Правоприемство
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Правоприемство” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Противопоставим ли е принципът res judicata на исковете за вреди от нарушаване правото на ЕС от страна на последната национална съдебна инстанция, и в частност, този принцип прави ли съдебното разглеждане и произнасяне по основанията от тези искове – „процесуално недопустимо“?
Правото на ЕС (и по-специално обявените за декларативни разпоредби от това право), допуска ли изваждане от обхвата на исковете за вреди от нарушаването на това право, на постановените от последната национална съдебна инстанция актове по чл. 288 ГПК, с които същата отказва да разгледа упражняваното пред нея право на защита по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, по сочената от въззивния съд причина – „процесуното определение не разглежда спора по същество“?
Разпоредбите на чл. 4, пар. 3 ДЕС, чл. 6 ДЕС, чл. 19 ДЕС, чл. 267 ДФЕС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 51 - чл. 64 ХОПЕС, имат ли декларативен характер по отношение на съдебните функции на последната национална съдебна инстанция, в контекста на упражняваното пред нея право на защита срещу актовете на въззивния съд, оспорвани по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК?
Разпоредбите на чл. 4, пар. 3 ДЕС, чл. 6 ДЕС, чл. 19 ДЕС, чл. 267 ДФЕС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 51 - чл. 54 ХОПЕС, допускат ли резултатът от предявените пред националните съдилища на държавите-членки искове за вреди от нарушаване правото на ЕС, да бъде определен въз основа на хипотетичната и произволно наложена от съдебния състав прогноза за изхода на делото, в условията на тяхното обявяване за декларативни и на предварителното необосновано отхвърляне на тяхната релевантност за тези искове?
Установеният от правото на ЕС механизъм на хармонизирано ниво на защита на банковите депозити, следва ли да бъде разглеждан от националните съдилища на държавите-членки като приложимо право, въз основа и в рамките на което същите дължат да разгледат и произнесат предявените пред тях искове за вреди от неговото нарушаване?
Съвместими ли са с Европейския механизъм на хармонизирана защита на банковите депозити, прилаганите от държавите-членки за неговото утвърждаване национални мерки: (i) предварително произнасяне от съд на упражняваното по чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО индивидуално право на гаранция от лице, което не е страна по договора за банков депозит; (ii) делегиране на правомощията на националната гаранционна схема, на квесторите/синдиците на банката с неналичност на депозитите; (iii) ограничаване на правото на гаранция за неналичен депозит до съхраняваната в банката с неналичност на депозитите информация; (iv) лимитиране на правото на гаранция за неналичния депозит, до страните по договора за откриване на банковата сметка; (v) задължаването на подаваната информация за упражняваните по чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО индивидуални права, със съдебните процесуални стандарти на държавите-членки за доказване на нейното датиране; (vi) обявяването на установената Съюза защита на патримониалните права от чл. 63 ДФЕС, чл. 1, пар. 1 и чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО, чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС, за ирелевантна в националните касационни производства за проверка по критериите „противоречие с актовете на СЕС“ и „очевидно неправилно прилагане правото на Съюза“?
Съдилищата на държавите-членки задължени ли са да изоставят приложението на всяка национална мярка от вътрешните закони, административна и съдебна практика, която води до дерогация на релевантността на Европейския механизъм за защита на депозитите за предявените пред тях искове за вреди от неговото нарушаване?
Ограничаването от страна на националните съдилища на държавите-членки на обхвата на извъндоговорната отговорност за вреди от нарушаване на Европейския механизъм за защита на депозитите, като отхвърлят релевантността на критериите „противоречие с актовете на СЕС“ и „очевидно неправилно прилагане на правото на СЕС“, съставлява ли достатъчно съществено нарушаване на правото на ЕС?
Допустимо ли е обхватът и съдържанието на патримониалните права от чл. 63 ДФЕС, чл. 1 и чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО, чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС, да бъдат подлагани на ограничения по линия на национални мерки от въведения от държавите - членки механизъм за утвърждаване на Европейския механизъм за защита на банковите депозити в общността, които национални мерки не са съгласувани и противоречат на правото на ЕС; националните съдилища длъжни ли са да приложат това право независимо и въпреки националните ограничения, когато трябва да разгледат и произнесат предявената пред тях извъндоговорна отговорност за вреди от нарушаване правото на ЕС в областта на защита на банковите депозити?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Тълкувателно решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е третото лице-помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева, съдия Камелия Маринова
чл. 10 ГПК, чл. 13 ГПК, чл. 131 ал. 2 т. 5 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 174 ГПК, чл. 179 ГПК, чл. 216 ал. 2 ГПК, чл. 218 ГПК, чл. 219 ал. 1 ГПК, чл. 219 ГПК, чл. 221 ГПК, чл. 223 ал. 2 ГПК, чл. 223 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 223 ГПК, чл. 226 ал. 2 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 7 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 7 ГПК, чл. 8 ГПК, чл. 9 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представлява ли договор за приватизационна продажба на 100% от акциите на общинско дружество годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, за да направи купувача добросъвестен владелец на имот, който е ползван от приватизираното дружество?
Дали преговори, при които една от страните изрично е признала правото на собственост на другата страна, предлагала е да го закупи, съответно замени, предлагала е и сключването на предварителен договор по чл. 15 ЗУТ на действителните собственици, водят до за прекъсване на давността на основание чл. 116, б. а ЗЗД, поради признание на чуждото право, при положение, че осъществяването на тези преговори е било изрично прието за установено от съда в хода на производството? Дали воденето на преговори с реституираните собственици не води до деквалифициране на владението като явно и спокойно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Тълкувателно решение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Подлежи ли на отмяна на основание чл. 303 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството?
Подлежи ли на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок?
Налице ли е законово основание съдът, при постъпило искане за вписване на отказ от наследство, да изисква обективиране на волеизявлението в писмена форма с нотариална заверка на подписа, респективно да постанови личното явяване на молителя за отвърждаване на авторството на изявлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли вписването на Удостоверението за вписване по чл. 263 в, ал. 1 ТЗ вписване на прехвърляне на собственост върху недвижим имот или това вписване само удостоверява настъпилото правоприемство?
Важи ли изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК за удостоверяване наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за прехвърляем имот, в случаите на преобразуване чрез вливане на търговско дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 13 ал. 4 ЗТР, чл. 263в ТЗ, чл. 263и ал. 2 ТЗ, чл. 263и ал. 6 ТЗ, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 264 ал. 1 изр. 2 ДОПК, чл. 264 ДОПК, чл. 265 ДОПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Задължен ли е съдът при определяне размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, как се прилага и отчита той относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, както и за задълженията на въззивната инстанция при определянето му да изложи мотиви, като обсъди доводите и възраженията на страните, и направи съвкупна преценка на доказателствата, включително когато формира извод за прекомерност на присъдения от първата инстанция размер на обезщетението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020
Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Относно обема права, притежавани от съделителите в делбеното имущество и статута на постройките в дворното място съобразно установеното от събраните по делото писмени доказателства, както и на тези по приложението на чл. 92 ЗС относно придобиване на вещни права по приращение от Р. А. въз основа на направените в негова полза разпореждания с нотариалните актове №71 и №72, двата от 26.09.2011 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Притежавала ли е завещателката А. К. Ч. правото на собственост върху процесния имот към момента на откриване на наследството, респективно придобила ли е Столична община правото на собственост върху него на основание направения в нейна полза завет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.