чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК
Основания за отвод
Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице: […]
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представлява ли основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК на съдебния състав обстоятелството, че двама от членовете на съдебния състав са се произнесли по сходни съдебни спорове в СГС срещу Ж. и съдебния изпълнител, а третия член от възз. състав е участвал по дело в САС с пр. осн. чл. 389 ГПК по гр. д.№14831/2019 г. с постановен отказ от обезпечение по предявените искове по чл. 45 ЗЗД вр. чл. З ГПК?
Участието на съдия в предходно дело/в сл. съдия В. Б./ по което е взето становище по едни и същи доказателства, представени от ищцата А. Б. М. част от които са представени и по настоящето дело, съставлява ли основание за отвод и обуславя ли порок на обжалваемото решение, при наличие на предпоставките за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?, по които въпроси се реферира към определение №5 0189/24.11.2022 г. на 2 -ро ГО, ВКС; решение №50/29.04.2022 г на 1 -во ГО, ВКС по гр. д.№3559/2021 г.
Липсата на предявяване на Запис на заповед от 27.02.2007 г на плащане, каквото действие липсва, въпреки наличието на вл. в сила съдебен акт за задължително предявяване от 14.08.2007 г по гр. д.№3134/2007 г на СГС, съставлява ли злоупотреба с право по проведения Исков процес по Искова молба от 24.09.2007 г до СГС, по която е постановено Осъдителното Решение №746/244.02.2010 г по Непредявен Иск с пр. осн. чл. 538/ТЗ, с оглед укриването на обстоятелството, че в Запис на заповед е вписан издаден Изп. лист от 10.05.2007 г по гр. д.№9393/07 г, който е обезсилен от СГС и по делото е не е приложен Изп. лист, респ. съставлява ли злоупотреба с Изпълняемо право по изп. д.№711/2015 г от страна на т. нар. Взискателка, или подобна очевидна противоправност е незначителна и не обуславя основателност за овъзмездяване по реда на чл. 45 ЗЗД за Пострадалото Лице /Касатор?, по който въпрос се реферира към Решение №113/12.07.2017 г. на ВКС, 1-во ТО по т. д.№536/2015 г; Решение №35/14.04.2020 г на ВКС, 1-во ТО, по т. д.№574/2019 г.
Допустимо ли е прилагането на чл. 299 ГПК при разглеждане на деликтен иск по реда на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 и чл. 358 ГПК за осъждане на страните, които са злоупотребили с права и чрез непозволени от закона действия с противоправен характер са извлекли имотни ползи без основание или действително невалидно възникнала СПН основана на престъпни обстоятелства се явява пречка за осъдителен диспозитив по реда на чл. 45 ЗЗД, както неправилно са приели СГС и САС в решенията по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши пълна, всеобхватна и ясна преценка на доказателствения материал, представен не само пред първоинстанционния, но и във въззивното производство, който не е преклудиран и нововъзникнал в хода на възз. производство, доказващ противоправност за ответниците или прилагането на разпоредбата на чл. 300 ГПК е пречка за осъдителен диспозитив по граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД?, по които се реферира към Решение №447/18.11.2011 г. по гр. д.№964/2010 г на 4-то ГО, ВКС; решение №63/17.07.2015 г. на ВКС, 2- ро ТО по т. д.№674/2014 г.
Налице ли е нарушение на императивната разпоредба на чл. 490 ГПК и забранителната по чл. 185б ЗЗД от ответника В. за придобиване на недвижим процесния имот чрез публична продан от 2017 г. в качеството на младши адвокат, укрито от съда в процеса на обжалване по чл. 435 ГПК, което действие е довело до апорт от 2002 г., чрез който процесния имот е придобит от работодателя на В. В. адв. Г., в която адвокатска кантора е получил информация за публична продан, и до колко тяхната свързаност по родствена линия и чрез съвместната им трудова дейност и взаимоотношения на работодател/служител обуславят свързаност, евентуална подставеност на участието на публична продан с цел неоснователно обогатяване, и дали подобно поведение се явява противоправно по см. на чл. 45 ЗЗД съобразно злоупотребата с правата и със служебно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 185 ЗЗД, чл. 214 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 244 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 285 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 3 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 336 ал. 1 ГПК, чл. 336 ГПК, чл. 358 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 389 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 435 ГПК, чл. 444 т. 7 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 490 ал. 1 ГПК, чл. 490 ГПК, чл. 538 ТЗ, чл. 60 ал. 6 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдия или съдебен състав, участвал като последна инстанция в производство по чл. 240 ГПК да участва при неговото разрешаване при разглеждане на делото от същата инстанция и съставлява ли това съществено нарушение на съдопроизводствените правила? Порочно ли е въззивното решение, в чието постановяване е участвал съдия или както е в настоящия случай целия съдебен състав, по отношение на когото е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК? Участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по нестоящото висящо дело, и/или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК? Следва ли въззивният съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост и в частност как следва да се извършва преценка, следва ли да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и оплаквания на страните, свързани с твърденията им, както и всички събрани по делото доказателства? Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им? Какво е приложението на чл. 20 ЗЗД и кои са критериите, въз основа на които съдът изяснява точния смисъл на договорните клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, обсъди и отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД като основан на „злоупотреба с право“ по чл. 3 ГПК, при положение че в исковата молба са въведени фактически твърдения за вреди от противоправно поведение – „незаконно спиране на строителството чрез обезпечителна заповед – и не са релевирани факти за злоупотреба с право, без да изготви нов доклад по чл. 146 ГПК и без да даде указания на страните за това изменение на фактическата рамка на спора?
Длъжен ли е въззивният съд, когато докладът на първата инстанция е непълен или неправилен, служебно да изготви собствен доклад по чл. 146 ГПК, да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства и представлява ли неизвършването на тези действия съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост/неправилност на въззивното решение?
