съдия Невин Шакирова

Допустимо ли от гледна точка на чл. 4, пар. 3 ДЕС държавата да изменя с нормативен акт действаща преференциална цена по вече сключени договори за изкупуване на електроенергия от ВЕИ, когато тази цена е била определящ фактор за инвестиционното решение и е свързана с европейско финансиране?
Допускат ли чл. 3 и чл. 4 Директива 2009/28/ЕО последваща национална законодателна намеса, която изменя съществено преференциалните условия за изкупуване на електроенергия от ВЕИ при вече сключени дългосрочни договори, основани на първоначалните национални мерки за транспониране на директивата?
Следва ли принципът на правна сигурност да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателно преуреждане на вече възникнали правоотношения, когато това засяга неблагоприятно оправданите правни очаквания и икономическите интереси на инвеститори, които са действали при стабилна нормативна рамка?
Длъжен ли е националният съд да извърши самостоятелна преценка дали преференциалната цена за изкупуване на електроенергия представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107, пар. 1 ДЕС, когато липсва решение на Европейската комисия или открита процедура за нейното изследване?
Представлява ли имущество по смисъла на чл. 17, пар. 1 от ХОПЕС вземането за цена на произведена електроенергия, когато то произтича от действащ договор и нормативно определен режим на изкупуване?
Допускат ли разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкувани във връзка с чл. 3 и чл. 4 Директива 2009/28/ЕО, съществуването и прилагането на вътрешноправна норма като пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ, която предвижда различен режим на подпомагане и различни преференциални цени за изкупуване на електроенергия от възобновяеми фотоволтаични източници спрямо стопански субекти, осъществяващи еднородна икономическа дейност при еднакви или съпоставими условия и намиращи се в аналогична фактическа и правна ситуация?
Длъжен ли е съдът след като определи правилно предмета на спора да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, включително и доказателствените средства, свидетелските показания и аргументи?
При преценката на всички приобщени доказателства и всички доводи на страните съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК не се ли налага извод, че при обсъждането им, доказателствата следва да се съпоставят след което да се извърши тяхната съвкупна преценка по вътрешно убеждение, като решаващият орган съблюдава правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото?