношение към описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и възраженията, че такива не са допуснати от ищеца, а наложените дисциплинарни наказания са незаконосъобразни, както и доказателствата въз основа на които е направил изводите си за законосъобразността на заповедта за уволнение, нарушени ли са чл. 12, чл. 154, aл. 1 и чл. 235 вр. чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, нарушил ли е работодателя критерия „системност“ по смисъла на чл. 190 aл. 1, т. 3 КТ, когато установените нарушения и наказания не са еднакви по вид и включващи „лишаване от премия" на ищеца като дисциплинарно наказание, може ли да се приеме, че то има такъв характер при положение, че в чл. 188 КТ точно са посочени дисциплинарните наказания, които се налагат по КТ - „забележка, „предупреждение за уволнение и „уволнение и при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява ли вида на дисциплинарните нарушения с техните обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, налице ли е противоправно неизпълнение на трудовите задължения от на работника описани в заповедта за наказание и реализиране на трудовата му функция и връзката с възложената му работа, свързано ли е естеството на нарушенията описани в заповедта за наказание с трудовите му функции и по какъв начин се индивидуализират трудовите функции на работника, за изпълнението, на които се задължил, кои са относимите нарушения към възложената трудова функция, за да носи ищецът дисциплинарна отговорност по КТ за виновно неизпълнение на конкретен вид задължения по чл. 186 и чл. 187 КТ и кои са те по смисъла на чл. 188, ал. 3 КТ, с кои доказателства ответникът работодател е доказал, че ищецът е извършил всички посочени в заповедта нарушения, които са му дали основание да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд, какви са били критериите за това, извършил ли е въззивният съд съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, т. е. като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, обусловена ли е законността на уволнението извършено по чл. 190, ал. 1 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика предвид предмета на уволнението, може ли работодателят да откаже изплащане на уговорено в индивидуален трудов договор на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, след положен от служителя труд с позоваване на утвърден от него Правилник за заплащане на труда в „Топлофикация Русе АД, както и да му налага такава санкция в нарушение на този правилник, вложен ли е противоположен смисъл на нормата на чл. 188 КТ, в който са определени само три дисциплинарни наказания, а въззивният съд е приел, че има и четвърто, приемайки удръжката на премията като такова и влагайки и смисъл противоположен на съдържанието и е налице очевидна неправилност на обжалваното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма по чл. 188 КТ, в смисъл противоположен на съдържанието и решението явна необоснованост на мотивите му, представлява ли злоупотреба с право и ползване на права от неправомерно поведение при прекратяване на трудовия договор на ищеца или е налице добросъвестност от страна на ответника - работодател при положение, че е използвал незаконни средства за тази цел, а именно налагане на дисциплинарни наказания за възложена несвойствена работа и удръжка на премия като дисциплинарно наказание, което липсва в закона, допустимо ли е налагането на дисциплинарно наказание, което не е предвидено в изчерпателно изброените в чл. 188 КТ и съставлява ли лишаването от допълнително материално стимулиране „законосъобразен способ за реализиране на дисциплинарна отговорност, преднамерено ли работодателя е използвал правата си не в смисъла и насоката определени в закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях и да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод? и за това длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице, дори то да не е оспорено от страните, или трябва във всички случаи да го обсъди и да се мотивира защо го възприема, при съобразявани на установените по делото и релевантни за спора факти и връзките между тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и изложените доводи на страните?
Кои са предпоставките и обстоятелствата, които следва да се вземат пред вид при преценката за наличие на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Може ли да с приеме наличие на такова без установяване на конкретно поведение на пострадалия?
Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и случилото се?
Може ли да се приеме наличие на съпричиняване при поведение на пострадалия, обусловено единствено от липсата на проявена нормална дължима грижа за здравето и телесната му цялост?
(По иск за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от скъсване на ставни връзки на ниво глезен и стъпало на левия крак, в резултат на претърпяна злополука - пропадане на крак в шахта с липсващ капак)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли в производството по чл. 2б ЗОДОВ, по което процесуални субституенти на държавата са съдилищата, разглеждали делото, процесуалните действия на отделните съдебни инстанции да се разглеждат изолирано, а не да се изследва цялостната продължителност на производството?
Дали всяка от инстанциите по дело, по което е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им?
Кои са релевантните обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок?
Въз основа на какви критерии и съотношението между тях се извършва преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС?
Кои са критериите, определящи „справедливостта по чл. 52 ЗЗД, при определяне на конкретен размер на обезщетението във връзка с решаване на делата в разумен срок?
Достатъчно ли е единствено да бъдат формално изброени тези критерии или следва решаващият състав на съда да извърши задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи, конкретни обстоятелства и да посочи значението им за размера на неимуществените вреди?
Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

123169 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела