чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК

Следва ли съдът, когато обсъжда медицински обстоятелства, имащи значение за изхода на делото (включително дали заболяването е настъпило внезапно и е възпрепятствало страната да извърши процесуални действие), да прави самостоятелни медицински изводи без да притежава специални знания, или е длъжен да назначи съдебно-медицинска експертиза, дори и при липса на изрично доказателствено искане, когато това е необходимо за изясняване на фактите по делото? Допустимо ли е съдът да приеме, че страната не е доказала временното си разстройство на здравето и неработоспособност (когато страната твърди непредвидено обстоятелство от здравословен произход) ако не е представен болничен лист, при положение че са налице други медицински документи (амбулаторни листове, епикризи, лабораторни резултати и др.), които установяват същите факти и са приети като доказателства по делото? Нарушава ли се правото на защита на страната по чл. 121 КРБ и чл. 6 КЗПЧОС, когато съдът отказва събиране на поисканите свидетелски показания, при условие, че същите са допустими и необходими и с тях се цели доказване на наличие на особени и непредвидени препятствия, които не могат да бъдат преодолени, по смисъла на чл. 64 ГПК, довели до пропускане на преклузивен процесуален срок? Следва ли съдът при прилагане на процесуалните правила относно уведомяването на страните, да спазва принципите на правната сигурност, легитимното доверие и ефективната съдебна защита, произтичащи от правото на Европейския съюз, и представлява ли нарушение на тези принципи промяната на фактически установения начин на връчване на актове на съда, без доказателства за реално узнаване на акта? Съвместимо ли е с принципите на правото на ефективна съдебна защита съдът да не предприеме уведомяване на другия адвокат или на страната, след като е узнал, че процесуалният представител (адвокат К.) е в отпуск и обективно не може да упражнява професионалните си задължения, респективно не може реално да получи съобщението за изготвеното съдебно решение? Длъжен ли е съдът, при преценката на молба за възстановяване на срок по чл. 64, ал. 2 ГПК, да отчете уязвимостта както на страната, така и на нейния процесуален представител, когато страната е възрастна и трайно увредена жена, а нейният адвокат е била внезапно възпрепятстван по здравословни причини да извърши процесуалното действие, така че отказът да се възстанови срока да не води до непропорционално ограничаване на правото на защита и достъпа до съд, гарантирани от чл. 56 Конституцията, чл. 6 КЗПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз? Следва ли адвокатът да се счита за добросъвестен при упражняване на процесуалните си права, когато е представил удостоверение за ползване на отпуск за определен период от време, и какво е значението на това удостоверение при преценката по чл. 64 ГПК за наличие на уважителни причини за възстановяване на пропуснат срок?