всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 10 ал. 2 ЗЗД

Чл. 10. […] (2) Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Формулираните от всеки от касаторите правни въпроси са идентични. Същите не са зададени коректно, доколкото въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост на вземанията на заемодателя, е настъпила. Това е извършено с връчване на препис от исковата молба на ответниците. Поради това не може да се приеме, че разрешението на правния въпрос е относно липсата на изявление за предсрочна изискуемост. В случая въззивният съд е приел, че е обявена предсрочната изискуемост на всеки от ответниците. Въззивният съд е изхождал от даденото разрешение, че с исковата молба е отправено изявление за предсрочна изискуемост. Това е обусловило извод, че кредитът е изцяло изискуем и е отнето предимството на разсроченото плащане, на вноски, поради това и осъждането е за връщане на главницата, съответно и дължимата до предявяване на иска възнаградителна лихва. Даденото разрешение е в съответствие с трайната практика на ВКС, израз на която е решение №10/25.02.2020 г. по т. д. 16/2019 г. по описа на ВКС, II ТО. Поради това с поставените правни въпроси касаторите не са обосновали основание за допускане на касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е страните да договарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения и тяхната свобода ограничена ли е от чл. 10, ал. 2 ЗЗД, както и до каква степен и при какви предпоставки може съдът да прогласява за нищожна неустойка за забава за плащане на парично задължение, поради уговаряне на размер по-висок от размера на законната лихва?
Допустимо ли е да се уговори неустойка за забавено изпълнение на парично задължение между търговци, над размера на законната лихва, предвид присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции?
Допустимо ли е размера на очакваните вреди от неизпълнение на парично задължение да е съществено различен от този на законната лихва? В случай, че размера на очакваните вреди е свързан и произтича от комплексност на отношенията, допустимо ли е този размер да бъде приравняван само на законната лихва?
Освен обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, може ли да има и санкционна функция и поради този й смесен характер да не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, в хипотеза на забавено изпълнение на парично задължение? – допълнителния селективен критерий по тези въпроси се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК – т. 3, както и с приетото в решения по т. д.№894/2014 г., гр. д.№611/1999 г. на ІІ г. о., гр. д.№315/2005 г. на ІІ г. о., гр. д.№408/2005 г. на ІV г. о. , т. д. №333/2011 г.
Допустимо ли е при прогласяване нищожността на клауза за неустойка за забавено изпълнение на парични задължения, като единствен критерий да бъде взет размера на очакваните вреди?
Следва ли при преценка за нищожност на клауза за неустойка за забавено изпълнение на парични задължения, съдът да вземе предвид, че уговорената неустойка се дължи за различни форми на неизпълнение на договора, осъществени поради недобросъвестното поведение на длъжника?
При преценка дали неустойката между търговци противоречи на добрите нрави, следва ли да се вземе предвид естеството и вида на неустойката и дали допуснатото неизпълнение е пълно или частично? – въпросите се обосновават в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с преждепосоченото ТР, в евентуалност – с позоваване на критерия на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
При преценка за валидността на неустоечна клауза, от гледна точка на накърняване на добрите нрави, съдът ограничава ли се до изследване само на договорната клауза или извършва цялостна преценка и на съпътстващи фактори, като всички представени / заявени и установени / по делото отношения между страните, равнопоставеността им, насрещните престации и др.?
Следва ли съдът да обследва характера на договора, в случая – договор за франчайз, при обследване на възражение за прекомерност между търговци и да обсъди неизпълнението на кои задължения обезпечава?
Следва ли съдът да обсъди, при договор за франчайз, характера на задълженията, за които е уговорена неустойката и да обследва техния произход, философия, изпълнение, свързано с функционирането на един бизнес модел с огромна инвестиция, какъвто е франчайз моделa на „Го Грил„ ООД и в който са инвестирани време, интелектуална собственост, обучение на персонал, ноу хау, рецепти – ноу хау и които, в своята съвкупност, правят възможно функционирането на задълженията между страните, без да ги приравнява само и единствено до неизпълнение на парични задължения? – и тук се сочи ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, както и противоречие на приетото от въззивния съд с решения по т. д.№3633/2014 г. на І т. о., т. д.№3550/2015 г. на ІІ т. о., гр. д.№2559/2016 г. на ІV г. о. на ВКС, в евентуалност се сочи допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
При преценка за нищожността на неустойката за забавено плащане, следва ли да се вземе предвид продължителността на неизпълнението на длъжника, при формиране на крайния размер на неустойката? – допълнителният селективен критерий се обосновава отново с преждепосоченото ТР и с решение по т. д.№818/2009 г. на ВКС, в евентуност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Може ли да се разглежда като нарушение на добрите нрави фактът, че размера на дължимата неустойка надхвърля размера на претърпените от кредитора вреди?
Допустимо ли е да се уговори неустойка за забавено изпълнение на парично задължение между търговци, над размера на законната лихва, предвид присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции?
Допустимо ли е размера на очакваните вреди от неизпълнение на парично задължение да е съществено различен от този на законната лихва? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с решения по т. д. №818/2009 г. , т. д.№1056/2009 г. на І т. о., гр. д.№3238/2018 г. на ІV г. о. ВКС, както и в евентуалност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Следва ли първоинстанционният съд да изготви доклад по делото, в който да посочи как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти и за кои от тях не се сочат доказателства, в конкретния случай бланкетно разпределената доказателствена тежест, като липсва надлежно разпределена доказателствена тежест, с ясни указания към страните по направеното възражение за нищожност на неустоечната клауза, предвид различния характер на уговорената главница – на неплащане на доставена стока и консумативи, за неизпълнение в срок на задължението за възнаграждение в размер на 4 % от брутните приходи / франчайз възнаграждение /? - допълнителният селективен критерий се обосновава с ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
Длъжен ли е въззивният съд, в мотивите си да се произнесе по спорния предмет, след като приложи самостоятелна преценка на всички събрани доказателства, на твърденията и възраженията на страните от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и поотделно и да разгледа всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба? – допълнителният селективен критерий се обосновава със задължителна съдебна практика - т. 19 на ТР №1/2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с казуална такава – решения по гр. д. №964/2012 г. на ІV г. о., гр. д.№5188/2015 г. на ІІ г. о., т. д.№1106/2010 г. и т. д.№823/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020

Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Не е ли налице противоречие с разпоредби от Закона за потребителския кредит, което да води до недействителност на процесния договор за кредит? Как е определил размерите на задълженията за главница и лихви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

- Следва ли застрахователната премия, когато заплащането на същата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, да се счита за разход по кредита и като такъв да бъде включена при изчисляване размера на ГПР?
- Следва ли договор за потребителски кредит, в който е посочен неверен размер на ГПР – в който размер не са включени всички разходи по кредита, да бъде приет за недействителен, респективно по него да се дължи връщане само на предоставената в заем главница?
- Следва ли съдът да изследва въпроса дали уговорената между страните възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави?
- Следва ли разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в която е уговорен максимален размер на ГПР – 5 пъти размера на законната лихва, да намира приложение и относно размера на договорната лихва?
- Възнаградителна лихва, уговорена в размер над 3 пъти размера на законната лихва, противоречи ли на добрите нрави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Кои са критериите за преценка на действителността на договорна възнаградителна лихва по договор за кредит?
Представлява ли законната лихва мерител за противоречието на договорна лихва с добрите нрави и следва ли при обезпечен кредит да се приеме с оглед на добросъвестността като неморална възнаградителна лихва, която надвишава двукратния размер на законната такава?
Представлява ли пазарната лихва критерий за справедлив размер на възнаградителната лихва при преценка за съответствието й с нормите на справедливостта и морала?
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?
При наличие на спор между страните по делото относно смисъла на договорна уговорка, следва ли съдът да извърши тълкуване на спорните договорни клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД и да изследва спорните уговорки с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката, обстоятелствата, свързани със сключването на договора, поведението на страните след сключването му и добросъвестността?
Съставлява ли възнаградителната лихва съществен елемент на договорното съдържание по кредитни правоотношения, по които кредитодател е финансова институция по чл. 3а ЗКИ, вписана в регистъра на БНБ по чл. 3а ЗКИ, като институция, извършваща по занятие дейност по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Нормите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК представляват ли законов регламент с пряко значение за преценката на съда, в кои случаи и в каква степен договорени възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определения от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и изключват ли тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения праг на годишния процент на разходите. 2. Противоречи ли на добрите нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. 3. Кои конкретни критерии и обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката на съда дали клауза за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. 4. Противоречи ли на добрите нрави възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния, съответно четирикратния размер на законната лихва, когато кредитополучател е икономически по-слаба страна – потребител. По отношение на първи и втори въпроси се поддържа, че е налице селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на останалите въпроси – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за неравноправност на клаузата на чл. 9.3 от договора за кредит, без да даде възможност на страните да изразят становище по този въпрос и да ангажират съответни доказателства. По подробно изложени в този смисъл съображения касаторът моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната му част и искът му бъде уважен в пълния предявен от него размер. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че е бил разрешен в противоречие със задължителната практика, обективирана в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.№1/2013г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр. д.№5477/2007г. на ВКС, V г. о., а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела