Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 210 ал. 1 ГПК

Първоначално съединяване на искове
Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

чл. 210 ал. 1 ГПК

Първоначално съединяване на искове
Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „Допуснал ли е съществени процесуални нарушения съда, когато в доклада си е приел за разглеждане евентуално предявения иск, без да даде указания за уточняване на основанието, а в първоинстанционното си решение го е оставил без разглеждане като недопустим?”; 2. „Бил ли е длъжен съдът да отхвърли иска още с доклада и да не го допусне до разглеждане?”. Твърди се също, че обжалваното определение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

допустим или недопустим се явява обусловен иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр при хипотеза, когато е налице преди това влязло в сила решение, но само по отхвърлени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. Отделно се твърди, че атакуваното определение е и очевидно неправилно - основание по чл. 280,

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са предявени чрез самостоятелни искове, то съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК условие за съвместното им разглеждане заедно с иска за делба е да подлежат на разглеждане от един и същи съд. В този смисъл съдът се е позовал на практиката по определение №302/27.06.2016г. по ч. гр. д. №5449/2015г. на ІV г. о. на ВКС, определение №11/25.01.2021г. по ч. гр. д. №3545/2020г. на ІІг. о. на ВКС. Ако това условие не е налице, то подсъдните на друг съд искове следва да бъдат отделени и изпратени за разглеждане на родово компетентния съд, а производството по иска за делба се спира до приключване с влязъл в сила на съдебен акт на преюдициалния спор. По тези съображения Добрички окръжен съд е постановил своя акт в двете му части: 1/ за обезсилване на решението на районния съд по иска за собственост, основан на чл. 23, ал. 2 СК и изпращането му за разглеждане на Добрички окръжен съд като първа инстанция и 2/ за отмяна на определението за даване ход на устните състезания и спиране на производството по иска за делба до приключване на спора за собственост.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се предпоставя становище, каквото не е възприемано от въззивния съд /че недействителността на анекс 4, води до недействителност на договора за кредит/, а втори и четвърти въпроси се отнасят до евентуалните/допълнителни доводи на въззивния съд, относно неравноправност на конкретна клауза от анекс 4, които доводи обаче представляват единствено допълнителен/евентуален аргумент, но не са единствените обусловили решаващата воля на съда, респективно какъвто и отговор да се даде на тези въпроси, изходът на спора не би се променил. Също така е видно, че по евентуалните осъдителни искове първоинстанционният съд се е произнесъл с изричен диспозитив в постановеното от него решение, като след достигане на извод за тяхната недопустимост, ги е оставил без разглеждане, в която част решението на първата инстанция е потвърдено от въззивния съд, поради което спрямо третия от въпросите също не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. Друг е въпросът, че в практиката на ВКС се приема по безпротиворечив начин, че целта на предявяване на осъдителен иск е не само установяване съществуване на претендираното вземане, но и осъждане на ответника и снабдяване на ищеца с изпълнителен лист, като в заповедното производство тази цел е изпълнена. В този смисъл за заявителя, в полза на който е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес да предяви установителен иск за признаване на вземането, а осъдителен /извън случаите, в които заповедта за изпълнение е обезсилена/ - за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК или при въвеждане на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение /чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност/. Позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит, като в случая това е правното основание и на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

По искове по чл. 108 ЗС за придобивно основание за ищеца давностно владение при добросъвестно и недобросъвестно владение, както и въз основа на правна сделка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