Налице ли е основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по предявен иск по чл. 45 ЗЗД за вреди от „спиране на строителството“, когато между същите страни е висящо дело по чл. 109 ЗС (гр. д. №47/2023 г. по описа на РС – Ловеч) относно същия строеж, за което са издадени първата (отменена) и втората обезпечителна заповед, и представлява ли отказът на въззивния съд да спре делото при изрично искане и наличие на очевидна преюдициалност съществено процесуално нарушение?
Може ли съдът да отхвърли иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на вреди от неправомерно поискано и наложено обезпечение („спиране на строителството“), като приеме, че внесената гаранция по чл. 403 ГПК в размер 3 060 лв. служи за „обезщетяване на вредите и изключва деликтната отговорност за претендираните вреди в размер 56 000 лв. (частичен иск от 115 239 лв.) и допустимо ли е една и съща гаранция по чл. 403 ГПК да бъде използвана за две различни обезпечителни заповеди – първа, отменена, и втора, нова?
Налице ли е основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и нарушение на чл. 6 КЗПЧОС, когато съдия от ОС – Ловеч, участвал в състав по в. ч. гр. д. №345/2023 г. (по жалба, свързана с обезпечителна заповед и спора по чл. 109 ЗС по гр. д. №47/2023 г. на РС – Ловеч), участва впоследствие в състав на същия съд като въззивен съдия по иск по чл. 45 ЗЗД между същите страни, основан именно на вредите от същата обезпечителна мярка и същото производство?
Отговаря ли на изискванията на чл. 5, чл. 6, чл. 9, чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивно решение, при което съдът: - формално възпроизвежда фактите; - не анализира договори за строителство, фактури за платения аванс, констативен акт за незаконно строителство на ответниците и последиците от отменената обезпечителна заповед; - и обобщава правния си извод до това, че „подаването на жалби е конституционно право“ и „има внесена гаранция по чл. 403 ГПК“, без конкретен анализ на причинната връзка и размера на вредите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения за незаконосъобразността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да проверява всички правнорелевантни факти, да преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон?
При отказ от иск на ищеца, в случаите, когато отказът е породен от новонастъпили обстоятелства, причинени от ответника, и когато ответникът с поведението си е дал основание за завеждане на иска, следва ли по аналогия от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да се възложат на ответника?
Длъжен ли е съдът да приложи основни правни принципи на ЕС и следва ли да направи съответна проверка за тяхната приложимост при постановяване на актовете си? Длъжен ли е съдът да приложи принципа за защита на оправданите правни очаквания в правен спор, свързан с договор за обществена поръчка? Длъжен ли е съдът да приложи императивна правна норма?
Следва ли съобразно чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК да се отведе от разглеждането на делото съдия, който е участвал в състав, който е разглеждал дело, което е аналогично с друго дело, като е обсъждал и взел становище по едни и същи доказателства, които са представени и по двете дела, при сходство на делата от фактическа и от правна страна? Следва ли да се отведе от разглеждането на делото съдия, участвал в съдебен състав, постановил съдебно решение, което е влязло в сила и което съдебно решение се представя по настоящото дело, е и от значение за преценка на правнорелевантните за настоящото дело факти?
При направен отказ от иск поради приключило преюдициално дело налице ли са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Представлява ли основание за отвод по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК многократното участие на председателя на въззивния съдебен състав по предходни дела, произтичащи от един и същи юридически факт с елемент на престъпност от участие по въззивното производство в Софийски градски съд, с оглед на разрушеното доверие и сезирането на Прокуратурата на Република България със сигнал по чл. 205, ал. 1 НПК и доколко възникналия конфликт на интереси между член на съдебния състав и една от страните (в случая касаторката) е основание за отвод или не засяга обективността и законосъобразността на крайния акт-решението?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени, че прехвърлителите сделки, извършени съобразно проведената публична продан в полза на привиден кредитор са лишени от правно основание, което води до обоснованост на заявения правен интерес за прогласяване недействителността им по предявените искове, които са явяват допустими, тъй като заявения правен интерес е различен, т. е. не е идентичен с правния интерес по осъдителното решение от 24.02.2010 година, зачетено от съда със сила на пресъдено нещо, която в случая не е валидно възникнала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 130 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 185 ЗЗД, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 278 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 483 ГПК, чл. 490 ГПК, чл. 496 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
За това допустимо ли е въззивният съд, без да осъществи преценка за законосъобразността на акта по чл. 63 ГПК, с който е оставено без уважение искането за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания, за привеждане в редовност, да приложи санкцията на чл. 129, ал. 3 ГПК?
И за това допустимо ли е въззивният съд да не, съответно длъжен ли е да обсъди доводите/възраженията в частната жалба, съответно прецени правнорелевантните факти и въпроса повдигнат с нея?
За това длъжен ли е съда, в етап на привеждане в редовност на исковата молба и когато е отправено изрично искане от засегнатата страна, да посочи откъде е приел/възприел, конкретна своя „констатация“, за да има възможност съответната страна евентуално да коригира изказа си, уточни, изясни, когато същото се дължи на такива обстоятелства?
И за това имат ли правни последици, невярно удостоверени, от съда обстоятелства около спорното право и длъжен ли е съда да отстрани-признае за невярно/елиминира по някакъв начин същите, за което засегнатата страна изрично е направила искане за елиминиране с аргумент, че се противопоставят на пораждащите факти, от които извежда спорното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Кои съдебни актове подлежат на отмяна по извънредния ред на чл. 303 и следващите от ГПК и какви са предпоставките за това? Има ли характер на подлежащ на отмяна съдебен акт определението за присъждане на разноски, постановено след прекратяване на делото поради оттегляне на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.