чл. 49 ЗЗД

За мотивите, които въззивният съд дължи в своето решение по съществото на спора?
Относно изследването на вината на ответника и разпределената доказателствена тежест?
За обсъждането на доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти?
За обсъждането на всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти?
Следва ли въззивният съд при наличие на противоречие между данните от приети като доказателства по делото медицински експертизи по един и същи въпрос да назначи по свой почин (служебно) допълнителна експертиза с цел установяване на действителното физическо и психическо състояние на изследваното лице, когато това е от значение за правилното решаване на спора?
Кои/какви обстоятелства е длъжен да изследва съдът при извършване на преценка доколко адекватно е била лекувана страната съгласно добрата медицинска практика и следва ли да посочи подробно същите в решението?
Допустимо ли е съдът да кредитира изцяло показанията на свидетел, който е служител на една от страните, и да основава правните си изводи единствено на тях, когато този свидетел е безспорно заинтересована страна предвид възможността при уважаване на иска неговият работодател (ответник в същото производство) да предяви срещу него регресен иск?
Законосъобразна и правилна ли ще е преценката на съда по предявен иск по чл. 45 ЗЗД, когато тя се основава (съгласно мотивите на решението) единствено на документи, представени от ответната страна, свидетели на ответната страна и СПЕ, извършена по документи на ответната страна, когато по делото са представени и приети писмени доказателства, опровергаващи представените от ответната страна?
Длъжен ли е съдът при отхвърляне на иск по чл. 45 ЗЗД срещу лечебно заведение да обоснове извода си за липса на вина, респ. нейните форми, у лекарския екип, извършил лечението?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу психиатрично заведение от лице, настанено там на основание чл. 70, ал. 1 НПК, да отчете при постановяване на решението си обстоятелството, че лицето е било настанено в психиатричното заведение единствено за провеждане на изследване по конкретно съдебно производство, но не и за провеждане на лечение?
Следва ли пропускът на лечебното заведение в оформяне на служебната документация относно личните вещи на пациента, с които е постъпил или напуснал същото, да се преценява от съда като обстоятелство в полза на лечебното заведение?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу психиатрично заведение да се съобрази с чл. 87, ал. 1 и чл. 88 Закона за здравето, чл. 3 от ХОПЕС и чл. 7 Наредба №16/2005 г. за съдебно-психиатричните експертизи, които категорично забраняват провеждането на лечение при отказ на лицето да подпише Декларация за информирано съгласие за лечение; тоест длъжен ли е съдът да провери спазена ли е законността при провеждането на лечение?
Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу психиатрично заведение за нанесени имуществени вреди (в случая унищожени или загубени дрехи и очила) да проследи какво се е случило с въпросните вещи и колко струват в действителност те?
Законосъобразно ли е съдът да не се произнесе по направено своевременно от страната (ищеца) искане за събиране на гласни доказателства по делото и да реши същото, без да е осигурил на страните равни права в процеса?