за принадлежността на собствеността, обвързващо съда и страните по настоящото дело. Направил е извод, че нищожната съдебна делба не е породила целените материално правни последици - да прекрати съсобствеността между действителните съсобственици. Така е приел, че по настоящето дело спорният въпрос, относим към вещно-транслативния ефект на договорите от 12.05.2005 г., легитимиращи ищеца като изключителен собственик, е дали праводателите на ищеца „Ефнак“ ЕООД - В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й., са били единствени собственици/съсобственици по отношение възстановените на наследниците на Ю. А. А. земеделски имоти, от които са образувани и процесиите два имота, респ. дали освен праводателите на ищеца, съсобственици са и праводателите на ответниците Т. и Я. П. – а именно Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В., А. Х. Х.. По отношение на праводателите на ищеца „Ефнак“ ЕООД е прието за установено, а и неспорно между страните, че те са наследници на Ю. А. А. - съответно наследници на дъщеря й З. Й., починала на 06.12.1991 г. в [населено място], Турция. Но по приетия за спорен въпрос в настоящия процес относно правнорелевантния факт за наличие на родствена връзка между Е. О. О. и Ю. А. А., оспорена тази родствена връзка от ищеца, въззивният съд е приел, че по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК ответниците носят тежестта да докажат този изгоден за тях факт, а именно такава родствена връзка, от значение за придобиване на права по наследяване, респ. определящи праводателите им като лица от кръга на наследниците на Ю. А. А.. Съответно е подложил на преценка събраните по делото други доказателства, и е направил извод, че при липсата на акт за раждане на Е. О. О., при оспорване на удостоверенията за наследници на Ю. А. по другите приложените дела относно удостоверената родствена връзка между нея и Е. О., другите събрани писмени доказателства - записванията в семейните регистри на населението, водени по Правилник за водене на регистрите на населението в общините/обн. ДВ бр.194/1935г./, нямат силата на официален документ за тази връзка, защото не се основават на акт за раждане, и не могат да докажат такъв произход на Е. от майка Ю., респ. и следващото от него наследствено правоприемство като източник на правата на праводателите на ответниците. Приел е още въззивният съд, че когато за разрешаване на спор за собственост е необходимо да се установи произходът на едно лице, актът за раждане на което е изгубен или унищожен или не може да бъде издирен, е допустимо произходът да бъде установен за нуждите на конкретния процес с всички доказателствени средства /в която насока се е позовал на решение №168/20.01.2017 г. по гр. д. №823/2016 г. на ВКС, I-во г. о./. Така е подложил на преценка и събраните свидетелски показания на две свидетелки по гр. д.№4946/2013 г. на ДРС (несъбираеми в настоящето дело поради смърт на едната свидетелка и влошено здравословно състояние на втората), които показания е счел да изключват съществуването на връзка по произход, което лишавало от истинност вписването в семейните регистри относно положението на Е. О. О. на член на семейството на О. Ю. М. /О. Ю. О./ в качеството му на негов и на съпругата му Ю. А. А., син, счел е още въззивният съд за неприложим и чл. 55 Закона за лицата /отм./ за установяване на произход, за който няма съставен акт за раждане, поради което е направен извод, че Е. О. О. не се явява наследник по закон-син, на Ю. А. А., съответно праводателите на ответниците не се явяват нейни наследници, не се явяват участници в процесната имуществена общност, а такива са само праводателите на ищеца. При тези изводи е прието, че по силата на реституция, само праводателите на ищеца са били единствени съсобственици на възстановените имоти на Ю. А. А., и извършените от тях разпореждания в полза на ищеца с договорите за продажба от 12.05.2005 г. са породили присъщото си вещно-транслативно действие, тъй като продавачите са били всички съсобственици на процесните земеделски имоти, които имат правното положение на имотите от, които са образувани, и които са във владение на ответниците (за което нямало спор). При тези решаващи изводи искът за собствеността на двата имота като придобити по правна сделка, са приети за основателни, поради което първоинстанционното решение е отменено по тях и исковете са уважени на придобивно основание правна сделка, ведно с осъждане на ответниците да предадат владението ми на ищеца.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„1. Допустимо ли е инцидентното установяване на нищожност на решения на общото събрание на акционерите, когато по делото са налице твърдения на страната още с исковата молба и достатъчно данни, видно ТР, че за въпросните решения са използвани неистински покани /извършена е „кражба на чужди подписи и акционерите изобщо не са били уведомени за свикване и провеждане на общото събрание на акционерите/ и неизвестен за акционерите, мним акционер е съставил протокол за решения, които никога не са били вземани, след като съдът приема, че преюдициален въпрос по делото е установяване на вписаните в книгата на акционерите акционери?; 2. Длъжен ли е съдът при твърдения на едната страна за „кражба на подписи“ и съставяне на неистински документи /покани за свикване на общо събрание на акционерите/ и при наличие на достатъчно данни в ТР за това да разгледа инцидентен установителен иск за нищожност на решения на общото събрание на акционерите, които не са взети?; 3. Какъв е механизмът за защита на акционери, на които подписите са „откраднати“ от документи в ТР и са пренесени чрез технически средства, видимо с просто око, върху покани за събрание, което никога реално не се е състояло и на което акционер, за който никой не знае /прехвърлянето на акции е ограничено от специална процедура по чл. 10 от устава/ е взел някакви решения, каквито никога не са вземани?“. Частният касационен жалбоподател поддържа, че въпросът относно предявяването на инцидентен установителен иск за нищожност на решения на органи на търговско дружество в рамките на производството по предявен иск по чл. 74 ТЗ е въпрос от значение за развитие на правото. Твърди, че определението на въззивния съд е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

За начина, по който могат да бъдат обективно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД (чл. 301 ТЗ), чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 40 ЗЗД, за недействителност на една сделка и за начина (поредността), по който съдът следва да разгледа същите и за това налице ли е „произнасяне по непредявен иск“ по смисъла на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, в случаите когато съдът се е произнесъл по отношение на евентуално предявен иск, без да се е сбъднало условието под което е предявен. (По иск за недействителност на договор за покупко-продажба, тъй като същият е сключен от пълномощник на дружеството, без същият да притежава надлежно учредена представителна власт, което предвид това, че страните по договора са търговски дружества представлява иск с правно основание чл. 301 от ТЗ)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право