за принадлежността на собствеността, обвързващо съда и страните по настоящото дело. Направил е извод, че нищожната съдебна делба не е породила целените материално правни последици - да прекрати съсобствеността между действителните съсобственици. Така е приел, че по настоящето дело спорният въпрос, относим към вещно-транслативния ефект на договорите от 12.05.2005 г., легитимиращи ищеца като изключителен собственик, е дали праводателите на ищеца „Ефнак“ ЕООД - В. Й., М. Й., Р. Й., В. Й. и Г. Й., са били единствени собственици/съсобственици по отношение възстановените на наследниците на Ю. А. А. земеделски имоти, от които са образувани и процесиите два имота, респ. дали освен праводателите на ищеца, съсобственици са и праводателите на ответниците Т. и Я. П. – а именно Р. Д. Р., А. Д. Б., Н. Д. В., А. Х. Х.. По отношение на праводателите на ищеца „Ефнак“ ЕООД е прието за установено, а и неспорно между страните, че те са наследници на Ю. А. А. - съответно наследници на дъщеря й З. Й., починала на 06.12.1991 г. в [населено място], Турция. Но по приетия за спорен въпрос в настоящия процес относно правнорелевантния факт за наличие на родствена връзка между Е. О. О. и Ю. А. А., оспорена тази родствена връзка от ищеца, въззивният съд е приел, че по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК ответниците носят тежестта да докажат този изгоден за тях факт, а именно такава родствена връзка, от значение за придобиване на права по наследяване, респ. определящи праводателите им като лица от кръга на наследниците на Ю. А. А.. Съответно е подложил на преценка събраните по делото други доказателства, и е направил извод, че при липсата на акт за раждане на Е. О. О., при оспорване на удостоверенията за наследници на Ю. А. по другите приложените дела относно удостоверената родствена връзка между нея и Е. О., другите събрани писмени доказателства - записванията в семейните регистри на населението, водени по Правилник за водене на регистрите на населението в общините/обн. ДВ бр.194/1935г./, нямат силата на официален документ за тази връзка, защото не се основават на акт за раждане, и не могат да докажат такъв произход на Е. от майка Ю., респ. и следващото от него наследствено правоприемство като източник на правата на праводателите на ответниците. Приел е още въззивният съд, че когато за разрешаване на спор за собственост е необходимо да се установи произходът на едно лице, актът за раждане на което е изгубен или унищожен или не може да бъде издирен, е допустимо произходът да бъде установен за нуждите на конкретния процес с всички доказателствени средства /в която насока се е позовал на решение №168/20.01.2017 г. по гр. д. №823/2016 г. на ВКС, I-во г. о./. Така е подложил на преценка и събраните свидетелски показания на две свидетелки по гр. д.№4946/2013 г. на ДРС (несъбираеми в настоящето дело поради смърт на едната свидетелка и влошено здравословно състояние на втората), които показания е счел да изключват съществуването на връзка по произход, което лишавало от истинност вписването в семейните регистри относно положението на Е. О. О. на член на семейството на О. Ю. М. /О. Ю. О./ в качеството му на негов и на съпругата му Ю. А. А., син, счел е още въззивният съд за неприложим и чл. 55 Закона за лицата /отм./ за установяване на произход, за който няма съставен акт за раждане, поради което е направен извод, че Е. О. О. не се явява наследник по закон-син, на Ю. А. А., съответно праводателите на ответниците не се явяват нейни наследници, не се явяват участници в процесната имуществена общност, а такива са само праводателите на ищеца. При тези изводи е прието, че по силата на реституция, само праводателите на ищеца са били единствени съсобственици на възстановените имоти на Ю. А. А., и извършените от тях разпореждания в полза на ищеца с договорите за продажба от 12.05.2005 г. са породили присъщото си вещно-транслативно действие, тъй като продавачите са били всички съсобственици на процесните земеделски имоти, които имат правното положение на имотите от, които са образувани, и които са във владение на ответниците (за което нямало спор). При тези решаващи изводи искът за собствеността на двата имота като придобити по правна сделка, са приети за основателни, поради което първоинстанционното решение е отменено по тях и исковете са уважени на придобивно основание правна сделка, ведно с осъждане на ответниците да предадат владението ми на ищеца.