всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 189 ал. 1 КТ

Критерии за определяне и еднократност на дисциплинарното наказание
Чл. 189. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служител

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Ограничен ли е въззивният съд от посочените във въззивната жалба въпроси, касаещи правилността на фактическите и правните констатации на първоинстанционното решение?
Налице ли е дисциплинарно нарушение при неизпълнение на конкретна заповед на работодателя, когато със същата се възлагат задачи от обхвата на дейност на длъжността на работника, посочени в длъжностната характеристика? Може ли въззивният съд по тълкувателен път да променя трудовите задължения на работника, материализирани в длъжностната характеристика?
Какво е правното значение на отказа на работника да изпълни заповед за извършване на работа, която преценява, че е извън длъжностната му характеристика? Длъжен ли е работникът да мотивира отказа за изпълнение на възложена работа?
Относно критериите за определяне тежестта на нарушението по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Възможно ли е да бъде извършено пълно главно доказване на правно значим за делото факт чрез косвени доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване на релевантни за спора факти?
Относно възможността на работодателя в съдебно производство за проверка законосъобразността на налагане на дисциплинарно наказание „уволнение да докаже посредством гласни доказателства, че ищецът- работник/служител е бил поканен да даде обяснения, тоест да докаже надлежно изпълнение на задълженията си по чл. 193 Кодекс на труда (КТ)?
Относно настъпването на преклузията за посочване на доказателствени средства в бързото производство и приложението на разпоредбата на чл. 312, ал. 2 ГПК, във връзка с последиците по 313 ГПК?
Относно законността на уволнението, когато са спазени процедурата и изискванията по чл. 193- 195 КТ само за част от нарушенията, извършени от работника/служителя?
Относно формата на обясненията на работника/служителя и дали работодателят може да изисква устни или само писмени обяснения за целите на дисциплинарното производство, както и дали е необходим нарочен акт за образуване на това дисциплинарно производство?
След като е изискал и събрал обяснения на служителя по реда на чл. 193 КТ, дължи ли работодателят обсъждането им с оглед изискването по чл. 195, ал. 1 КТ да бъде мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?
Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?
Относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение?
Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?
По въпроса за това как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?
За приложението на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарно наказание от работодателя?
За преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, поставен във връзка със задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарно уволнение да обсъди обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на служителя и възможните вредни последици от неизпълнението на възложена задача?
Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява върху цялостната дейност на работодателя?
Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по специално поведението на служителя и за това може ли критерият по чл. 189, ал. 1 КТ-поведението на служителя-да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и да доведе до потежко такова?
Относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание?
Дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение и съгласно разпоредбите на закона да направи своите фактически и правни изводи, върху които да обоснове своето решение? (По искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли липсата на връчена длъжностна характеристика сама по себе си да води до невъзможност за реализиране на дисциплинарна отговорност?
Допустимо ли е съдът да освободи служителя от отговорност, без да извърши реална преценка на конкретните действия и последиците от тях?
Може ли съдът да въвежда като условие за законосъобразност на уволнението изисквания, които не са предвидени в Кодекса на труда?
Следва ли дисциплинарната отговорност да се изключва въз основа на формален пропуск, без изследване на реалното поведение на работника/служителя, при положение, че трудовото правоотношение е съществувало реално, а не е обявявано или твърдяно за недействително?
Представлява ли липсата на длъжностна характеристика самостоятелно основание за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение, когато Кодексът на труда не предвижда подобно изискване като елемент от фактическия състав?
Нарушава ли правилата на формалната логика съдебен извод, при който едновременно се приема, че са извършени проверки, съществуват констативни протоколи и са дадени обяснения, но въпреки това се заключава, че нарушение не може да бъде установено?
Може ли съдът да освободи работника от дисциплинарна отговорност чрез въвеждане на изисквания, които законът не съдържа, като по този начин подмени нормативната уредба със собствена преценка?
Представлява ли отказ от разглеждане на спора по същество приемането, че при липса на длъжностна характеристика работодателят не може да докаже нарушението, без да се обсъждат конкретните доказателства по делото?
Налице ли е очевидна неправилност, когато въззивният съд извежда решаващ извод въз основа на предпоставка, която не е предвидена в закона и която води до автоматично обезсилване на дисциплинарната отговорност?
Следва ли задълженията на работника да се определят единствено от длъжностна характеристика или и от естеството на работата, организационната структура и реално възложените функции?
Допустимо ли е чрез съдебно тълкуване да се създаде по-висок стандарт за доказване от предвидения в закона, с което се накърнява правото на работодателя да реализира дисциплинарната власт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички своевременно направени възражения на страните имащи отношение към описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и възраженията, че такива не са допуснати от ищеца, а наложените дисциплинарни наказания са незаконосъобразни, както и доказателствата въз основа на които е направил изводите си за законосъобразността на заповедта за уволнение, нарушени ли са чл. 12, чл. 154, aл. 1 и чл. 235 вр. чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, нарушил ли е работодателя критерия „системност“ по смисъла на чл. 190 aл. 1, т. 3 КТ, когато установените нарушения и наказания не са еднакви по вид и включващи „лишаване от премия" на ищеца като дисциплинарно наказание, може ли да се приеме, че то има такъв характер при положение, че в чл. 188 КТ точно са посочени дисциплинарните наказания, които се налагат по КТ - „забележка, „предупреждение за уволнение и „уволнение и при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява ли вида на дисциплинарните нарушения с техните обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, налице ли е противоправно неизпълнение на трудовите задължения от на работника описани в заповедта за наказание и реализиране на трудовата му функция и връзката с възложената му работа, свързано ли е естеството на нарушенията описани в заповедта за наказание с трудовите му функции и по какъв начин се индивидуализират трудовите функции на работника, за изпълнението, на които се задължил, кои са относимите нарушения към възложената трудова функция, за да носи ищецът дисциплинарна отговорност по КТ за виновно неизпълнение на конкретен вид задължения по чл. 186 и чл. 187 КТ и кои са те по смисъла на чл. 188, ал. 3 КТ, с кои доказателства ответникът работодател е доказал, че ищецът е извършил всички посочени в заповедта нарушения, които са му дали основание да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд, какви са били критериите за това, извършил ли е въззивният съд съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, т. е. като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, обусловена ли е законността на уволнението извършено по чл. 190, ал. 1 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика предвид предмета на уволнението, може ли работодателят да откаже изплащане на уговорено в индивидуален трудов договор на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, след положен от служителя труд с позоваване на утвърден от него Правилник за заплащане на труда в „Топлофикация Русе АД, както и да му налага такава санкция в нарушение на този правилник, вложен ли е противоположен смисъл на нормата на чл. 188 КТ, в който са определени само три дисциплинарни наказания, а въззивният съд е приел, че има и четвърто, приемайки удръжката на премията като такова и влагайки и смисъл противоположен на съдържанието и е налице очевидна неправилност на обжалваното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма по чл. 188 КТ, в смисъл противоположен на съдържанието и решението явна необоснованост на мотивите му, представлява ли злоупотреба с право и ползване на права от неправомерно поведение при прекратяване на трудовия договор на ищеца или е налице добросъвестност от страна на ответника - работодател при положение, че е използвал незаконни средства за тази цел, а именно налагане на дисциплинарни наказания за възложена несвойствена работа и удръжка на премия като дисциплинарно наказание, което липсва в закона, допустимо ли е налагането на дисциплинарно наказание, което не е предвидено в изчерпателно изброените в чл. 188 КТ и съставлява ли лишаването от допълнително материално стимулиране „законосъобразен способ за реализиране на дисциплинарна отговорност, преднамерено ли работодателя е използвал правата си не в смисъла и насоката определени в закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, като приложи мотиви във връзка с тях, да се произнесе по доводите на страните, като основе решението си върху приетите от него, в резултат на тази преценка, релевантни факти и обстоятелства и върху закона?
На работодателя ли принадлежи доказателтвената тежест в производството по чл. 344 КТ за доказване на дисциплинарните нарушения, когато ицщата е оспорила извършването им, и достатъчно ли е в този случай установяването на нарушенията единствено с представени от работодателя констативни протоколи за тях, съставени от него или от други негови служители?
Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, длъжен ли е той да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание, или е достатъчно да му посочи правните норми, които счита, че са нарушение?
Както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва ли нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин?
Когато обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, бъде формулирана в друг документ, към който препраща заповедта, следва ли той да е станал достояние на работника или служителя?
При определяне на наказанието при системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ следва ли да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, съответно длъжен ли е работодателят и в този случай да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения?
Имат ли правно значение за съществувнето на "системност" по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ предходни нарушения на трудовата дисциплина, за които служителят вече е наказан дисциплинарно, но на които работодателя не се е позовал при прилагане на конкретното наказание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Достатьчно ли е като условие за законосъобразност на дисциплинарно уволнение по чл. 190 КТ твърдение или подозрение за употреба на алкохол при изпълнение на трудовите задължения, без наличието на обективно, годно и пряко доказателство (медицинско изследване, техническо средство, надлежно документиран отказ от изследване), както и относно наличието на остатъчно въздействие на алкохола върху лицето, или работодателят носи тежестта да докаже по несъмнен начин самия факт на употребата, респ. влиянието на остатьчното въздействие върху лицето, компрометиращо възможностга му да изпълнява точно, ясно и законосъобразно трудовите си задължения?
Допустимо ли е въпреки наличието на изрична норма, ограничаваща правомощията на определеното длъжностно лице, изпълняващо ролята на наказващ орган по чл. 192 КТ, съгласно която делегиране на правомощия може да се осъществява само при отсъствие на длъжностно лице, същото да делегира на друг орган, оправомощен със закон, правомощия по дисциплинарното производство на служители, без да е налице условието - отсъствие? И ако това е допустимо, при какви условия и на кой етап от дисциплинарното производство?
Допустимо ли е въззивният съд за първи път да даде правна квалификация на твърдените дисциплинарни нарушения, когато работодателят е дал грешна правна квалификация на спорното материално право, а първоинстанционният съд не е изложил такава квалификация, без да предостави на страните възможност да изразят становище, и представлява ли това нарушение на правото на защита и на принципа на състезателност?
Длъжен ли е съдът да се произнесе изрично и мотивирано по направено искане за изменение на основанието на иска по чл. 214 ГПК, вкл. и в бързо производство, при своевременно направено такова и заявено от страната с писмена молба още преди даване ход на делото, и представлява ли липсата на такова произнасяне нарушение на диспозитивното начало и на правото на защита, обуславящо допустимост и/или недопустимост на касационно обжалване поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кое поведение на работника или служителя сочи на дисциплинарно нарушение?
Как се установява дали наложеното наказание дисциплинарното уволнение е съобразено с тежестта на нарушението?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Кое явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи? Може ли да се квалифицира като „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина, заслужаващо налагането на дисциплинарно наказание „уволнение, явяването на работа след употреба на алкохол от страна на работник, който престира труда си във виеокорискови условия, ако от деянието не са настъпили допълнителни вредни последици? При въведена в предприятие-работодател нулева толерантност към употреба на алкохол преди явяване на работа и по време на работа следва ли да се извършва преценка за тежестта на нарушението—явяване на работа след употреба на алкохол? Ненастъпването на допълнителни вредни последици от дисциплинарното нарушение трябва ли да се разглежда като смекчаващо укоримостта на деянието обстоятелство, предполагащо по-лека наказуемост, или самият факт, че е съществувала възможност за настъпването им само по себе си прави нарушението по-тежко, както и при преценка за еъразмерноет между дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, когато от деянието не са настъпили допълнителни вредни последици, има ли значение в резултат на чии действия е предотвратено евентуалното им настъпване? Може ли липсата на самокритичност у извършилия дисциплинарното нарушение работник или служител, изразяваща се в непризнаване на факта на извършване на деянието, да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и може ли тя да даде основание за налагане на по-тежко наказание? Може ли чистото дисциплинарно минало на провинилия се работник или служител да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, предопределяйки налагането на по-леко такова, когато извършеното от работника или служителя нарушение на трудовата дисциплина е безспорно тежко? и Следва ли съда при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

12371 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела